има една съвременна тенденция, която касае детските приказки. Най - ясно проличава ако сравните две еднакви приказки, но едната купена сега а другата от нашето детство. Всъщност не важи за всички приказки, а за някой важи в малка степен, несъществена, но има и такива, които се променят драстично. Примерно, приказката за вълка и седемте козлета, аз лично я нямам, но една позната майка наскоро си купила сборник с приказки и изумена ми сподели, че в приказката за вълкът и седемтте козлета, вълкът не изяжда козлетата а ги пъха в торба, а в приказката за червената шапчица вълкът не умира а бива прогонен през девет земи в десета. А в приказката за косето - босето, която вече я имаме, кучето не "съдрало кожухчето на лисицата", както са ни я разказвали по наше време а неясно е споменато, че лисицата "лошо си изпатила", след което "косето си снесло нови яйчица" според съвременния вариант а в по-стария завършва с наказанието на лисицата. Свекърва ми, която е педагог, расъждава, че тази тенденция лишава децата от едно по-реалистично опознаване на света. Ощетява ги! Сещам се и за още една приказка. Пинокио. Аз имам една дебела книжка останала от моето детсво с едни чудесни илюстрации - май на Бенвенути, та там на Пинокио му се случват много повече неща, отколкото в едноименното филмче по Дисни - старата книжка започва с това, че Джепето бил толква беден, че имал само една круша, с която да нахрани Пинокио, че за да му купи учебници продал старото си зимно палто, че му скроил дрешки от вестници, с които Пинокио тръгнал към училище, после когато двамата мошенници излъгали Пинокио, за да се присъедини към тях, никъде не се споменава, че искали да го обесят на едно дърво и все такива несъществени пропуски. Никъде във филмчето не се споменава за това как Пинокио работел за да издържа баща си и едновременно с това до късно през ноща учил, за да завърши училище. Как с голям труд събрал 40 гроша, които искал да даде на баща си, но когато един от слугите на добрата фея го помолила за помощ той дал всичките събрани пари, за да спаси живота и и чак тогава получил възможността да бъде истинско момче. След като преодолял егоизма си и се научил да различава и цени важните неща в живота.
Нека нашите деца да се замислят, че там някъде има други деца, които нямат, какво да ядът и така да се научат да бъдат благодарни за това, което имат, нека и да знаят, че там някъде има и много лоши хора, от които да се пазят, нека се научат да бъдат бдителни, да получат правилна представа за света, в който живеем.
Ваш ред е