Умеят ли децата ви да делят с другите?

А защо трябва да си дава играчките...те са се негови, не са общи...и когато се взимат играчките на дете, за да се дадат на друго, на първото трябва да се предложи нещо в замяна...от типа ти на мене, аз на тебе...какво е това - те са твои, ти си ги носиш, но ние ще ти ги вземем...
Аз съм на принципа...като не иска - да не дава, но няма да взима и чуждото...

Не мисля, че за четиригодишното момченце е било много естествено да му бутат играчките...

А ти обясни ли на дъщеря си, че това са чужди играчки, че баткото ги е подредил и не е хубаво да ги бута и разхвърля...разбирам, че дъщеричката ти е малка, но все пак ти направи ли нещо за комфорта на момченцето, защото виждам, че другата майка се е опитала да направи нещо за комфорта на твоето детенце...

Тути, не съм голям привърженик на това да карам детето си да дели насила. Според мен това нещо се учи чрез личния пример, който аз му давам. При това се учи тогава, когато то е готово за това, а не когато аз съм решила, че трябва.
Според психолозите децата "узряват" да споделят вещите си след третата година. Това, разбира се, е ориентировъчно и много зависи от преживяванията, които са имали преди това. Да узрее едно дете да дели означава да се "насити" на чувството си за собственост, което е особено силно във възрастта между две и три години. Общо взето, колкото повече го насилваме или "учим" да дели в този период, толкова по-трудно се израства емоционално това. Да, то може да се съгласява с нас и да се държи, както ние искаме и очакваме от него, но това далеч не означава, че то самото има желанието.
В една "конфликтна" ситуация между две деца бихме могли да предложим размяна между двете. Ако има желание и от двете страни, това е добре дошло. Даже само едното от двете да не иска обаче, предложението е хубаво да се оттегли, да се гушнат и успокоят децата от родителите им и да се разсеят с нещо друго, ако са много неутешими.
Аз постъпвам така и не смятам, че голямото ми дете, което излиза вече от този период е "егоист", особено пък в смисъла, който ние възрастните влагаме в тази дума. През лятото то ще навърши 4 годинки и от почти половин година, само проявява желание да споделя, макар и не веднага. Аз вече си позволявам нежно и внимателно да му обяснявам, колко хубаво е това да споделяме и на него вече наистина му е интересно.
Ти знаеш, че моите "гарджета" са двечки, а скоро ще станат три. Питаш как е в този случай. Ами, да, има много конфликтни ситуации. Особено по в началото беше доста трудно. Ние с таткото обаче и до този момент не насилваме големия да дава нещо свое, ако не иска. Личният пример, който ние му даваме, е как за нас е много хубаво и приятно да дадем нещо свое на малкия да си поиграе. Също така, когато големият вземе играчка на малкия и той съответно не се възпротиви, което засега е по-честият случай, защото още е само на годинка   , ние му обясняваме колко се радва малкото му братче, че е споделило играчката си с него.
В началото Сашко (големият) грабваше "своето си" от ръцете но на Иван. Ние му показахме, как Иванчо не плаче и сам дава, когато преди да му вземем от ръчичките, му предложим нещо друго в замяна. Постепенно самият той започна да прави така, както му бяхме показали без да го насилваме. Просто, когато Иван се разплаче веднага го успокояваме, но не се караме на Сашо. Сега почти всеки път той му дава нещо друго. Е, малко е в обратната последователност - първо граби, после обезщетява     , но и това е постижение.

Ами може би си е до индивидуалност или до период, не знам. Ането засега бута на децата играчки в ръцете и ги гледа влюбено. Имам случай да е спирала непознато момиченце на улицата, за да му даде балонче. Редовно черпеше разни нахални лели и баби, които като видят дете да яде, веднага решават да се шегуват "Баба е гладна, дай гевречето/сладоледа/ябълката". Да не се хваля прекомерно, щото не съм правила нещо особено, за да стане така, и не знам дали утре няма да е на 180 градуса, но засега е добре с даването. За всеки случай не пречи майката да не предлага на други деца да играят с най-най-любимите играчки, към които детето е привързано, а да оставя за общо ползване по-неутралните.

Най-голямата веселба настава, когато "по-неутралните", станали интересни за другото детенце, изведнъж стават от "най-най-любимите" за младия собственик.  

