За децата от ромски произход

  • 1 609
  • 6
  •   1
Отговори
  • Aachen-Пловдив
  • Мнения: 89
Радвам се, че ви има и искам предварително да ви благодаря за готовността да споделяте радостите и тревогите си. Следя отдавна този форум повече пасивно, но днес след разговора със социалната работничка просто не мога да не споделя мислите си с вас.
Нашата ситуация е малко по-особена. Съпругът ми е немец и живеем в Германия. След много дълги проучвания и противоречиви информации най-после отдъхнахме, набелязахме плана и вече вървим по дългия път на национално и после международно осиновяване. Социалното проучване в Германия трае  около 6-9 месеца, после идва проучването в България и т.н.т. Т.е. трябва ни още много време и търпение.
Но други са тревогите ми. Днес разговора със соц.работници беше за разкриването на произхода пред децата. Винаги със съпруга ми сме били на мнение, че нямаме претенции относно произхода. Не страдаме от предразсъдъци за цвят на кожата и генетична обремененост. Но в неговото съзнание се е запечатала картината от Пловдивския ромски квартал “Изгрев”, когато за първи и единствен път попаднахме там случайно преди години. Тогава приехме всичко с лекота и малко насмешка, днес обаче почувствах неговото колебание, когато соц. работничка ни провокира с въпроса, как ще реагираме, когато и детето ни бъде конфронтирано с тази действителност.
Искам да разберете правилно тревогите ми и да споделите вашия опит в това отношение- как подготвихте детето си за тази истина? Как реагира то? Не искам да съм черногледа и не си фантазирам как чистичкото българче-западноевропейче един ден ще се озове в ромския квартал. Всички трябва да сме подготвени за този ден и мисля, че точно сега му е времето да започнем.

# 1
  • Мнения: 341
petkovasl,дали си ромче или не попадането в този квартал е доста стресиращо.Аз съм живяла там 5 години и от тогава не съм стъпвала там и може би никога няма да стъпя.Не смятам че детето ти един ден ще се озове там,а и дори да се случи както при вас,ще е много за малко и не би трябвало това да му въздейства,роми има по цял свят едни живеят на катуни други живеят прекрасно и в добри квартали.Ако вие както се изразяваш нямате проблеми с произхода то значи и детето няма да има,та нали вие ще го възпитавате,а и за щастие доста далече от подобен род махали като "Изгрев".Нямам опита с отглеждане на такова дете,но от това което прочетох от твоя пост е че вие дори ни живеете в България,което за подобно дете е идеален вариант.Прекрасно е това което сте предприели и ви желая много успех и не се подавай на колебания и провокации.Дано бързо приключите процедурите и срещнете вашата рожба   bouquet

# 2
  • Мнения: 1 843
И аз мисля по този въпрос често. Няма как да не мисля. Пред мен изобщо не стои въпроса дали да кажа. По-скоро кога и как. И без това детската психика работи по толкова различен начин от нашата. Всеки ден го установявам. Мисля си, че подготовката от рано би била само полезна.
Как да кажеш и обясниш етническата принадлежност на едно дете...

Аз започнах с написването на нашата приказка. Вярно - Чернокоска и Русокоска - банално, но за нашият случай всеки детайл играе роля.
Понякога си мисля даже, че се вживявам прекалено. Преди време й купих две малки кукли. Едната беличка и руса, а другата с по-тъмничка "кожа" и черна коса. Рекох си, след време ще намеря начин чрез куклите да разкажа...Ами като ги видя, грабна русата и ритна черната с думите: тая не я искам, тя е лоша! А сега де...

Бях писала преди време, за малко ще се повторя. В градината децата казали на дъщеря ми, че била тъмничка, а майка й не. Използвах повода да поговорим за расите, етносите, разгледахме снимки на различни по народност дечица, използвах го даже като повод да говорим за осиновяването.

За сега се справям така, но тя е още малка. След време ще дойдат по-тежките, трудни и осъзнати въпроси. Тогава ще видим.

П.П. Признавам си, че от скоро чета активно все ще ромски сайт и форум видя. Та, петковаси, не бой се...освен квартали като Изгрев, има и хубави неща, които можеш да покажеш на детето си: поезията на Усин Керим, песни като Ерделези и т.н.

# 3
Ще се включа и аз. Ще призная, че и аз като DarZaMen и като майка осиновила момченце  с "ромски" произход, не мога да не надникна в тази тема - въпреки, че за мен наистина въпросът не е от най-важните измежду тези, които ще има да решаваме като спътници и майки на тези дечица. Искрено се надявам, че спомените ви от посещението в една или друга ромска махала няма да са от голямо значение при конкретната ви среща с дете. Ако наистина нямате претенции към произхода, ако наистина това не ви смущава, бих ви посъветвала да не слагате бариери пред себе си, още повече, че ще живеете в значително по-уредена страна.
Ще призная, че и аз съм мислила по този въпрос, но по-скоро емоционално, в ракурса "Боже, в какъв свят живеем! С какво ли ще се сблъска Андрей като отношение към него!" Аз съм дете от смесен произход (не ромски) и може би и затова съм съвсем коспополитично настроена и възпитана, плюс че имам добри и интелигентни родители. Спомням си, че като малка (от нашия квартал започваше ромска махала нататък) имах много приятели ромчета, турчета и никой не ме е ограничавал в това. Добри деца бяха. Само, когато за пореден път се рушеше някоя преградна вътрешна стена в паянтовите им колибки, аз плачех на мама и татко, защо е тъй несправедливо - ние живеем в здрав, хубав блок, а те така бедно... Страх ме е за Андрей, защото светът, който създаваме не е добър (на мен лекар ми е отказвал лекуване, защото в кръвта ми има нещо от "тия руски комунисти"), но и това не е само заради етноса - света, който направихме е неуютен, не особено красив и агресивен - за всички деца, според мен. Ще се опитам да предам на детето си това отношение към етносите и света, с което съм закърмена - опознаването на друга националност, допира с нея, с нейната култура е богатство. Той ще е тройно богат - ще опознава с мен три култури и няма от какво да се срамува - всичките три са уникални, жизнени, удивителни! И аз лично ги харесвам и трите етноса - дано това и за него бъде така...
И още нещо - имам щастието да съм редом с добро, талантливо, чаровно и умно момче, дано не бъркам много при възпитанието му (а бъркам, ох бъркам Embarassed!)
DarZaMen,
искам да изкажа своята симпатия и надежда при следващата Софийска да имам удоволствието да се запозная с вас и вашата чудна Иринка (адашка)! Не е тук мястото, но току що прочетох един ваш спор - и в яда си ми харесвате, и вашни въпроси поставяте... Но за това там ще се включа, ако имам време, че то ми е много кът и винаги пиша много набързо.

