Лъжливото овчарче

На море съм с двама колеги. Те се запознават с една компания девойки и младежи с цел свалка. Излизаме всички на вечеря, ама ония едни превземки, едно превъзнасяне, едни рецитации, едни погледи към луната с ръка на гърдите... Както и да е, свърши вечерята и компанията тръгна за дискотека. На мен не ми се ходеше и казах, че се прибирам. "Еее, що така, бе Дона, хайде деее" - запърхаха девойките. "Ми не ме кефите нещо, извинявайте" - отговорих. И те започнаха да се кикотят  "Ох, Дона, какво чувство за хумор имаш, хахахахах". "Ама... момичета... вие наистина не ме кефите, тъпо ми е с вас". Те вече започнаха да се превиват от смях и да се смушкват с лакти. "Ах, тая Дона, ще ме умори бееее.... еее, жалко, че не ти се идва, утре тогава".
Та така... за чистата истина 

Детето ни е болно има нощен прием на антибиотика ,а аз спя много дълбоко по принцип и казвам на мъжа ми да ме събуди в еди колко си часа ,буди ме той с думите айде антибиотика и аз взех ,че го изпих, глътнах го и пак си легнах . Той ме гледаше 

 

преди няколко дни се връщаме с габа от кънки и аз стоварвам целия багаж, включително ключове и пари на една купчинка в коридора. след малко пристига майка ми и трябва да изляза да й отключа. търся ключ - няма. питам габа дали го е взимала и получавам следното обяснение:
"ами аз не съм го пипала, но видях някой, който го взе и го сложи в една кутия при играчките ми. още е там - аз го наблюдавам внимателно и го пазя"
а бяхме само двете у дома! добре, че ми е съвестно детето

Бях бременна в 3 месец. Работех в едно заведение и след вечерна смяна отидохме с една колежка в Порно за по едно питие. Моето беше един пръст вино, разреден с вода, за да казвам наздраве. Отивам към тоалетната и там срещам приятел от детството, който е ставал свидетел на много мои изпълнения. Пита ме как съм, а аз гордо изпъчила още несъществуващия корем, обяснявам, че съм бременна и че ще си ходя скоро, заради високите децибели на музиката. Той ме резна с:
- От това пиене съвсем изтрещя!!! - и ме подмина като прокажена.
Мина една година и на Никулден се обажда да ме кани на имен ден. Казах му, че не мога да дойда, защото точно в този момент кърмя. Не ми повярва и ми затвори обиден. Чак когато ме видя с мъж и количка разбра, че не го лъжа. 

Първи курс студентка съм .Започват изпитите и аз първите три изпита - три тройки.На четвъртия-
шестица и майка ми ме пита:
-"Какво стана, взе ли го" 
-"да , взех го"
-"с колко"
-"шест"
-"кажи де"...

Ами аз като малка лъжех наште нон-стоп. Не знам защо, от вътре ми идваше да излъжа дори да няма конкретна причина. Hикога не си признавах ако съм направила беля, дори да беше ОЧЕВИДНО, че аз съм я свършила... Tа в последствие случаят с лъжливото овчарче се отнасяше точно за мен - дори някой път наистина да не бях воновна, не ми вярваха. Не ги виня де.

Миналата година точно на 1-ви Април ми се разваля пералнята.
Звъня аз на мъжът ми и му казвам,че пералнята се е прецакала,да изпрати някой или той да дойде да я види.Почна да се хили и ми вика"Добре,добре"
Минава час,два никой не идва.Звъня аз пак:"Какво стана,айде ела или изпрати някой да погледне пералнята."Слушай,имам доста работа стига вече"
Почвам аз да обяснявам,че няма нищо общо това със пералнята и денят на лъжата.
За потвърждение давам телефона на синът ми да потвърди,че наистина пералнята не работи.
Изпраща той човек.
Звъни се след 15 мин.отварям вратата и майсторът наш познат ми се хили държейки куфарче със инструменти и ми вика"Напразно ме разкара мъжът ти нали"
Брех странни хора.Казвам аз,че няма лъжа няма измама пералнята наистина не работи.Влиза оправя я набързо дефекта беше не много сериозен и си тръгва.
След около един час се звъни отново на вратата.Отварям и що да видя.
Двама юнаци тътрят увита пералня във един огромен кашон.
Питам аз какво е това.
"Ами мъжът ти дойде и поръча пералня и ви я носим.
Обяснявам аз,че нямам нужда от пералня и моля момчетата да изчакат пет минутки.
Звъня на мъжът ми:
"Каква е тази нова пералня?"
Мъжът ми съвсем учуден ми казва:
"Ами Митко(майсторът наш познат,който ремонтира набързо пералнята същият ден)каза,че пералнята се е прецакала тотално и от нея вече нищо не става,каза спасението е нова и аз отидох и поръчах нова пералня"
Добре,че собственика на магазина от когото мъжът ми поръчал пералнята е наш познат,та успяхме да я върнем.

