Публикувана: 8 март 2007, 14:20 ч.
Последно мнение: 13 март 2007, 01:11 ч.

Пак за яслата. Но за трудно свикващите.

2 432
49
1

8 март 2007, 14:20 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Предполагам, че дублирам тема и се извинявам предварително за това.
Ето как стоят нещата при нас: Дъщеря ми е на ясла от една седмица, стои до обяд. В яслата реве/ пищи почти през цялото време. Лошото е, че и вкъщи продължава да реве, поне 2-3 пъти на ден прави абсолютни истерични кризи с половин часово въргаляне по пода, дере се, извива се, блъска се в мебели и не иска никой. Нощем се буди, май сънува кошмари и пак реве и пищи по много време. Почти постоянно е в състояние на ужасен стрес.
Питането ми е доколко е "нормално" това, в чудо се виждам, да я спирам ли, ще свикне ли, страх ме е да не си травмирам детето по някакъв начин трайно.
Ако има майки с подобни преживявания, да споделят колко време са продължили тези състояния.

# 1 8 март 2007, 14:24 ч.

Ситуацията при нас беше абсолютно същата. Спряхме го след 3-тия месец.

# 2 8 март 2007, 14:29 ч.

Мнения: 750

Съжалявам. Много неприятно. Опасявам се, че и при нас ще стане същото. Тя сега нито баба си иска, нито баща си. И без яслата е подобно на това, което описваш- пищи, въргаля се, удря си главата в пода... Само да я подам на баба й за малко или да я оставя при нея, ужас.

# 3 8 март 2007, 14:39 ч.

Мнения: 1 404

Аз бих я спряла,не знам как е правилно да се постъпи,но нямаше психически да издържа.Дъщеря ми ходи на градина от две седмици и плаче много,но там спира,а после е спокойна като я вземем,добре е до около 19.00,после започва да реве и да се тръшка,но я гушвам в леглото и заспива.Имаш ли възможност да отложиш яслата с няколоко месеца?

# 4 8 март 2007, 14:55 ч.

Мнения: 2 722

daffodil все едно говориш за нас първите дни, с малката разлика че там на 5-та минута спираше да реве. Обаче нощните писъци в истерия, понякога без да се събужда и дневното биене на главата и пищене в истерия докато му се вдървят крайниците бяха абсолютно същите - след 1 седмица подобно поведение се признах за безпомощна и потърсих консултация с психолог /при мен може би отежняващото е и че детето ми е осиновено, така че не рискувах да чакам/От психолог, лекар и множество родители с подобни проблеми на правих следното - гасене на вода един път и след това няколко вечери миене на очите със светена вода; чаша топло мбяко с малко мед преди заспиване; спокойна игра като се върне от яслата - само физическо натоварване - скачане и тичане редом, но без гонене и натоварващи емоции; излизане от стаята веднага щом започне истеричната криза /не питай как ме е било страх да не се нарани през това време/ и влизане обратно след 10 минути когато почне да се дере че се е разсополявил - без укор без опит да го гушна - подавам кърпичката и клякам разтворила ръце за прегръдка - ако дойде, дойде.
Нямам идея какво помогна - цялата терапия я проведох за един ден - едно след друго всичко което ме посъветваха или бях прочела - СТАНА! Peace

Дано съм ти от помощ по някакъв начин

# 5 8 март 2007, 14:55 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Това се чудя и аз - как е правилно да се постъпи. И да отложа с няколко месеца, няма ли пак да е същото тогава? Минава ли тоя период...Съзнавам, че е различно при всяко дете, ама съм доста шашната. Не знам даже как да реагирам на истериите вкъщи- да я оставям ли сама, да я гушкам ли насила? Опасявам се, че ще се разболее от непрекъснат рев и недоспиване.

# 6 8 март 2007, 15:28 ч.

Мнения: 3 356

Боби тръгна на ясла на 1.3г.Ревеше и се тръшкаше месец и половина.След това нямаше проблем.
Но вкъщи не е ревал.

# 7 8 март 2007, 15:42 ч.

първият път беше така. не знам дали беше нормално, но аз не издържах и си я прибрах вкъщи. втория път предстои, но ще бъде с повишена трудност, защото си имаме и бебе вече и ревността е на дневен ред. ще следя темата за идеи за справяне с положението

# 8 8 март 2007, 15:58 ч.

Мнения: 2 722

Мен ме предупредиха и самите госпожи в яслата че ако се "предам" и се откажа ще ми е много по-трудно като реша да повторя опита - доволна съм че удържах фронта с цената на няколко кичура коса останали в ръцете му. Целия ужас трая 13 работни дни! Удоволствието с което сега тича към градината си заслужаваше търпението и стискането на металокерамика Laughing

А как греят очичките му като ме гушне когато го прибирам и дяволито почне да се опитва да ми пресъздава какво се е случило докато е бил "на абота"!
На моменти чак ревнувам че не съм му достатъчна само аз но мисля че и други биха си признали че изпитват това чувство Grinning

# 9 8 март 2007, 16:33 ч.

Мнения: 48

Аз бих го спряла веднага от ясла!Определено не бих чакала да видя дали ще се има последици или не.

# 10 8 март 2007, 16:44 ч.

sofia
Мнения: 8 932

Моя трудно свикна (тръгна на 2)- не ядеше там, не спеше, но ревеше само докато влиза (слухтала съм по 10 мин.) После се наложи да сменя заведението, после дойде лятото - деж. ДГ и на детето му се разгони фамилията. Откакто родих, го спрях.....сега изчислявам как ще си остане вкъщи до предучилищна.....не иска и не иска, щял да ходи на училище с батковците.
Бих го спряла на минутата, не на всеки понася яслата.....мъжа ми го сравни с казармата Sick

# 11 8 март 2007, 16:51 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Ако можех да не я пускам изобщо, нямаше да го направя. Почнах работа обаче, а общо-взето не мога на този етап да си позволя да не работя. Мисля да опитам поне месец, ако продължи така, ще мисля други варианти...

# 12 8 март 2007, 17:50 ч.

Нашата педиатърка ни беше изписала един хомеопатичен сироп за успокоение - Киетюд. Не че помогнаог особено,

# 13 8 март 2007, 18:21 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Да, мисля и аз да питам педиатърката за нещо подобно. Благодаря на споделилите.

# 14 8 март 2007, 21:37 ч.

Варна
Мнения: 2 133

daffodil, ти не беше ли психолог или се лъжа? Какво казва психологията по този въпрос? Нашият го пуснах на 2 г. 3 м., издържахме 3 дни и го спрях. След спирането, нервниченето и безпричинният рев (по час-два) продължиха още две седмици. Не знам дали това е било период и в по-късна възраст би реагирал по друг начин. Във всеки случай, това с пречупването някакси не ми допадна. Но не знам дали съм права. Иначе съм сигурна, че ако го бях насилила да ходи и да свиква, за няколко седмици може би щеше да се примири. Но и неговата група не беше място, където аз бих се чувствала добре, ако бях дете - по "технически причини" - много деца, повечето нон-стоп ревящи, затворени в горещините и т.н.. Може при вас да не е такъв случаят.

Препоръчани теми

Двигателни умения на дете на 1и половина

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Задух при дете

Причина:

Причина: