Публикувана: 10 март 2007, 23:25 ч.
Последно мнение: 21 март 2007, 21:15 ч.

Въпрос за границите?

2 247
36
1

10 март 2007, 23:25 ч.

София
Мнения: 6 999

Както съм казвала и друг път с моя бивш мъж сме в много добри отношение. На практика се разбираме по-добре сега, отколкото като живеехме заедно. Той се грижи за Дариа, излизаме заедно, говорим си за живота - идилия...

На 27 миналия месец имаше годишнина от смърта на баща му. Бившия ме покани да отидем тримата. Тъй като с баща му много се уважавахме - приех. Заминахме сутринта - вечерта се върнахме. На 24-ти този месец детето на брат му навършва годинка. Бившия пак ме покани и брат му се обади...

Не спирам да се чудя - да отида ли или не? Не ми струва нищо да присъствам. Всичките му роднини ме харесват, разбирам се много с брат му и жената на брат му. Смятам, че Дариа е добре да се среща с братовчед си и роднините си от страна на баща си...

От друга страна искам да сложа някъде границата. Някак ми 'нагарча' да си играем на семейство по празниците и в събота и неделя. Роднините на бившия пък /макар да знаят, че не аз съм в основата на нашата раздяла/ все повече се държат така все едно сме 'временно' разделени и то по някаква моя прищявка - виждат го как чудесно се държи с детето а и с мен... А аз искам на всички да е ясно, че въпреки добрите ни отношения - няма да се съберем.

Та се чудя - къде е границата? А и да отида ли или не?

# 1 10 март 2007, 23:33 ч.

Мнения: 2 863

Хм, аз ще съм ти лош съветник, понеже ние играем на семейство от 10 години.
Не виждам защо да не отидеш, най-важното е на него да му е ясно, че няма да се съберете. Мъжът ми например искрено се забавлява, когато свеки зпочне да се държи все едно сме най-щастливата сем. двойка, другите ако се объркат да се държат така веднага ги вкарвам в пътя и всички да са доволни... Даже приятели, макар да знаят, че сме разделени, винаги ни канят заедно на гости, никога само мен.
С нищо не ти помогнах май Laughing

# 2 10 март 2007, 23:47 ч.

София
Мнения: 6 999

Jaly, помогна ми да се успокоя, че не сме само ние... Rolling Eyes

Понякога много се дразня, че за всички добрите ни отношения са един вид признак на нашето бъдещо и дори скорошно 'събиране'. Само най-близките ми приятели са наясно, че нямам такива намерения. А истината е, че ако я нямаше Дариа изобщо нямаше да съм го виждала от раздялата ни насетне.

# 3 10 март 2007, 23:52 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Иса, ако някой ден съм разведена бих и скала да е като при теб
ТОва е чудесно, че се разбирате
и щом и двамата сте наясно съ сситуацията - не че никога не е късно да стане човек за резил - но мисля, че няма страшно да се объркате какво сатва в действителност
важното е и детет да не се обърка... но ако тя ясно си дава сметка за положението и няма да се заблу,ди

# 4 10 март 2007, 23:55 ч.

Мнения: 175

Макар и от скоро разделени, аз честно казано ги режа /роднините му де/ и малкия ходи само с баща си - дали аз не съм прекалено крайна? newsm78

Не сме в лоши отношения, ама като е раздяла - да е раздяла. Laughing

# 5 10 март 2007, 23:57 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: Me4o Puh в сб, 10 мар 2007, 23:55

Не сме в лоши отношения, ама като е раздяла - да е раздяла. Laughing

аз пък винаги казвам на свеки - че ида се разделим с мъжо - да не мисли че ще се отърве от внуците Wink

зависи дали можеш да понесеш тези срещи
Иса няма проблем /поне не сериозен/, но има жени които би им било тежко да се виждат с бившите роднини, но тези бивши за теб - са настоящи и ще останат за винаги рлоднини на детето ти!?

# 6 11 март 2007, 00:05 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Me4o Puh в сб, 10 мар 2007, 23:55

... аз честно казано ги режа /роднините му де/

Брат му и неговото семейство, бабите и дядовците му - как и защо да ги режа? Те са свестни хора, винаги са се държали изключително мило с мен, посрешнаха ме много добре като ги видях сега... Не виждам защо, не са ми виновни те за раздялата.

catnadeen, мерси мила... не ми беше лесно да стигнем до тази фаза. От 5-6 месеца сме в такива отношения /да чукна на дърво/. Двамата сме на ясно, че няма да се събираме /най-редовно си говорим за неговите и моите гаджета/, на детето разяснявам, че мама и тати са разделени, че не живеем заедно, че няма да го вземам пак... и тя някак свикна с това състояние на нещата.

