Публикувана: 17 март 2007, 20:03 ч.
Последно мнение: 20 апр. 2007, 12:08 ч.

Емоции с бременността на околните

2 244
35
1

Отговори

# 15 19 март 2007, 21:45 ч.

BABYLAND
Мнения: 3 409

Ревлив ден, а момичета?

Последна редакция: вт, 20 мар 2007, 08:53 от GOLDEN ROSE

# 16 19 март 2007, 21:59 ч.

Мнения: 4 700

GOLDEN ROSE, аz съ6то не си иzливам ду6ата при мъжа ми. Не искам да го натоварвам, zа6тото zнам 4е и на него не му бе6е лесно. Няма да zабравя колко му бе6е тежко в болницата, когато 4у ло6ата новина и когато ме оперираха. Винаги бе6е при мен. Тук в Германия ако жената желае мъжете могат да присъстват на вси4ки прегледи, дори и в спе6ното. Все пак тои е ба6тата. И съжалявам 4е го помолих да присъства на прегледа, zа6тото видя вси4ко. Не6та които не искам да описвам. Просто се опитвам да го 6тадя колкото мога. Опитвам се да се сдържам пред него. Държа се колкото мога и 4акам да мине ветото и пак да zапо4ваме. Първия път стана слу4аино, но сега го искам пове4е от всякога. Hug

# 17 19 март 2007, 22:38 ч.

BABYLAND
Мнения: 3 409

Цитат на: mipetrova в пн, 19 мар 2007, 21:59

Ще стане пак миличка, ще стане по-бързо отколкото очакваш. Hug

# 18 20 март 2007, 09:42 ч.

Бургас
Мнения: 362

И на мен ми се случват същите работи и се чувствам страно,просто не мога да се зарадвам за другите,гадно ми е че ми се случи на мен.Когато забременях разбрах че заедно с етърва ми ще раждаме на едно зарадвах се ,кумата ми също забременя и една приятелка всички щяхме да раждаме септември 2007 г. уви те ще раждат ама не и аз толкова ми е криво смесени чуства ме обземат ето сега и сватба ще правят девер ми и етърва ми, а аз просто не мога да се радвам всички около мен се радавт заради тях и че ще имат бебе,а аз останах някак си настрани и никой не говори затова което ми се случи все едно не се е случило.Просто все си задавам върпоса защо точно на мен трябваше да ми се случи и така момичета отлично ви разбирам какво чуствате и защо не можете просто искрено да се зарадвате това не е злоба ама как човек да се радва искрено когато му се случи подобно нещо.

# 19 20 март 2007, 17:21 ч.

Мнения: 334

Ох, момичета разплакахте ме.. И аз гледам три с кореми около мен, а и една от близките ми приятелки също е бременна, а даже не се радва много, но какво да се прави, опитвам се да не им обръщам внимание доколкото мога! Тъжно наистина , а най-вече това за двете вилици вечер ... и аз го правя същото, скука, тъпо...Отивам на безплатните психологически консултации от 18.00ч. и Утре ще разказвам!
Хайде горе главата!

# 20 20 март 2007, 17:47 ч.

София
Мнения: 626

За всички нас тази случка ще се запомни винаги в съзнанието ни.
Жалко,че сме още млади,а трябва да понесем такова страдание! Sad

Ще ни боли.....дълго ще ни боли......но трябва да се справим някакси!
Да бъдем силни и заедно с мъката си,да се опитаме да гледаме напред,колкото и трудно да ни е!
Все пак трябва да станем мами и да бъдем и ние щастливи!
Заслужаваме си го! Praynig

# 21 21 март 2007, 13:05 ч.

Мнения: 2 751

Здравей!
Съжалявам за загубата ти! Cry

Аз не съм губила дете, но чакахме първото година и половина и минах през не знам колко кръга на ада... Rolling Eyes

Разбирам те НАПЪЛНО!
Винаги съм се радвала за бременните около мен, и после, вечерта съм поплаквала.
Не е завист, разбира се...
Желая ти от все сърце скоро да се похвалиш!
И твоето време ще дойде! bouquet