# 4
  • Мнения: 2 123
ДарЗаМен, простооооооооооооооо
нямам думи! Отдавна не бях срещала толкова умна, интелигентна и сърцата жена!

Шапка ви свалям

# 5
  • Aachen-Пловдив
  • Мнения: 89
Съгласна съм, че ромския произход не е най-съществения въпрос в проблематиката на осиновяването. Всъщнос повдигнах го не защото ромския квартал е единственият ми пример, напротив: най-добрите ми приятелки са две сестри-ромки от Македония, едната от тях води предаване към Дойче веле. Майката на съпруга ми произхожда от унгарски цигани, които в началото на 19 век са се преселили по Рейн. Докато пишех докторската си работа за българомохамеданите между двете световни войни прочетох  много литература и за другите етническите групи в България.

На нас тепърва ни предстои да преодоляваме бюрократските бариери в двете страни и да чакаме предложение за дете. Дали то ще е от друг етнос, дали ще се заинтересува от биологичните си родители и от културното наследство на своя собствен етнос е божа работа. Ние сме готови да го приемем и да му дадем най-доброто от двете култури, към които принадлежим ние.

По-скоро мислите ми са за това, дали неволно няма да “откраднем” нещо от неговата идентичност, след като не принадлежим към неговата етническа и културна група и до този момент сме били само странични наблюдатели?  Няма ли именно по този начин да го направим уязвим/а  спрямо предразсъдъците, с които ще се сблъска относто този етническа група? А това, че живеем в една от страни погледнато уредена държава, не е гаранция срещу хорската глупост.

Честно казано благородно ви завиждам за срещите и възможността лично да споделяте опит.






# 6
  • Мнения: 1 843
Fussii, не ме "притеснявай" така.  Embarassed
По-естествено ми е някой да ме нахока, отколкото да ме похвали. Правя се на скромна. Всъщност ми стана много хубаво. Честно.
Но ако трябва да бъда честна пред себе си, може би си права само за последното.
Сърце влагам във всичко, дали после го правя с ум и разум...не знам.

petkovasl, ако знаеш какво мислене съм му дръпнала и аз по тая тема...И още не мога да намеря отговори.

Ще ти разкажа два случая.
Години наред живях извън България, в държава и по-точно град, който определят като мултинационален. Там често се шегуват, че можеш да видиш повече чужденци, отколкото местни.
Хората уж са надраснали тия разделения на етноси и гражданство. Често се виждат смесени двойки или бели родители с тъмнокожо детенце. По принцип сякаш проблема с "какво ше кажат хората" не съществува.
И ето обаче съдбите на две осиновени деца, които не принадлежат като произход на тази държава.

Имах една приятелка, осиновена на 4 годишна възраст от Индия. Всичките й външни белези бяха на такава - мъничка, тъмничка, абе индийка. Заедно ходехме на един курс и всеки път доцентите започваха с думите: Ако има чужденци, нека кажат, ако имат проблеми с разбирането на материята.
После оглеждаха залата и я посочваха: Госпожице, вие говорите ли добре езика?
Винаги ме възхищаваше, как с невероятно спокойствие и лъчезарна усмивка, отговаряше с перфектния си местен акцент: Не, аз съм местна, просто съм родена в Индия, а после родителите ми ме осиновили.
Това е хубавата част. По-малко хубавата е, че същите родители (състоятелни, любвеобилни, загрижени хора) не се бяха погрижили, това момиче да запази матерния си език и да научи малко за културата на рожденната й страна.
Дали това беше причината, тази чудесна жена на 32 години да живее като 16 годишен тийнейджър, без грижи, без отговорности, без никаква самостоятелност, без умението да си намери поне една работа за всичките тези години, без да има стабилна връзка - не знам.
Знам, че сигурно до днес я питат дали разбира езика, а сънародниците й се учудват, че не го говори...

Семейство с три свои деца, осиновиха малко момче украинче. Наред с другите езици, посещава и уроци по украински. Всяка година, цялото семейство ходи поне веднъж в Украина. Момчето е още сравнително малко, може и да се лъжа, но на мен ми изглеждаше едно доста уверено и борбено детенце.

Разбира се, разказвам за едно общество, което поне в този аспект малко ни е изпреварило. И все пак, децата, които са осиновени международно, поне по мое мнение имат още по-голяма нужда от личната си история, там докъдето може да им се помогне.

Мога да разкажа няколко неща, които започват да стават ежедневие в живота ни с Ирина, но честно казано, започвам да се чувствам доста некоректна спрямо момиченцето ми, което още не знае значението на думата етнос. Може би, най-правилно е тя да ви разкаже след няколко години.

Общи условия

Активация на акаунт