Просто се опитвам да установя къде е границата до къде трябва да стига приятелството с бившия. Защото на мен ми хрумна пък да го поканя лятото на море с нас... А? Това нормално ли е?

# 7 11 март 2007, 00:31 ч.

Мнения: 175

Аз ги режа в смисъл, аз не ходя, защото се започва едно опяване, няма ли да се проявиш като жена и да наведеш глава и да се съберете, което аз в началото възпитано отбивах, но честно казано вече ме дразни и затова не ходя, а на малкия те винаги ще са му баба и дядо и единственото което се надявам е да проявят малко разум и да не ме плюят пред него след време.

# 8 11 март 2007, 00:44 ч.

София
Мнения: 6 999

Me4o Puh, аааааааа - разбитрам те.

При нас няма такова нещо. Никой не ми казва и една дума.

# 9 11 март 2007, 08:14 ч.

Мнения: 1 732

Иса, щом нищо не те притеснява, що да не дойде с вас и на море?
Аз примерно не бих го направила, защото при мен е много болезнена ситуацията (не аз съм избрала раздялата). Та в тази връзка би ми било ужасно трудно да си играем временно на семейство. Друг въпрос е, че и отсрещната страна едва ли ще се навие на такъв вариант Rolling Eyes

Той е наясно с чувствата ми и се пази от такива неща. Упорито.

А ти само заради дъщеря ви ли искаш да се виждате?
Ама наистина. Помисли!

# 10 11 март 2007, 09:13 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Иса, за морето съм малко против. Защото на почивка се размиват реалните граници, хората се променят, слънцето влияе зле на хормоните.... И може някой да си изпати. А най-вероятно и детето. Може само ако някой от вас си вземе новия партньор

# 11 11 март 2007, 09:50 ч.

Мнения: 920

А може на морето да срещнеш принца на белия кон. Пък ти - с мъжа си.
Сериозно - все пак трябва да намериш партньор, другар в живота или както му се казва. Тази обвързаност с бившия пречи. Моя позната живя така 10 г. Ни разведена, ни женена.

# 12 11 март 2007, 10:01 ч.

Мнения: 9 990

Нещо подобно мислим уж, макар и още без развод с моят.Аз самата му казах-ще го натискам 100 пъти повече за контакт с децата от сега, а да не говорим, че неговата рода обожава едното дете, сега с второто-ще видим.Той иска да ходя там, при тях, даже да живея там.Но на всички е ясно, че няма как да стане-та как той тук с друго семейство например-друга жена, аз там-сред неговите хора-ми няма как да стане.Аз смятам аз самата да не присъствам на подобни мероприятия-взима децата и ги води.Не искам да режа мостове и да късат контакти с братовчеди, с хора, които ги обичат все пак-тъпо е.Но аз самата-смятам, че нямам място там, още повече, ако се появи друга жена.Та-аз самата с този, моят мъж-като приятел-не мога.Или поне сега не бих могла де-прекалено е болезнено.

# 13 11 март 2007, 13:16 ч.

Мнения: 5 299

От гледна точка за детето е по-добре да си поддържате роднински връзки. Все пак ТОЙ е бащата. Wink

Не виждам какво толкова пречи това за еввнтуална бъдеща връзка. Мъжа ти винаги ще е около детето, и съответно около теб по някакъв начин. Това не може да се избегне. Най-вече всичко зависи от роднините и мъжа ти. Ако са сввстни хора - няма да се налага да слагаш граници.
Аз лично такова положение не бих го приела като игра на семейство, а просто като едно приятелство. Вече зависи как мъжа ти приема нещата. Щом се разбирате и си споделяте, сигурно си му дала да разбере, че нямаш никакви намерения за 2-ри шанс. Той наясно ли е?

# 14 11 март 2007, 14:37 ч.

София
Мнения: 1 444

Isa,
това, че поддържате цивилизовани отношения е похвално, аз също имам такива с бившият, но граница трябва да има според мен и строго съблюдавам за нея. Може да ме упрекнете, но съм на мнение, че за мъжа нищо не е самоцелно, винаги има нещо зад кулисите.Поне надеждата, че така ще спечели доверие и винаги ще си до него, да не говориме, че за тях човешкото отношение граничи неминуемо със неугаснали чувства.По тази причина мисля, че това със съвместната почивка на море е прекалено, при това доста прекалено.Аз дори бих сложила границата точно сега, при тази предстояща сбирка, като искрено обясня, че не искам да създавам грешно впечатление у него и роднините му.Все пак това е личното ми мнение и не го натрапвам никому, но действително смятам, че границата е нещо важно и не бива да се прекрачва, за да не съсипе постигнатата хармония помежду ви, като разделени, но уважаващи се и подкрепящи се родители.

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Ако пробват да ми вземат детето?

Консултации с адвокат

Дете от анонимен донор- какво да кажа

Причина:

Причина: