От какво се стахуват осиновените деца

  • 6 340
  • 88
  •   1
Отговори
  • Мнения: 583
Не знам дали някой някъде е писал или размишлявал за страховете на осиновените деца нека да споделим какво знаем или сме чели или преживяли да обменим мисли и опит за да сме полезни и на нас си и на децата си  newsm78 ще съм ви благодарна ако вземете отношение по въпроса ми при нас страховете са да не бъде изоставен да не би приятелите му да спрат да го търсят и ще остане сам изпитва ужас от думата не те искам независимо кой му я казва от думата махай се особено в училище тъй като е много буен но от смърт не го е страх когато разбере че някой е починал го приема много спокойно и сигурно ще има още какво да разкриваме в душата му

# 1
  • Мнения: 2 722
Защо тази темичка и изпаднала така и къде ли съм чела, та не съм я видяла.
Моля ви, пораснали осиновени деча, споделете страховете си.
Моля мамите на вече попораснали дечица и те да се разпишат.
Аз още гадая. Обаче със сигурност съм отгатнала че го е страх от удари по лицето - забележете, не на друго място, а по лицето. Какво ли става в малката му душичка  Thinking

# 2
Като пораснало осиновено дете ще споделя първото което ми идва на ум,от което винаги съм се страхувала.Страх ме е да не разочаровам родителите си,а и всички останали хора в живота ми.Като,че ли цял живот се стремя да се доказвам т.е да доказвам пред пред себе си,а и пред другите,че не съм от "проблемните" осиновени деца. Страх ме е от какъвто и да е било провал-в работата,в личния ми живот,в отношенията.

# 3
  • Пазарджик
  • Мнения: 712
И аз като mac съм вече доста пораснало осиновено дете. Когато разбрах, че съм осиновена /вече бях голяма/, ме беше много страх родителите ми да не си помислят, че ги обичам по-малко. За това започнах да им го показвам и казвам по-често.
Страх ме е да не разочаровам родителите си
Също и това. Много ме е страх. И най-ми тежи, че още не съм ги дарила с внуче. Ама много ми тежи...  Cry Защото те ужасно много го заслужават ...

# 4
  • Мнения: 1 843
А мен, най-много ме е страх от нещата, които са споделили момичетата...

Когато Ирина ме пита: "Мамо, добричка ли съм?" или "Послушна ли съм?"...сякаш непрекъснато търси сигурност в моето одобрение.

Преди време прочетох в един чуждоезичен форум на осиновители, историята на едно пораснало дете.
Жената разказваше как виждала в майка си ангел.
Един ден, обаче, такова доверие й имало, че се осмелило да попита нещо за биологичната си майка и да й каже, че й мъчно...Осиновителната майка реагирала добре, обещала й да я потърсят някой ден, а после влязла в къщата. Позабавила се и момичето решило да я потърси. Тихо се приближило до спалнята и там видяла майка си на колене пред леглото да плаче...Детето се ужасило! Думите й в форума бяха следните:
- Отвратих се от себе си! Да причиня това на моят ангел! Реших, че никога повече няма да я нараня така. Затова заключих в себе си всичките ми въпроси и желания. Изтрих от паметта си присъствието на друга жена завинаги. Моят ангел не заслужава да й причинявам болка.

...не знам, сигурно не съм предала историята така емоционално, както тя я беше разказала. Но аз не искам да причиня това на детето си. Майка й, сигурно така и не е разбрала за тази случка. А детето, днес голяма жена, може би дори и без да знае се е отрекла от половината от същността си.

# 5
  • Пазарджик
  • Мнения: 712
DarZaMen , никога не съм искала да търся жената, която ме е родила, но сега като прочетох твоя пост си помислих дали и аз подсъзнателно не съм "заключила" това мое желание.

