Така... още докато бях бременна си представях как пускам тази тема и какво пише в нея... Обаче написаното ще се различава малко от представите ми. Исках, докато траят контракциите, мъжа ми да ме снима в какви пози съм, при напъните също да снима позите, после да ги сложа в темата... но... всичко стана твърде бързо и той се сети няколко часа след раждането за фотоапарата...
Всичко започна миналата пролет, тогава усетих, че някой иска да се роди и ми изпраща натрапчиви сигнали за това... Аз обаче исках децата ми да са с по-голяма разлика и нежно отклонявах сигналите. Към началото на лятото обаче вече стана нетърпимо и споделих с мъжа ми, като му казах, че правим само един опит и ако стане стане - значи е трябвало, ако не стане - значи съвсем съм изкуфяла от форумстване из бг-мамма
Е, стана 
Знаех точния ден, усетих и момента, когато онзи някой влезе в мен - около 2 дни по-късно бях в една градинка... едно много силно място, където усещанията ти се променят и го усетих... почувствах се пълна, цялостна, в едно с всичко и щастлива... и вече не бях сама, знаех го. Не казах нищо на никой, освен на дъщеря ми след около 10тина дни, а тя ми каза: "Урааа, ще си имам братче!" Аз още не знаех, че ще е братче, макар и аз да имах такова усещане... но тя знаеше и така преди потвърждаващите две чертички аз си знаех, че съм бременна...
Бременях си, бременях си и си мислих за раждането... исках да го усетя и да присъствам с ума си, а не само с тялото си(както почти стана с първото ми раждане - не е било секцио, но беше с епидурална, аз бях в паника накрая и изобщо не бях адекватна... ама хич - резултата беше губещи се тонове на бебето. Междувременно започна да се говори за ваната в Св.София и аз си реших, че ще раждам в нея... Имаше доста условия, които трябва да са изпълнени... Междувременно се установи, че бебо може да има проблеми и това ме мотивира още повече за естествено, неиндуцирано, без паника раждане. Защото знаех, че за него е много важно. И усещах как ми се помага това мое желание да се реализира... Към 7м най-накрая се наканих да се запиша на женска консултация (преди това ходих няколко пъти на 3Д(2Д, ама карай) и си пусках сама изследвания)... в Св.София (д-р Гергов) . На всеки ултразвук той ми казваше как бебо е обърнат в не-най-добрата позиция (с главата надолу, но гръбчето му беше отдясно) и усещах, че е на върха на езика му да ми предложи секцио... (а може да съм си въобразявала...знам ли). Към средата на 9м реших да се уговоря с него, като му казах че искам да раждам във вода - добре, каза той... че не искам окситоцин(защото на предното ми раждане точно след него се "обърках") - тук обаче той ми се сопна, че не търпи пазарлъци, а аз си тръгнах със свито сърце и едвам не се разревах в маршрутката навръщане... Оставих това усещане в мен 2-3 дни и после поисках телефона на д-р Григорова, от която по принцип зависи дали може или не може да ражда дадена жена във ваната и която вече е запозната с идеите за активно раждане, благодарение на Емем (
). И така видях се с нея, тя каза да- ставам за раждане във вода и като разбра от къде й имам телефона, каза Аха! и повече не беше нужно да обяснявам каквото и да е, защото знаеше, че искам да раждам активно и за мое учудване се радваше! И така уговорих се с нея... и си тръгнах в еуфория и доволна 
И така най-накрая раждането! Към 3ч през ноща на 28.02 (когато беше и термина ми) се събудих с леки болки и позиви за ходене до тоалетната.... ходих сигурно поне 10тина пъти, като си мислих, че лазанята, която ядох предния ден в ресторант не е била съвсем ок. Към 5 реших все пак да следя болките, бяха на 10-ина мин. и към 5.30 някъде съм заспала. Към 7ч дъщеря ми се събуди за детска градина. Още имах някакви болки, бяха по-силни, но нищо особено... Към 7.30ч ми стана ясно, че ще раждам днес, а болките си бяха все още определено поносими. Спеших мъжа ми да я води на детска, а аз влязох да се изкъпя. Болките станаха по-силни и аз кляках на 4 крака или се навеждах напред, някъде подпряна, което ме облекчаваше доста. Повикахме такси и определено случихме на шофьор(!)... в 8.30 сутрин навсякъде има задръствания... затова той просто караше в насрещното с непрекъснато натиснат клаксон... а аз слушах музика и пиех на малки глътки вода с разтворени есенции на Бах (Rescue remedie) и се опитвах хем да се отпусна, хем да устискам до родилното, защото усещах, че вече едва ли не ще излиза 