# 22 21 март 2007, 17:46 ч.

Мнения: 420

Здравей!
Наистина отстрани в реалния живот, когато хората разберат, че изпитваш подобни чувства, казват, че си злобна, завистлива и т.н.
А това изобщо не е вярно.
За мен това е някакъв вид защтна реакция на психиката ти в момента.
Единственото ти спасение е по-малко да общуваш с бременни докато се успокоиш напълно.
Понякога другите, изтъквайки радостта си, неволно не се съобразяват с мъката ни в момента.
И аз преди малко избеснях на някаква продавачка на детски книжки, която позвъни на вратата ми и ми заобяснява колко ще бъде щастливо детето ти, ако му купя една книжка. Направо ми идваше да bambam

Откъде да знае жената, че не мога да имам деца, но на мен ми стана много гадно - все едно ми навираше този факт в лицето.
bouquet

# 23 21 март 2007, 17:54 ч.

Мнения: 4 700

милата, сигурно ужасно си се 4увствала като ти е zваннала таzи жена. Ло6ото е 4е понякога мога да си контролирам 4увствата, но понякога иzпадам в такава депресия и каzвам не6та, които не искам да кажа и наранявам по тоzи на4ин добри приятели. Добре 4е сте вие. само вие ме раzбирате. Благодаря ви bouquet

# 24 21 март 2007, 19:29 ч.

Мнения: 869

Разбирам те напълно и силно те прегръщам.Знам какви смесени чувства изпитваш и това не може да се нарече злоба или завист.Детенцето ми е много болно и в момента не сме заедно.Голямо изпитание е за мен когато излизам навън и виждам майки с деца,малки сладки бебенца на всяка крачка.Мисля си че тази щастлива майка можеше да съм аз,че можеше да е различно.Сърцето ми се къса.Плача.Тези чувства са по-силни от мен и не мога да ги контролирам.А истината е че избягвам приятелките ми с деца,а може и тайничко да им завиждам.Но мисля че е нормално.Не се срамувам от това.

# 25 26 март 2007, 13:46 ч.

много добре разбирам за какво иде реч. Около мен е същото - забременяват непрекъснато, а аз седя и въздишам... може би това е изпитание, което трябва да преодолеем и да заслужим да бъдем майки... така си мисля поне.

# 26 26 март 2007, 15:39 ч.

Мнения: 120

И аз изпитвам подобни чувства. Не сум забременявала никога, от 7 години - нито крачка напред. Преди 3 дни ми дойде след 7 дни закъснение и още ми е скапано...
Въпреки това се опитвам да се взема в ръце и сега ште ви кажа една мисъл, която прочетох наскоро: " Накрая всичко свършва добре. Ако не е добре, значи не е края.
Стискам ви палци да имате кураж и да ви се паднат отнякъде мнооого пари, за да си позволите най-доброто лечение

# 27 26 март 2007, 16:39 ч.

до морето
Мнения: 494

Да се разпиша и аз тук. Вчера както всяка неделя с мъжът ми бяхме на празничната неделна литургия. Вчера беше Благовещение, както всички знаем. В църквата имаше доста малки деца - сладури и мили душички, също имаше и две бременни жени-благословенни са. Всичко е ок, но накрая в словото си свещенникът наблегна на момента, че всяка жена трябва да приеме със смирение всяка бременност, която и се случи и не трябва да си задава въпроси защо точно сега и защо точно на нея. В този момент ми идваще да изкрещя та целя свят да ме чуе - а как да приема аз това, че вече трета година ходя по мъките и гледам чужди кореми от които излиза чуждо щастие. Моето смирение къде де потърся?

# 28 28 март 2007, 17:19 ч.

Здравейте,
и аз да се престраша Embarassed

Тежко е наистина..много...Съгласна съм с мнението на всички вас! Аз също от 7 години чакам чудо, и за това време не можах да свикна да приемам леко и радостно веста че някой друг чака бебе, а аз - пак не, и пак ще гледам докато порастват, и после следващия, и следващия, и така....Кофти е и когато забележиш че на някоя приятелка например и е трудно да ти каже...Сякаш ще го урочасаш...Абе...жалка картинка...Или пък някой като вкара любимата ми реплика: "Жена която не е раждала не е жена".....После си поплаквам дълго, но - прави сте! няма с кой да се сподели! Само тук можем да намерим сродни души...Иначе ще ни помислят за зли и безсърдечни. Не че много ми пука много, ама....ми пука!
Желая ви много късмет! От сърце!