Мъжа ми имаше една тениска от младе му години избеляла такава ,абе ужас и безумство и му бях казала че ще ме хванат лудите и ще я нацепя за парцали,а той:"-Само да посмееш и съм ти кръвно обиден,аз си я използвам за работна!!!" и след извесно време се прибира и тениската в кофата за болук(майка му беше на същото мнение като мен и я метнала вътре като я докопала) и той бесен идва и ми вика:"-Аааааа ти защо си ми хвърлила тениската...." и му казвам :" -Не съм аз ,бе!"  той не ти си и така и до ден днешен не ми вярва че не съм аз,а когато майка му каза че е тя,той дойде при мен и вика:"-Тя майка те защитава,ама знам че си ти."               Ходи обяснявай че нямаш сестра после

Много бързо е отреагирал твоят съпруг. Овации!!!

Нали....
Първото му и единственно така бързо отреагирване.
Ама после ми обясни,че след като разбрал,че не лъжа за пералнята, насляпо се е доверил и на приятелят,че ни е нужна нова пералня.

Преди години с един приятел се уговорихме да ходим на карнавал. Аз го предупредих, че ще отида по-късно, защото костюмът ми беше много сложен и щеше да отнеме време да се маскирам. По някое време цъфвам маскирана на купона, виждам познатия, казвам "Здрасти, кво става?" Той много хареса как се бях маскирала, приказки, танци, пиене - много добре изкарахме...
След няколко дни срещам същия този познат и той много разпалено започва да ми обяснява,  че съм изпуснала страшен купон, как съм могла да не отида, колко несериозна съм била и т.н. Казвам: "Е, хубава работа! Нали цяла вечер бяхме заедно, мятахме се по дансинга, говорихме си - ти нещо не си в час". Оказа се, че той не ме е познал! И до ден днешен не ми вярва, че аз съм била с него на купона. Той си спомня, че си е говорил с една "вампирка", обаче не вярва, че това съм била аз.

Преди да забременя втори я път много надебелях, 7 килца си сложих на задника през зимата. Колегите един през друг ме питаха дали съм бременна.
- Не съм, бе - казвах им, защото наистина не бях. А те ми викат, лъжеш, бременна си.
През май забременях и по някое време им казвам в офиса, че съм бременна, а те:
- Не, не си, колко те питахме, а ти отричаше, не може да си бременна.
А един познат ми вика:
- Ти що не казваш, че си бременна?
- Че не личи ли? - питам го аз.
- Де да те знам, може да обичаш бира 

    Вървим с жена ми по улицата, зад нас остава магистралата Бургас - София и отзад се чува продължителен вой. Жена ми се стряска и пита:
  - Какво беше това?
  Обръщаме се назад и аз и казвам:
  - Ами слончето беше.
  - Какво слонче?
  - Ами такова, - викам - преди два дни мина от тук цирк на турне, но то било малко болничко и го оставиха на един човек да го гледа, докато се върнат след два месеца. В единия от двата гаража е - и показвам на две пресечки една кооперация отдолу с два големи гаража без стъкла на прозорците. Жена ми ме задърпва за ръката да се върнем, мен ми е все тая в каква посока ще се разхождаме и при гаражите тя бавно се повдига на пръсти да види през отвора. И аз надникнах - ами с щайги арпаджик бяха пълни. Един голям камион с тромби над кабината узсвири по магистралата. Слончето у нас вече е нарицателно за наивност.
   Само че тая история е от времето, когато на овчарчето му вярваха все още.