Налагало ли ви се е да приспите кучето си ???

  • 15 528
  • 77
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 623
Това е въпросът ми и ми е много мъчно  Cry
Ще бъда ли лоша ако приспя нашата Чара ?
Тя е вече стара, живее сама на тавана,
защото след като Бобо беше в Пирогов,
абсолютно забраниха кучето да живее с нас.
На мен сърце не ми даваше да я зарежа или
дам на други хора, защото е стара и нямаше
да издържи. В последно време се изпуска
непрекъснато и вече положението е нетърпимо.
Аз нямам възможност да я извеждам по няколко
пъти на ден, защото съм сама с малкия.
Животното се мъчи - по цял ден самичко горе Sad
Дайте ми подкрепа - много ми е трудно да взема
решение  Praynig Cry

# 1
  • Мнения: 4 585
   И кучетата умират. За съжаление по-често от хората. Първото не помня, защото съм бил мнооого малък. Петото куче в  живота ми почина преди 2 години. То живееше на село, при мама. И двамата бяхме единодушни при ветеринарния че не искаме да го приспива. Хранаше се по малко, през 2-3 дни, пуснахме го свободно, стана кожа и кости и една сутрин беше умряло. Тъжно е. И сега имаме куче и много го обичам, но всяко куче е различно и не може да измести и заличи спомена за предното. Когато изявяваш желание да го приспят, може би му спестяваш мъките, но поемаш вина за смъртта му. Защото и приспиването е убийство. Остави кучето да си умре. Така всеки ден ще се прощаваш по-малко с него.

# 2
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Бих го направила само ако е много тежко болно и няма надежда за оздравяване. Лично аз смятам, че е жестоко поради друга причина да бъде пристъпено до тази крайна мярка.  Когато си взех домашно животно от приюта , бях наясно, че понякога ще ми е пречка / все трябва да му търся гледачка, когато ни няма/,а и един ден ще остарее. Това за мен е здължение,с  което съм била наясно и което ще ми е докато е живо животното.

# 3
  • София
  • Мнения: 2 623
Бих го направила само ако е много тежко болно и няма надежда за оздравяване. Лично аз смятам, че е жестоко поради друга причина да бъде пристъпено до тази крайна мярка.  Когато си взех домашно животно от приюта , бях наясно, че понякога ще ми е пречка / все трябва да му търся гледачка, когато ни няма/,а и един ден ще остарее. Това за мен е здължение,с  което съм била наясно и което ще ми е докато е живо животното.

Калинка, а аз какво да направя ???
Да се грижа за кучето и да си зарежа детето ли ?
Защото кучето го гледам мнооооооого преди
изобщо да съм си помислила за дете !

# 4
  • Мнения: 7 474
Няма ли начин да го дадеш на някой,  по-добре е . Аз съм приспивала куче, но само защото е било неизлечимо болно и се мъчи, иначе не бих го направила Stop  Все пак ти си преценяваш какво точно е състоянието на животното, ако наистина се мъчи, по-добре приспиване Sad

Последна редакция: пт, 02 мар 2007, 10:09 от L е о

# 5
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Сигурно не ти е лесно, за което съжалявам. Искаш мнение: дадох ти го.
Ти сама си знаеш какво, защо и как. Задавайки този въпрос не си очаквала, че ще има само подкрепящи мнения, нали?
За мен е жестоко дори да си го помисля, че бих го направила. Знам, че децата са най-ценното нещо на този свят и майките правят всичко за тях. Но преди да го е имало детето, кучето ти е било другарче. А сега е излишно и натоварващо.
Намирам го за много тъжно.

# 6
  • Мнения: 920
Голяма разлика има - дали живее на двор или в апартамент. Нагледах се доста. Извеждаха го двама души с одеало, по-точно го изнасяха. Друга съседка вечно вървеше с парцала - в асансьора и във входа. Да не говорим как миришеше в къщата й. Накрая и те го оставиха да изживее старините си на двор. Е, има и такива дето не им пука. А пред очите ми блъснаха 1 куче. Няма да забравя как виеше детето.  