Пристигнахме и се оказа, че няма с какво да платим за таксито но се разбрахме, а той само ни повтаряше да не се притесняваме за парите (много точен човек!!!... после се оказа, че този ден му е бил изключение да е на повикване, защото иначе карал разни преподаватели и имал нет в колата... ех, да знаех, можех да поджиткам малко докато стигнем до родилното ) И така, преглежда ме Григорова и се оказва, че съм с почти пълно разкритие и ей сега ще родя... няма време за клизма, нито за бръснене - бях свършила първата дейност вкъщи през ноща, а втората няколко дни преди това при една фалшива тревога. Болката е силна, но търпима. Всички тичат насам натам с разни легени да напълнят по-бързо ваната... Аз се хиля и помрънквам на контракциите. Григорова ми спука водите и влязох във ваната.... кеффф...... болката по интензитет е същата, но вече някак далечна, невпечатляваща и изобщо отиде на заден план. През цялото време мъжа ми е с мен, държеше ме отзад, не го виждах, но го чувах и се усещах сигурна Една контракция и със следващата почнаха напъните. Бях разправяла на мъжа ми как няма да е кърваво 
Е, да ама не, водата постепенно се оцветяваше... аз обаче изобщо не се притесних. Между контракциите се усмихвах и разправях, че ще си имам бебе. Бях в еуфория. Караха ме да надигам корема си над водата, за да слушат тоновете и всеки път бяха идеални. Бях спокойна вътрешно и знаех, че всичко е наред. Малко повиках, защото акушерката в помоща си към бебо така ми натискаше клитора (може би не беше силно, ама мястото е чувствително все пак...), че направо свитки ми излизаха, добре че не натискаше често там
След около 7-8 напъна изведнъж всичко спря и изчезна, а някой ми сложи един голям син Ангел на гърдите. Безкраен миг на щастие, прегърнати... такава топлина и мекота няма никой на света...
После трябваше да изляза, за да излезе плацентата и тн. Излязох, а от мен шуртеше кръв... Аз ухилена легнах на магарето/масата. Плацентата се роди веднага, а аз чух почти едновременно, че бебо е 4150гр и че не спирам да кървя. Дойдоха още хора, мъжа ми излезе, и ми сложиха пълна упойка. Един кратък светлинно-интересен миг под тавана и се чувах как говоря с мъжа ми и го питам за бебето и му казвам, че го обичам... така поне 5 пъти, докато се посъвзема. После почнахме да се обаждаме... и тн. Взех малко арника...
Малкия ми голям Ангел е разкъсал доста шийката и затова тъй съм кървяла. А вероятно съм се разкъсала от стискането по пътя за болницата... Матката ми е била крайно преразтеглена (това и аз си го усещах), а влагалището е било охлузено, без разкъсвания. Като раждане от медицинска гледна точка е било тежко, но от моя гледна точка беше лесно... бях с ума си, с духа си и с душата си.... а това е много по-важно...
Преведоха ме в стаята и ми казаха, че няма днес да ми дадат бебо, защото съм изгубила много кръв, а и колабирах, като се опитах да стана от леглото в стаята с ваната(реанимация уж, ама бяхме само двамата с мъжа ми и не се вясваше никой по половин час). Аз неохотно се съгласих. Следобед исках да стана, но не ми дадоха. Вечерта дойде една акушерка и ми помогна да седна в леглото... мда, едвам седях.
Нощта беше дълга, само за бебо си мислих и чаках да стане сутрин... Сутринта дойде, а с него и новата смяна... акушерката ми заяви, че едва ли днес ще ми дадат бебо... резултата беше, че на мен ми стана зле... лежах неподвижно в леглото... видях баща си, като млад (който не е сред живите) и разни светлини... някой ми хвана ръцете и аз се успокоих.... Хемоглобина ми беше паднал още... преди раждането 129, след раждането 83, а сега 72.... Помолих се..... Към обяд дойде да ме види Григорова и ми разказа, че е била пълна мацаница отвътре и 40мин ме е шила... пита ме дали са ми донесли да видя бебето и като разбра, че не са, ги спеши да ми го донесат... а аз грейнах
(В този миг много се радвах, че съм си платила и че моята докторка е шеф на отделението ) След около час и половина ми го донесоха... а аз си мислих, че ми го дадат за 30-ина мин примерно... но казаха, че ще ми го оставят до 6ч... После дойде онази акушерка, която ми каза, че няма да си видя днес бебо и ми каза да ставам... помогна ми, даде ми бебето... а аз греех.... Естествено ми дойде набързо силата, а междувременно ми преляха две банки кръв и още повече се освестих. Като ме видяха как живнах от бебето и ми го оставиха 
Аз спах с него и никой не ми е правил забележка за това. На другия ден хемоглобина ми вече беше 92, а аз се чувствах многооооо по-добре от предишната сутрин.... Дойде 4тия ден... изписаха ни и оттогава си имам две слънца вкъщи
Малко дълго стана май...