Малко отклонение : Иринка е просто прекрасна  !   bouquet

# 6
  • Мнения: 583
Онзи ден ми беше зададен отново въпроса, ако бм го потърси ние ще му разрешим ли да се срещне с нея, при което отговора ми беше, че ДА както винаги съм отговаряла. И на мен ми е тежко, но с времето започнах да свиквам с този факт, който е истина.  И аз съм си поплаквала, но тайно от него, но съм се подготвяла за това от деня в който го взехме, за деня, в който може би няма да е далеч, да видя детето си при срещата с бм. Чувствата и мислите са много противоречиви, но това ще стане и аз съм подготвена за този ден. Но въпреки всичко вътре в мен болката вие и ме е страх че мога да го загубя завинаги. smile3518

# 7
  • Мнения: 1 843
Ей. Това няма как да се случи. Разбери го.
Самите ние във възрастта на пубертета сме ги говорили едни, да ни е срам да си спомняме...а после?
Как мислиш, че ще забрави жената дето е била с него денонощно? Това не е толкова просто.
Сигурно си на предела на търпението вече, но просто си внуши спокойствие. Период е и ще отмине, както при всички нас, осиновени или не.

Просто той е намерил един повод в повече да се репчи на мама.
Човешкото сърце не е толкоз малко, че там да има място само за един човек.

# 8
  • Мнения: 583
Права си, но  колкото и да съм силна в мен има и доза страх за дните, които са пред нас, и душата ми се свива от мъка, че бъдещето не е светло и розово.

# 9
korni6onko, повярвай не е съвсем така. Не знам всичко в подробности, не вра и кипя във вашите трудни сега дни, но отстрани погледнато ми се иска да ти кажа, че сте изминали дълъг път с момчето, сега за него е труден период на осъзнаване, на всякакви промени. Да, жив е, буен е, страда, задава си най-трудните въпроси... Но виж, той вече има и своите първи победи - къде беше писала за спортните му успехи? Ще се пребори момчето, трябва и ти да вярваш в това, и в него. И някак... да се опиташ хем да си редом, хем малко да отстъпиш встрани, не като осиновителка, а както на всяка майка й се налага... Той има право на просторанство за търсене и експерименти за своя път. Мисля, че това ще ви сближи - при нас с племеницата в тази възраст беше така...

# 10
# 11
  • Мнения: 1 249
Онзи ден ми беше зададен отново въпроса, ако бм го потърси ние ще му разрешим ли да се срещне с нея, при което отговора ми беше, че ДА както винаги съм отговаряла. И на мен ми е тежко, но с времето започнах да свиквам с този факт, който е истина.  И аз съм си поплаквала, но тайно от него, но съм се подготвяла за това от деня в който го взехме, за деня, в който може би няма да е далеч, да видя детето си при срещата с бм. Чувствата и мислите са много противоречиви, но това ще стане и аз съм подготвена за този ден. Но въпреки всичко вътре в мен болката вие и ме е страх че мога да го загубя завинаги. smile3518

Няма вариант да го загубиш завинаги.

Той тайничко може да се надява да не го пуснеш на "тази среща".



БМ-те идват да си вземат децата само в страховете на родителите - осиновители.

На практика това не става.

БМ-те знаят, че имат огромна вина. Легендите за това какво ги е накарало да го направят, вървят пред всички, но не и пред собствените им души.

До сега не съм видяла бм, която да не лъже все едно утре е края на света, а и те тайничко са се успокоили и се надяват статуквото да се запази.

Децата за тях не са хора, те са позабравена и дълбоконатъпкана емоция - тайна, срам, ужас. БМ-те са оставили бебе и всяко същество, различно от бебе, малко ги разочарова.

Аз съм била на такива срещи и те нямат нищо общо с филмовите представи, а рядко са и среща в общоприетото разбиране.



Безпокои ме това, че той открито те наранява, с това, което казва, а следва да разбира, че го прави.  Той не иска да т нарани за нищо на света, но понеже няма високо мнение за себе си все едно себе си унижава по този начин. Не знам дали ясно го обяснявам, поне така го чувствам.

Целувки и споко

# 12
  • Мнения: 1 652
БМ-те знаят, че имат огромна вина. Легендите за това какво ги е накарало да го направят, вървят пред всички, но не и пред собствените им души.
Мираета, тази тема е мното обсъжана тук и спорна. БМ са различни жени, с различни мотиви. Те не са последните грешници, но  не са и светици. Както и ние - вашите майки. И срещу нас и срещу тях се е хвърляло и ще се хвърлят много камъни. Въпросът е кой ще ги посрещне по-достойно.

Истината е, че както казва една моя близка - Бонита- всеки трябва да носи отговорност за постъпките си и да е готов да приеме последствията от тях.

