Стига да са здрави и уверени, да стават каквито искат пък. 
И аз съм на това мнение.
- Публикувана: 16 март 2007, 04:04 ч.
- Последно мнение: 20 март 2007, 15:41 ч.
Страх ли ви е да не станат борци за свобода
И аз съм на това мнение.
За моите деца ще бъде много труден изборът, защото имат две родини. За коя биха си дали живота мисля, че ще разберат като станат пълнолетни, или пък никога.
Смятам, че без идеали съществуването ни е безмислено. Ако решат да се жертват няма да ги спирам, пък и кой ли ще ме пита. Ботев и Левски не са питали "Мамо, може ли до отида...?"
Смятам, че без идеали съществуването ни е безмислено. Ако решат да се жертват няма да ги спирам, пък и кой ли ще ме пита. Ботев и Левски не са питали "Мамо, може ли до отида...?"
За моите деца ще бъде много труден изборът, защото имат две родини. За коя биха си дали живота мисля, че ще разберат като станат пълнолетни, или пък никога.
Смятам, че без идеали съществуването ни е безмислено. Ако решат да се жертват няма да ги спирам, пък и кой ли ще ме пита. Ботев и Левски не са питали "Мамо, може ли до отида...?"
Смятам, че без идеали съществуването ни е безмислено. Ако решат да се жертват няма да ги спирам, пък и кой ли ще ме пита. Ботев и Левски не са питали "Мамо, може ли до отида...?"
Не е в това проблема.
Идеали винаги ще се намерят.
Ако трябва ще борят лоши извънземни
Конкретно за Родините - да, и при моите деца са две. Искам да имат хубаво чувство и към двете, и да не плюят по загиналите както в нашите борби и войни, така и срещу героите на Гражданската война. Мисля, че чувството за родина и привързаност към нея е необходимост на детството.
Засега са още малки и поне в училище не им дават примери за героична смърт. Националните герои са представени по начин, който одобрявам, например "Абрахам Линкълн вървял 11 мили пеша, за да отиде на училище".
Но ако се стигне до примери за героична смърт, си мисля да представя алтернативи - че Родината може да се обича и на Родината може да се служи и по много други начини, не само с пушка. И че това да пазиш баланса на ежедневието е не по-малък подвиг, само че не се набива на очи, защото не свистят куршуми и не се лее кръв.
А с Вечерница съм съгласна - ако някой реши да си троши главата, шансове има. Малко ли американски деца загинаха по тези безсмислени войни? Малко ли пък момчета и момичета там се самовзривиха и утрепаха сума ти народ около себе си? И все ми се струва, че във войните на съседна бивша Югославия имаше и български доброволци.
Засега са още малки и поне в училище не им дават примери за героична смърт. Националните герои са представени по начин, който одобрявам, например "Абрахам Линкълн вървял 11 мили пеша, за да отиде на училище".
Но ако се стигне до примери за героична смърт, си мисля да представя алтернативи - че Родината може да се обича и на Родината може да се служи и по много други начини, не само с пушка. И че това да пазиш баланса на ежедневието е не по-малък подвиг, само че не се набива на очи, защото не свистят куршуми и не се лее кръв.
А с Вечерница съм съгласна - ако някой реши да си троши главата, шансове има. Малко ли американски деца загинаха по тези безсмислени войни? Малко ли пък момчета и момичета там се самовзривиха и утрепаха сума ти народ около себе си? И все ми се струва, че във войните на съседна бивша Югославия имаше и български доброволци.
Борците за свобода са били "принудени" да станат такива.
Левски и Ботев не са били толкова луди ,колкото сега на някои им се струва.
Искали са да променят средата ,в която живеят.Били са горди ,смели и умни хора.
И макар че изглежда ,че са се хвърлили без да мислят в огъня. Не е така .Имало е организация,но е съществувал и риск. На тях не им е провървяло ,но други са оцеляли и в крайна сметка общата им цел е била постигната.
Опасност децата ни да станат борци за свобода сега няма,защото няма условия за такова нещо,но е добре поне да бъдат активни граждани.
Левски и Ботев не са били толкова луди ,колкото сега на някои им се струва.
Искали са да променят средата ,в която живеят.Били са горди ,смели и умни хора.
И макар че изглежда ,че са се хвърлили без да мислят в огъня. Не е така .Имало е организация,но е съществувал и риск. На тях не им е провървяло ,но други са оцеляли и в крайна сметка общата им цел е била постигната.
Опасност децата ни да станат борци за свобода сега няма,защото няма условия за такова нещо,но е добре поне да бъдат активни граждани.
Такааааааа, искам да отговоря по следния начин.
Брат ми е бивш рейнджър от Камбоджа. Когато се кандидатира за там, нашите и никой не знаеше, че той е тръгнал за натам. В последствие, когато истината излезе наяве и при положение, че баща ми има(ше) огромни връзки сред военните, нашите предпочетоха да го оставят да замине, защото вече били научили накъде е тръгнал. Ако го били спрели, той пак щях да хукне и тоз път едва ли са щели да узнаят посоката му...
Та така по този въпрос. Ако на даден индивид му е съдено да е някакъв борец, военолюбец или комита, трудно би се отдало на някого да го спре. Пък било това и родителите му.
Ще се моля, моите деца, да не са се метнали на вуйчо си и туй то.
П.П: Брат ми щеше да иде и в Афганистан и Ирак, но навъртя ЕГН-е, та нямаше вече как...