Всичко започна миналата пролет, тогава усетих, че някой иска да се роди и ми изпраща натрапчиви сигнали за това... Аз обаче исках децата ми да са с по-голяма разлика и нежно отклонявах сигналите. Към началото на лятото обаче вече стана нетърпимо и споделих с мъжа ми, като му казах, че правим само един опит и ако стане стане - значи е трябвало, ако не стане - значи съвсем съм изкуфяла от форумстване из бг-мамма
Е, стана Знаех точния ден, усетих и момента, когато онзи някой влезе в мен - около 2 дни по-късно бях в една градинка... едно много силно място, където усещанията ти се променят и го усетих... почувствах се пълна, цялостна, в едно с всичко и щастлива... и вече не бях сама, знаех го. Не казах нищо на никой, освен на дъщеря ми след около 10тина дни, а тя ми каза: "Урааа, ще си имам братче!" Аз още не знаех, че ще е братче, макар и аз да имах такова усещане... но тя знаеше и така преди потвърждаващите две чертички аз си знаех, че съм бременна...Бременях си, бременях си и си мислих за раждането... исках да го усетя и да присъствам с ума си, а не само с тялото си(както почти стана с първото ми раждане - не е било секцио, но беше с епидурална, аз бях в паника накрая и изобщо не бях адекватна... ама хич - резултата беше губещи се тонове на бебето. Междувременно започна да се говори за ваната в Св.София и аз си реших, че ще раждам в нея... Имаше доста условия, които трябва да са изпълнени... Междувременно се установи, че бебо може да има проблеми и това ме мотивира още повече за естествено, неиндуцирано, без паника раждане. Защото знаех, че за него е много важно. И усещах как ми се помага това мое желание да се реализира... Към 7м най-накрая се наканих да се запиша на женска консултация (преди това ходих няколко пъти на 3Д(2Д, ама карай) и си пусках сама изследвания)... в Св.София (д-р Гергов) . На всеки ултразвук той ми казваше как бебо е обърнат в не-най-добрата позиция (с главата надолу, но гръбчето му беше отдясно) и усещах, че е на върха на езика му да ми предложи секцио... (а може да съм си въобразявала...знам ли). Към средата на 9м реших да се уговоря с него, като му казах че искам да раждам във вода - добре, каза той... че не искам окситоцин(защото на предното ми раждане точно след него се "обърках") - тук обаче той ми се сопна, че не търпи пазарлъци, а аз си тръгнах със свито сърце и едвам не се разревах в маршрутката навръщане... Оставих това усещане в мен 2-3 дни и после поисках телефона на д-р Григорова, от която по принцип зависи дали може или не може да ражда дадена жена във ваната и която вече е запозната с идеите за активно раждане, благодарение на Емем (
). И така видях се с нея, тя каза да- ставам за раждане във вода и като разбра от къде й имам телефона, каза Аха! и повече не беше нужно да обяснявам каквото и да е, защото знаеше, че искам да раждам активно и за мое учудване се радваше! И така уговорих се с нея... и си тръгнах в еуфория и доволна И така най-накрая раждането! Към 3ч през ноща на 28.02 (когато беше и термина ми) се събудих с леки болки и позиви за ходене до тоалетната.... ходих сигурно поне 10тина пъти, като си мислих, че лазанята, която ядох предния ден в ресторант не е била съвсем ок. Към 5 реших все пак да следя болките, бяха на 10-ина мин. и към 5.30 някъде съм заспала. Към 7ч дъщеря ми се събуди за детска градина. Още имах някакви болки, бяха по-силни, но нищо особено... Към 7.30ч ми стана ясно, че ще раждам днес, а болките си бяха все още определено поносими. Спеших мъжа ми да я води на детска, а аз влязох да се изкъпя. Болките станаха по-силни и аз кляках на 4 крака или се навеждах напред, някъде подпряна, което ме облекчаваше доста. Повикахме такси и определено случихме на шофьор(!)... в 8.30 сутрин навсякъде има задръствания... затова той просто караше в насрещното
с непрекъснато натиснат клаксон... а аз слушах музика и пиех на малки глътки вода с разтворени есенции на Бах (Rescue remedie) и се опитвах хем да се отпусна, хем да устискам до родилното, защото усещах, че вече едва ли не ще излиза Пристигнахме и се оказа, че няма с какво да платим за таксито но се разбрахме, а той само ни повтаряше да не се притесняваме за парите (много точен човек!!!... после се оказа, че този ден му е бил изключение да е на повикване, защото иначе карал разни преподаватели и имал нет в колата... ех, да знаех, можех да поджиткам малко докато стигнем до родилното ) И така, преглежда ме Григорова и се оказва, че съм с почти пълно разкритие и ей сега ще родя... няма време за клизма, нито за бръснене - бях свършила първата дейност вкъщи през ноща, а втората няколко дни преди това при една фалшива тревога. Болката е силна, но търпима. Всички тичат насам натам с разни легени да напълнят по-бързо ваната... Аз се хиля и помрънквам на контракциите. Григорова ми спука водите и влязох във ваната.... кеффф...... болката по интензитет е същата, но вече някак далечна, невпечатляваща и изобщо отиде на заден план. През цялото време мъжа ми е с мен, държеше ме отзад, не го виждах, но го чувах и се усещах сигурна Една контракция и със следващата почнаха напъните. Бях разправяла на мъжа ми как няма да е кърваво Е, да ама не, водата постепенно се оцветяваше... аз обаче изобщо не се притесних. Между контракциите се усмихвах и разправях, че ще си имам бебе. Бях в еуфория. Караха ме да надигам корема си над водата, за да слушат тоновете и всеки път бяха идеални. Бях спокойна вътрешно и знаех, че всичко е наред. Малко повиках, защото акушерката в помоща си към бебо така ми натискаше клитора (може би не беше силно, ама мястото е чувствително все пак...), че направо свитки ми излизаха, добре че не натискаше често там След около 7-8 напъна изведнъж всичко спря и изчезна, а някой ми сложи един голям син Ангел на гърдите. Безкраен миг на щастие, прегърнати... такава топлина и мекота няма никой на света...
