Порастнах и може би заради това си спомням още по-ясно - забързани момчета, стиснали в ръце зюмбюл или лале, невиждащи никого и нищо, тръгнали да поднесат пролетта и душата си на нея - жената. В този ден на целофани, костюми и токчета, смях и преструвки, аз също получавах своите цветя, втурвах се към пролетта си и често се губех, но...забравях за мама. Голяма бях за стихчета, малка бях за разсъждения и мама не получаваше своето пролетно признание. Тя имаше много работа -переше, готвеше, чистеше, а аз имах друга програма - планирах с кого и къде ще празнувам вечерта...
Сигурна съм, че на 8-ми март винаги има жени, забравени от децата и мъжете си. И те пак крадешком поглеждат към зюмбюлите, лалетата и целофана и тъжно се усмихват на самотата си - тя също е компания, при това най-вярната. Нито една жена не заслужава да остане без цвете през март..."
П.П. Прочетох го, хареса ми и реших да го публикувам в отделна тема, със съкращение, разбира се. Очаквам вашият коментар.