Той, разбира се се пробва 
П.П.2: Само много ме е страх от влияние на секти и наркотици. Затова в тези посоки утроявам молитвите си
Брат ми е бивш рейнджър от Камбоджа. Когато се кандидатира за там, нашите и никой не знаеше, че той е тръгнал за натам. В последствие, когато истината излезе наяве и при положение, че баща ми има(ше) огромни връзки сред военните, нашите предпочетоха да го оставят да замине, защото вече били научили накъде е тръгнал. Ако го били спрели, той пак щях да хукне и тоз път едва ли са щели да узнаят посоката му...
Та така по този въпрос. Ако на даден индивид му е съдено да е някакъв борец, военолюбец или комита, трудно би се отдало на някого да го спре. Пък било това и родителите му.
Ще се моля, моите деца, да не са се метнали на вуйчо си и туй то.
П.П: Брат ми щеше да иде и в Афганистан и Ирак, но навъртя ЕГН-е, та нямаше вече как...
Той, разбира се се пробва П.П.2: Само много ме е страх от влияние на секти и наркотици. Затова в тези посоки утроявам молитвите си
Това ще е личен избор на порасналото ми дете и аз няма да имам власт да го спра в такива моменти. То за държавата едва ли ще се жертва, ако родителя не вмени национално мислене едва ли детето само ще го придобие до такава степен, че да се жертва. 
Какво значи "национални герои" – хора идеалисти, които си мислят, че каквото хвърчи се яде, амбициозни хора които си мислят, че ще променят света и ей така провокирани от нещо решават да се жертват за нещо което не си заслужава. Според мен това са хора които са се борили за свободата си, свобода на личния избор която трябва да е неприкосновена.
Не, не ме е страх, ама никак поради факта, че сме християни и за нас живота не свършва тук на земята. Ако ще се жертва по добре е да е заради вярата си и ценностната си система, а не заради някаква глупост като държава която нито заслужава нито ще го оцени нито ще ми го върне. И да не забравим, че дори и да се страхуваме, това, ще е личен избор на детето и няма да имаме власт да променим нещата. Щом станат големи хора и самостоятелни индивиди, вече нямаме власт над тях и свободната им воля. Това е истинската любов да оставиш детето си да живее собствения си живот без да му се бъркаш и да се опитваш да му се месиш и да му се налагаш докато си жив. Всеки човек цени свободата си, и ако ние обичаме децата си ще им позволим да са свободни, дори и избора им да не ни харесва.
Какво значи "национални герои" – хора идеалисти, които си мислят, че каквото хвърчи се яде, амбициозни хора които си мислят, че ще променят света и ей така провокирани от нещо решават да се жертват за нещо което не си заслужава. Според мен това са хора които са се борили за свободата си, свобода на личния избор която трябва да е неприкосновена.Не, не ме е страх, ама никак поради факта, че сме християни и за нас живота не свършва тук на земята. Ако ще се жертва по добре е да е заради вярата си и ценностната си система, а не заради някаква глупост като държава която нито заслужава нито ще го оцени нито ще ми го върне. И да не забравим, че дори и да се страхуваме, това, ще е личен избор на детето и няма да имаме власт да променим нещата. Щом станат големи хора и самостоятелни индивиди, вече нямаме власт над тях и свободната им воля. Това е истинската любов да оставиш детето си да живее собствения си живот без да му се бъркаш и да се опитваш да му се месиш и да му се налагаш докато си жив. Всеки човек цени свободата си, и ако ние обичаме децата си ще им позволим да са свободни, дори и избора им да не ни харесва.
Ако детето ми е харизматична личност и успее да повлече след идеята си още хиляди - аз със сигурност ще съм вече под неговото влияние и естествено - ще се гордея с него. Само че такива авантюристични залитания - Камбоджа, Ирак.... изобщо не ме вдъхновяват.
Така или иначе този избор се прави на една съзнателна възраст, моето мнение ще е без значение.
Така или иначе този избор се прави на една съзнателна възраст, моето мнение ще е без значение.
Гледам да не се страхувам повече от три години напред.
Нямам такъв страх. Знам, че звучи банално, но засега искам живота им, какъвто и да е той да бъде щастлив.
Примерно ... синът ми е изключително гъвкав, обича да се катери, пъха на недостъпни места. Повече деца са така, но при него е особено изявено. Споделих с мъжа ми и с майка ми, че при първа възможност ще го запиша на катерене /тук вече погледнах повече от 3 години напред
/, естествено, ако интереса му се запази. Реакцията и на двамата беше `ти луда ли си, да го мислим постоянно`.Ами не знам, може да съм безразсъдна и безотговорна, но така мисля - ако го прави щастлив, колкото и да е опасно, нека се катери.
Катеренето е само пример. Иначе човек опасности да си търси ...
Ай, ще си го сложа в списъка на страховете. Който списък се смачква на топче и изхвърля обаче.
Искам децата ми да станат достойни хора, и да имат гражданска позиция.
Но много се надявам да не живеят във времена и при обстоятелства,които създават Зоите Космодемянски, Павлик Морозовците и Митко Палаузовците.
Искам децата ми да станат достойни хора, и да имат гражданска позиция.
Но много се надявам да не живеят във времена и при обстоятелства,които създават Зоите Космодемянски, Павлик Морозовците и Митко Палаузовците.