По темата за сраховете на децата- моят син се страхуваше преди много от тъмното, сега по-малко. Страхува се и от смъртта. Но от това се страхуват и децата на моя приятелка, които не са осиновени.

Може би осиновените най-добре ще ни кажат- от какво се страхуват най-много. Аз си мисля- от изоставянето .

Мираета, явно е че животът ти не е бил лек. Съжалявам да разбера за това, което си преживяла.

Корнишонко, и мен ме е страх - моят син е малък. Само съм чувала, че  и не осиновени деца, реагират по много подобен начин. Нашите деца изкарват осиновяването , като оръжие срещу нас може би. Каква ирония на съдбата. Друго не мога да ти кажа освен - кураж- всичко ще отмине. Няма да го загубиш. За такъв случай не съм чувала.

# 13
Страхове произтичащи от това, че съм осивена не съм имала. Имам най-прекрасните родители на света. Дарили са ме с много любов и всеотдайност. Майка ми плаче всеки път, когато плача и аз, плаче от радост всеки път когато аз се радвам. Родителите ми дори и не предполагат, че аз знам, че съм осиновена. Имам 2 дъщери и всеки път повтарям на майка ми, че искам да съм майка като нея. Всеки път когато недоволствам от дечицата си, си повтарям, че не трябва да е така, че трбва да вземем пример от майка си. С думи едва ли мога да опиша това което е тя, тя наистина е моят ангел. Искам да съм като нея, дано успея, дано и моите деца някой ден ме обичат по същият начин Praynig Толкова много я обичам...

# 14
  • Мнения: 1 249
БМ-те знаят, че имат огромна вина. Легендите за това какво ги е накарало да го направят, вървят пред всички, но не и пред собствените им души.
Мираета, тази тема е мното обсъжана тук и спорна. БМ са различни жени, с различни мотиви. Те не са последните грешници, но  не са и светици. Както и ние - вашите майки. И срещу нас и срещу тях се е хвърляло и ще се хвърлят много камъни. Въпросът е кой ще ги посрещне по-достойно.

Истината е, че както казва една моя близка - Бонита- всеки трябва да носи отговорност за постъпките си и да е готов да приеме последствията от тях.

По темата за сраховете на децата- моят син се страхуваше преди много от тъмното, сега по-малко. Страхува се и от смъртта. Но от това се страхуват и децата на моя приятелка, които не са осиновени.

Може би осиновените най-добре ще ни кажат- от какво се страхуват най-много. Аз си мисля- от изоставянето .

Мираета, явно е че животът ти не е бил лек. Съжалявам да разбера за това, което си преживяла.

Корнишонко, и мен ме е страх - моят син е малък. Само съм чувала, че  и не осиновени деца, реагират по много подобен начин. Нашите деца изкарват осиновяването , като оръжие срещу нас може би. Каква ирония на съдбата. Друго не мога да ти кажа освен - кураж- всичко ще отмине. Няма да го загубиш. За такъв случай не съм чувала.

Дарена,

това, че темата е обсъждана не в пречка да се споделят мисли по нея, явно затворените глави по евро-присъединяването ти влиаят..., но и те подлежат на отваряне отново..

Много ме боли, че така елементарно се приема (слава Богу, не от всички) написаното от мен , но след като съм приела да се открия и да заема доста непопулярна позиция, то следва и да съм готова да посрещна и това.

Ти лично с колко бм си говорила ?

Колко си наблюдавала лично как постъпват?

Това, че те са различни като съдби и личности, е безспорно, но ефектът им върху децата за жалост е доста ....


Е това е непочтено да се прави - тия страхове ги имат всички деца, какво сте ревнали вие да се оплаквате, забравете, че сте изоставени... !!?

Страховете ги имат всички деца, но тук осакатяването е първично, то идва преди да си се осъзнал, преди да си станал нещо отделно от мама и от света и страховет се пречупват през малко по-други по цвят призми.

Дори ви се възхищавам на вас - някои мами, на устойчивостта, с която не искате да прогледнете - може би затова имате сили да предприемете тази крачка и да подадете ръка на нов човек.


Уморих се да чувам, че след като на мен не ми е провървяло с осиновители - нямам право да говоря.

Ако ще описвам живота си с 3 изречения и аз бих казала, че съм им много благодарна и съм щастлива, но е факт, че съм отговорна и пиша повче от три изречения.

Общи условия

Активация на акаунт