После трябваше да изляза, за да излезе плацентата и тн. Излязох, а от мен шуртеше кръв... Аз ухилена легнах на магарето/масата. Плацентата се роди веднага, а аз чух почти едновременно, че бебо е 4150гр и че не спирам да кървя. Дойдоха още хора, мъжа ми излезе, и ми сложиха пълна упойка. Един кратък светлинно-интересен миг под тавана и се чувах как говоря с мъжа ми и го питам за бебето и му казвам, че го обичам... така поне 5 пъти, докато се посъвзема. После почнахме да се обаждаме... и тн. Взех малко арника...
Малкия ми голям Ангел е разкъсал доста шийката и затова тъй съм кървяла. А вероятно съм се разкъсала от стискането по пътя за болницата... Матката ми е била крайно преразтеглена (това и аз си го усещах), а влагалището е било охлузено, без разкъсвания. Като раждане от медицинска гледна точка е било тежко, но от моя гледна точка беше лесно... бях с ума си, с духа си и с душата си.... а това е много по-важно...
Преведоха ме в стаята и ми казаха, че няма днес да ми дадат бебо, защото съм изгубила много кръв, а и колабирах, като се опитах да стана от леглото в стаята с ваната(реанимация уж, ама бяхме само двамата с мъжа ми и не се вясваше никой по половин час). Аз неохотно се съгласих. Следобед исках да стана, но не ми дадоха. Вечерта дойде една акушерка и ми помогна да седна в леглото... мда, едвам седях.
Нощта беше дълга, само за бебо си мислих и чаках да стане сутрин... Сутринта дойде, а с него и новата смяна... акушерката ми заяви, че едва ли днес ще ми дадат бебо... резултата беше, че на мен ми стана зле... лежах неподвижно в леглото... видях баща си, като млад (който не е сред живите) и разни светлини... някой ми хвана ръцете и аз се успокоих.... Хемоглобина ми беше паднал още... преди раждането 129, след раждането 83, а сега 72.... Помолих се..... Към обяд дойде да ме види Григорова и ми разказа, че е била пълна мацаница отвътре и 40мин ме е шила... пита ме дали са ми донесли да видя бебето и като разбра, че не са, ги спеши да ми го донесат... а аз грейнах
(В този миг много се радвах, че съм си платила и че моята докторка е шеф на отделението ) След около час и половина ми го донесоха... а аз си мислих, че ми го дадат за 30-ина мин примерно... но казаха, че ще ми го оставят до 6ч... После дойде онази акушерка, която ми каза, че няма да си видя днес бебо и ми каза да ставам... помогна ми, даде ми бебето... а аз греех.... Естествено ми дойде набързо силата, а междувременно ми преляха две банки кръв и още повече се освестих. Като ме видяха как живнах от бебето и ми го оставиха Аз спах с него и никой не ми е правил забележка за това. На другия ден хемоглобина ми вече беше 92, а аз се чувствах многооооо по-добре от предишната сутрин.... Дойде 4тия ден... изписаха ни и оттогава си имам две слънца вкъщи Малко дълго стана май...
. Точно така си го представях, е, с изключение на спукването на водите и големите разкъсвания... Но, иначе, дори частта баща - и моят стоеше зад мен, не го виждах, но го усещах с пълна сила и въобще всичко останало си го представях точно така. Е, моето в реалност завърши с планирано секцио, но... такъв е живота! 