Работим заедно в семейната фирма. Така се случи, че в петък мъжът ми забравил 1200 лева в горното чекмедже на бюрото. Днес аз заведох детето на градина и после отидох в офиса. Докато ме е нямало 1 от служителите ни е бил на моето място. После аз го смених и си започнах работния ден. Така всичко добре до 17 часа, когато отивам да взема детето от домчето. Докато го обличам, моят ми звъни да отидем в офиса и после да се прибираме заедно тримата. Стори ми се глупаво, но си викам айде сигурно иска да види малкия. Влизам в офиса и вместо усмивка поллучавам ругатни как може да взема парите без да му кажа. Гледам го неразбиращо, защото изобщо не знам, че трябва да намеря в горното чекмедже на бюрото 1200 лева После ми прерови чантата Не съм предполагала, че може да е такъв сребролюбец и изрод. Отврати ме честно.
Никога не съм се чувствала по-унизена и смачкана. Реве ми се като си припомня. Според него или аз съм ги откраднала или момчето, което е било преди мен, но момчето било много страхливо.... Значи кой остава?
Не можах да го слушам и си грабнах детето и на колата. Сигурно 1 час съм обикаляла града като бясна. Искаше ми се да ида някъде далеч от него, но няма къде. Още повече, че живеем в моето жилище. Как може да е такъв тип. Да ме изкара крадла при положение, че сме семейство.
Не знам къде да се дяна от мъка. Решила съм ако ще гладна да ходя, повече от неговите лайняни пари да не се докосна.