А за онези 180', които споменаваш - може и да се обърнат, може и да не се обърнат. Важното е ти да си винаги в "бойна готовност".  

и моите деца не оби4ат да си делят игра4ките, но и не взимат от другите деца........ странно наистина....

Дияна също малко трудно дели, в градината казва, че от време на време се карат. Не знам как ще се оправяме живот и здраве като си направим бебче. Аз се опитвам да й обясня, но е малко трудно ... Но пък като ни дойде приятелско семейство на гости тя си дърпа кашона с играчките, изсипва го на пода и почва една игра, не са се оплаквали деца до сега ... явно проявява пропускателна способност на кой да дава и на кой не. Обича обаче да купуваме играчки за приятелски деца, даже с голяма радост подарява

Интересно ми е да чета какво мислите и кави наблюдения имате с вашите деца...
Деметра, мерси за изчерпателния отговор, вярвам, че не е лесно да направиш всички щастливи, и че това става с много време и личен пример. Абе и аз не съм привърженик насила да се кара детето да си дава нещата, далеч съм от тази мисъл. Но вярвам, че това качество трябва да се възпитава у детето. Въпроса ми беше по-скоро дали окуражавате малките в тази насока или не.
Елфи, мисля, че си ме тълкувала доста тенденциозно. Никой не е искал да му взима играчките насила, пък да не му дава своите. Дъщеря ми все пак не беше в ролята на някакъв нашественик и крадец на играчки, ами с чисто бебешко любопитство тръгна да му ги разглежда, както разглежда всяко ново нещо, което й се пречка на пътя. Е, да обясних й, ама какво е разбрала с нейната главица , не съм сигурна. Да, никой няма право да ти ги вземе, ама никой не му ги вземал, само разглеждал, ама него това го караше да вие.  Карай, няма да изпадам в подробности покрай сцената, обаче майка му се чувстваше определено много неудобно, та набързо прекратихме опитите за обща игра.
хм, странен принцип, ама всеки с принципите си де...

Ох, това е доста сложен момент във възпитанието .... Децата се раждат с мисълта да вземат, природата се грижи за оцеляването   и е доста трудно да ги научиш да споделят. И това, че имам две деца не помага за сега особено. Всеки дърпа към себе си     .


И при нас този принцип като че ли действа най-добре. Интересното е , че Вики е склонен да споделя играчките си с гостенчета на неговата възраст и по-големи и иска да си играят заедно, но не е склонен да дели с малкия си брат. Опитвам се да не го насилвам да си дава играчките на Дани, когато получавам отказ, но не му давам да си играе и с играчките на малкия и това бързо го учи, че щом искаш чуждото трябва и да даваш своето.
Когато излезем на вън обаче не ми е приятно децата да взимат чужди играчки. Големия си ги дава и често остава без нито една . Неприятно ми е и да се меся в игрите на децата и да моля чуждите да връщат за да има моето с какво да копае например. А за съжаление има родители които не се намесват и оставят децата си да правят каквото си искат. В такива случаи аз местя моите на другаде .

Моят син не си дава играчките и се сърди като другите деца не му дават техните
Не е ходил на ясла и не е свикнал да дели играчки... може би в яслата ще се научи.
От друга страна - от храната си дава на всеки, който поиска.

В очите на момченцето дъщеря ти е била точно това - нашественик и крадец...не може да очакваш дете на 4 години да разсъждава като момче на 14 или като мъж на 40...
Децата са си деца години наред и за да се възпита правилно едни и същи неща се повтарят хиляди, хиляди пъти...докато започнат да постъпват по определен начин ...а майката /доколкото разбрах/ не е от тези, които оставят детето й да прави каквото си иска...
не може да очакваш дете на четири години да каже: да разбира се мамо - това е едно прекрасно, малко, любопитно бебенце и ще му дам всичките си играчки...нищо, че са мои и че на мен никой нищо не ми дава...
Децата са различни...момчетата като правило са по-непокорни и буйни...не се права да съдиш детенце и родителите /особено, когато явно все пак полагат усилия/...защото не знаеш утре какво ще ти се падне на теб...


Абсолютно...

Хм, изглежда съм на противоположно мнение от повечето майчета. Ето какво мисля.
Децата са егоисти. Родителите трябва да ги приучат към социализация. Въпросът не е само в играчките, а и в уважение към околните.
Когато има гости щерката е длъжна да си дава играчките на гостенчето и да играят заедно. На това я приучих когато беше на 2,5 год.
- Искаш Люси да ти дойде на гости? Добре, но ще играете ЗАЕДНО.
Случвало се е да се карат. Аз не взимам страна, но гостенчето престава да идва вкъщи за 1-2 седмици. След няколко месеца опита я научи. Сега е голяма и разбира още по-добре.

С малкия процедира така - Дай ми молива, а аз ще ти дам топка
За да няма гневни възклицания съм забранила играчките, на които държи да ги оставя на ниските рафтове. Ако са нависоко - не му ги давам. Но ако не ги е вдигнала - тя си е виновна и не позволявам да се жалва.

Може да ме обвините за възпитанието, но се радвам на резултатите. Дъщеря ми с удоволствие подарява разни нещица на свойте приятелки. Носи играчки, балони, моливи на градината и после не си ги иска обратно. Най ми хареса веднъж, когато съжали, че е занесла конструктора. Тя не поиска да си го вземе, а ме попита дали някога отново ще й купя същия. Същевременно никога не съм й забранявала да прави каквото иска със свойте неща - да ги подарява, да ги чупи, да ги крие. Това е моят начин да уважавам нейната "собственост", чрез приемане на нейните решения.

Извинете за дългите писания.

И аз така го схванах, но, ако не съм отговирла съвсем ясно, пак ще опитам  

Ако имаш предвид окуражаване с думи от рода на "Саше, дай за малко твоята играчка на детенцето. Хайде, де, то ще си поиграе малко и ще ти я върне. Ееее, недей така, бе, мамо, то няма да ти я вземе завинаги и т.н." - НЕ, това не го правя. Когато виждам, че детето ми не е склонно да сподели, а в същото време другото детенце не иска да върне, очаквам другият родител да се намеси и да вземе играчката от своето дете, съответно да го успокои и разсее с нещо друго.
В ситуацията, когато детето ми е склонно да даде, тогава му казвам: "Ех, че беше интересно да си размените за малко играчките. Браво! Колко хубаво си играхте двамата заедно" или пък "Браво на теб! Виж колко се зарадва това детенце, че му даде да си поиграе за малко с твоята игачка! Виж как се смее!" .

Никак обаче не се притеснявам от факта, че до определна възраст, първата ситуация ще е много по-често срещана от втората. Ама хич даже! Още повече пък да се чувствам задължена да направя нещо специално по въпроса. Хората сме социални същества по природа. Ние имаме нужда да споделяме и го правим с удоволствие с любимите си хора, когато дораснем за това.

Тути,не съм се замисляла, дали точно умеят да делят, за мене е по важно да умеят да общуват по между си, а от там идва и желанието да споделят личните си вещи.В описаната от теб ситуация ми направи впечатление, че никой не се опитал да подтикне момченцето да пожелае да сподели играчката си наистина.В такава ситуация аз бих се опитала да бъда съпричастна с баткото, да му кажа, че ми е напълно ясно колко е досадно разни дребосъци да ти взимат играчките , така му печелиш доверието.После бих му предложила като по-голям да покаже как точно се играе с тях и да му предложа да научи по-малкото детенце, детето трябва да има желание да сподели, а от нас родителите в такъв случай се очаква да дадем мотив.
  Когато при Димана и Момчил има караници за играчки, било между тях, било с други деца, не съм се месила в защита на собствеността , а в защита на личността, уважението и зачитането на другия, като човек е първостепено.Така могат да се научат да уважават чуждите вещи, но и да намират начин да не влизат в конфликти.
 Е да си призная честно, когато някой конфликт за играчка, прерасне в масово меле в къщи, само защото и двамата се инатят и не искат да отстъпят, прекратявам сблъсъка, като я взимам.Обяснявам им,че като не могат да се разберат и само се карат предпочитам да я взема,защото не ми е приятно и не ми харесва, когато се бият или обиждат.Обикновено след няколко минути ,двамата пристигат сключили споразумение, да се редуват, всеки да я държи по 5 минути, примерно Разбира се след 2 мин. са я зарязали и забравили за спора, но пък не се и бият вече