със съпругът ми сме женени почти 4 години, имаме прекрасно съкровище на 3 и половина
проблемът е с роднините му, които от самото начало не ме искаха и направиха 101 проблема още преди сватбата и на самата такава
за кратко живяхме при тях, роди се детето и това , че не беше кръстено на тях направо взриви ситуацията
след няколкомесечен престой скандали и интриги не издържах и си събрах багажа, те бяха доволни, защото смятаха, че мъжът ми ще ме изостави, но той противно на техните очаквания си тръгна няколко дни след мен
живяхме известно време при моите родители, след това се изнесохме на квартира само и само да сме сами
през цялото време неговите не престанаха да му звънят и да го тормозят
разказвам всичко относително сбито защото иначе цял ден трябва да пиша
изградихме си всичко сами, купихме си жилище, започнахме работа, детето растеше, единствените, които помагаха бяха моите родители, въпреки всичко те един път не са го нагрубили или да кажат лоша дума за неговото семейство в негово присъствие
неговите родители не дойдоха 2 ГОДИНИ да си видят внучето!
след 2рата година започнахме уж някакви взаимоотношения, но те са просто ужасни
постоянно натякват и не искат да идват в нас, а детето да се води там, което пък мен много ме дразни, виждам , че мъжът ми се опитва да балансира, но и той е изнервен
не идват пак с месец-два да я виждат след поредния скандал, с извинението, че аз съм ги мразела
тези неща много ме тормозят, а знам, че не трябва да се съсипвам заради това
хем се правят на загрижени, хем пръста си не мърдат
обхванала ме е параноя, само им се нервирам и само за това мисля, мога да пиша още много много, но сама виждам, че всичко изглежда доста объркано в писмен вид
как да се избавя от тези натрапчиви мисли, помогнете ми