ПОСЯГАТЕ ЛИ НА ДЕЦАТА СИ?

  • 8 164
  • 220
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 674
Незнам дали е имало таква тема,нова съм...рових,рових..ама не намерих.Така че се осмелих да я пусна темичката.Амбицирах се от една друга тема,"Една много срамна тема" .

Аз живея в държава в която ако удари6 6амар на детето си  и те видят съседи...можеш да отидеш в затвора,или да ти отнемат родителските права!  Shocked Тука децата си знаят правата и родителите не посягат...ама децата май са по-разглезенки и си правят каквото искат.../като се сетя какъв пердах съм яла от баща ми за оценки!!/  ooooh!

Споделете сега....Вие посягате ли на детето си?/като нямам впредвид насилие/... Кога и в какви случаи сте го правили?Какво ви е предизвикало да го направите?
Какво мислите за закон   за "Против посегателсто в/у детето"...6те проработи ли  у нас??
  bouquet

Последна редакция: пн, 19 мар 2007, 18:39 от roza66

# 1
  • Мнения: 2 563
Незнам дали е имало таква тема,нова съм...рових,рових..ама не намерих.Така че се осмелих да я пусна темичката.Амбицирах се от една друга тема,"Една много срамна тема" .

Аз живея в държава в която ако посегнеш на детето си и те видят съседи...можеш да отидеш в затвора,или да ти отнемат родителските права!  Shocked Тука децата си знаят правата и родителите не посягат...ама децата май са по-разглезенки и си правят каквото искат.../като се сетя какъв пердах съм яла от баща ми за оценки!!/  ooooh!

Споделете сега....Вие посягате ли на детето си? Кога и в какви случаи сте го правили?Какво ви е предизвикало да го направите?
Какво мислите за закон   за "Против посегателсто в/у детето"...6те проработи ли  у нас??
  bouquet


Имам отвратителни спомени от бой вкъщи и не съм простила и до ден днешен. На майка ми и личеше, че ме шамари от безсилие и от желание да се наложи.  Не се е случвало често, но беше ужасно унизително.

Нямам свои деца още, но често ми се налага да работя с деца. Има моменти, в които ме изкарват от равновесие и аха, посягам да плесна... По това познавам, че не съм готова още да възпитавам свои деца. Отвращавам се като видя някой да бие или психически да тормози детето си. От всеки шамар и всяка обида остават белези. Мисля, че бих одобрила шамар за нещо сериозно - кражба например, но не и за тривиални неща като оценки или нежелание да се прибере от площадката. Поне като ще носи белег, да има смисъл.

# 2
  • Smallville
  • Мнения: 994
Колко бой съм изяла като малка,е може би си го заслужавах,много отговарях и бях много опърничава...пустия пуберитет много лошо ми повлия на дисциплината.Сега с моето дете,се старая да не допусна тази грешка,да, боя наистина е от безсилие и оставя страхотна травма,но пък на моменти много крещя и после ме е яд на себе си.Като по малка съм я пошляпвала по памперса,но това ако е бой?...
Аз съм против,макар,че предстои трудната възраст и тогава може друга песен да запея. Действам с наказания,не с физическа саморазправа и мисля,че има ефект.......засега

# 3
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Да "посягам"- едва ли. Понякога я шляпвам по дупето ( тя е и с памрепс още), а тя се смее Laughing
Но в събота бяхме в зоопарка и станах свидетел, как една майка с такава невероятна злоба ощипа детето си по бузата ( определено с умисъл да го заболи), а после пред още 20- 30 човека шумно го нарече "мърльо".  Стана ми много жал за момченцето- беше около 5-6 годишно...

# 4
  • Мнения: 3 423
нямам намерение да бия малкия
мен са ми удряли шамари по лицето,като малка-много страдах
немога да си представя да ударя личицето на детенцето си -толкова го обичам Heart Eyes
но ако направи нещо наистина лошо може и някога да го плесна по дупето,незнам  newsm78

аз съм За закон против посегателство над детето Peace

# 5
  • София
  • Мнения: 4 865
Удрям рядко, преценено и с причина. Основание за шамари според мен могат да бъдат неспазване на правила от особено значение (свързани с безопасността например), открито противопоставяне, лъжа. Не бия децата си от безсилие. Не наказвам за лоши оценки.

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 6 884
ГОлемият ми син (3,7г.) е много упорит и редовно изпитва границите ми.
След 3-та молба или повтаряне следва дръпване на ухо или плесване отзад.
НИкога болезнено, но той разбира, че е прекалил, става му обидно и се кротва.