# 7
  • Варна
  • Мнения: 4 818
Иде краят на моето куче, одъртява бедния и сигурно е, че ще го приспим.
Наскоро застреляхме кучката на вилата, понеже на близкия ветеринар му се видяло сложно да иде да бие инжекция и се намерил познат на свекърите, който да свърши туй дело. Гадината не заслужаваше такъв живот и отдавна правя постъпки за приспиване.. Свършен факт.
Зайчето ми умря наскоро и докторът вместо да ме успокоява, че ще се оправи, трябваше да ми каже, че животното си отива и да не го мъча, а да го приспя.
Затова аз предпочитам безболезнената смърт пред последната агония.

Съжалявам за кучата ти, Джулиана, но не виждам алтернатива. Приспи животината да са ви мирни душите.

# 8
  • burgas
  • Мнения: 83
Да На мен ми се е случвало. Дъщеря ми имаше кръщене, аз го затвотих в банята заради гостите. Той виеше, но смятахме, че е защото е затворен. Когато си тръгнаха всички го пуснах в хола и си легнах, на сутринта го намерих с деформирана глава, а на едната буза огромна рана и липса на козина. Ветеринаря каза, че е от зъб, започнало е натравяне на кръвта и за да го спасим трябваше да го водя в Ст. Загора. За мен това беше проблем, защото бях останала с 80лв., а не ми даваха гаранция, че ще издържи до там( вече не можеше да ходи) Беше на 13 години и също имаше проблем с стискането( изпускаше се където му падне) Ветеринаря първо убеди мъжа ми, а след това и мен, че е най-добре  да го приспим за да не страда. Дълго време страдах и се обвинявах, а и много ми беше трудно да обяснявам на Катя къде е бау-бау.   
 Все още ми липсва Блеки ( така се казваше)

Последна редакция: пт, 02 мар 2007, 18:07 от eli101

# 9
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
да ..... приспахме го ...... много плакахме ..... и се самообвинявахме ...... такъв е живота

# 10
  • София
  • Мнения: 2 623
Както е написала г-жа Смутена-Засрамена
аз всеки ден съм с парцала - всеки !!!
Едно мия на нея, после стълбите на входа  Cry
Просто вече не издържам !!!

# 11
  • Мнения: 183
Приспи го!
Не бъди егоистка-заради твоята съвест , кучето да седи постоянно само на тавана.
Ще те боли, ще ти е мъчно, ще имаш ужасни угризения, със сигурност ще съжеляваш...
Но, му го дължиш.Заведи го ти лично- успокой го, целуни го и му благодари за това ,че е било до сега с теб...


Да -приспах седемнадесет годишното си куче.Още ми се реве.По-голямата част от живота ми премина с нея, но накрая това трябваше да свърши, а така е по- достойно.

Бъди силна

# 12
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 205
ето, за това няма никога повече да си взема животно. ама никога!моето коте претърпя 2 операции, най-накрая я махнахме от къщи заради беба-почна да й пада козината и стана опасно за детето. умря си в офиса на баща ми. гадна история. представям си какво ти е.... Weary

# 13
  • Мнения: 276
Здрасти! В същото положение съм и аз само че моето куче трябва да го приспим защото е болно...има голям тумор в устата и не може да се оперира а той много кърви и е голям колкото яйце! И само отлагам във времето защото ще се побъркам от мъка ама не знам до кога?!? И те разбирам напълно но си мисля че ти си в по-неизгодна позиция защото разбирам че животинката не е болна а само стара! Не мога да дам адекватен съвет......ако някой иска да я догледа...например ако има дворче и там....не знам!

# 14
  • Мнения: 8 999
Лелеее, не ти е лесно! Искрено ти съчувствам. Щом го имаш толкова отдавна съм сигурна, че въпросът дали да го приспиш е равностоен на този, дали да приспиш някой тежко болен човек от твоето семейство. Ужасно е, но човекът е егоист - аз не бих приспала ни човек, ни животно от чисто егоистични чувства - за да удължа времето за раздяла. Какъв е проблемът със сина ти - здравословен или друг? Не можеш ли наистина да дадеш кучето да доживее последните си дни на село? Помисли по въпроса. Споменът за животното, което ти има безкрайно доверие, а ти някак си го "предала" ще те съпътства дълго. В друга тема писах, че домашният любимец до дълбока старост остава "малкото дете" в семейството - до последния си ден разчита на теб и за храна, и за вода, и за грижа, и за любов. Помисли добре дали няма да намериш друго разрешение на проблема.

Общи условия

Активация на акаунт