# 7
  • Мнения: 251
Удрям рядко, преценено и с причина. Основание за шамари според мен могат да бъдат неспазване на правила от особено значение (свързани с безопасността например), открито противопоставяне, лъжа. Не бия децата си от безсилие.


И при нас така! Избягвам да я удрям, предпочитам да я накажа,като й дам ясно да разбере каква е причината. С шамари нищо не се постига.Не варвам, че има майки, които никога не са посяга ли или поне им се искало. Децата понякога те водят до  smile3511, но това не означава, че не ги обичаме.  Hug

# 8
  • София
  • Мнения: 18 679
Посягам, и то точно от безсилие...Когато виждам, че с думи не става и са го хванали лудите, се отпускам да го нашляпам по дупето... Когато ми прави напук, но за много важни неща, обикновено отнася пердах EmbarassedИзобщо не се гордея със себе си, съзнавам, че това не е правилно, но просто не ми издържат нервите понякога ooooh!
Виж, истински шамар не съм удряла, няма и да ударя, това не го намирам за нормално - малко дете, да му отвъртиш главата Sad Моите шамари, когато е имало такива, са били с два пръста побутване в смисъл "ееей, погледни ме в очите #Cussing outhahaha
Боят е винаги от безсилие...Да си пожелаем да сме силни и да имаме здрави нерви, че сега са още малки, ама какво ни чака ooooh!

# 9
  • Мнения: 836
Рядко, докато беше по-малък. Сега, някак си, ми се вижда голям за шамарчета. Залагам на наказанията.

# 10
  • Мнения: 8 999
Пердашкам ги понякога по дупетата, по-скоро не за да ги заболи, а за да им привлека вниманието, защото често нищо друго не помага! И според мен не е израз на безсилие да го плеснеш отзад, защото по този начин доста по-добре осмисля постъпката, заради която е получил това "най-сериозно наказание". По-добре е сега, докато са малки да изядат няколко шамара /ПОВТАРЯМ - САМО ПО ДУПЕТО, ПО ВЪЗМОЖНОСТ НЕ ПРЕД ТЕХНИТЕ ПРИЯТЕЛИ, НЕ ПОБОЙ, ГРАНИЧЕЩ С ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ, НИТО РАЗКЪРТВАЩА ЗЪБИТЕ ПЛЕСНИЦА ПРЕЗ ЛИЦЕТО/, за да не се налага по-късно да ги посещавам по затворите. Аз много добре помня шамарите на баща ми - кога се е случило и ЗАЩО!

# 11
Само един път съм ударила Никол защото захлупи брат си с кошчето за боклук.

# 12
  • в Низината
  • Мнения: 705
Никога не съм удряла сина си и никога няма да го направя. Naughty Дори и страшно да ме вбеси, поради каквато и да е причина, не бих го направила, защото ми е мил и много го обичам и след това няма да мога да се понасям!
Човек не бива да избива комплексите и безсилието си по този начин!

# 13
  • София
  • Мнения: 2 100
ами изяжда по някой възпитателен по дупето
но е рядко, пък и май не се впечатлява от това нещо
предпочитам по кроткия начин да се справям с нея, макар че понякога ми коства доста усилия

# 14
  • София
  • Мнения: 13 200
Аз ще отговря честно! Да, посягам на детето си. Какво ме провокира ли? Много неща... понякога ината й ме изкарва извън нерви, понякога застрашава сама себе си с някакви действия и след неколкократно повтаряне слез оттам и последвалото нагло хилене изяжда пердаха. Понякога не съм права... аз не съм машина, за да съм винаги в кондиция и спокойна. Извинявам й се в тия моменти. Напоследък обаче май по-малко я пердаша... Аз лично смятам и съм го казвала в много теми, че боят е предпазен клапан. Тук не говорим за побоища все пак, надявам се всички да са наясно... та, според мен боят е предпазен клапан на родителя и обикновено слага точка в по-напрегната ситуация. Да, със сигурност винаги има и друг изход, но човек не винаги е в състояние да намери решението за момента. И преди да ми наскачат останалите ще кажа, че има психолози, които обясняват нещата по този начин... Много пъти съм пускала цитати от книгата на д-р Додсън по въпроса. И аз не искам да я пердаша и като беше бебе съм си мислела, че няма да го правя, но идва момента когато следва плясването по дупето...

Общи условия

Активация на акаунт