Кой от вас е имал оргазъм от четене?
Аз.
Аз.
- Публикувана: 2 март 2007, 08:50 ч.
- Последно мнение: 4 март 2007, 12:09 ч.
Празнувай 3 март! Запей патриотична песен, рецитирай стих!
Хубава си, моя горо...
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:
който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее,
а комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост,
твойте буки и дъбове,
твойте шуми гъсти
и цветята, и водите,
агнетата тлъсти,
и божурът, и тревите,
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
като куршум пада
на сърцето, което е
всякогаш готово
да поплаче, кога види
в природата ново,
кога види как пролетта
старостта изпраща
и под студът, и под снегьт
живот се захваща.
Любен Каравелов
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:
който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее,
а комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост,
твойте буки и дъбове,
твойте шуми гъсти
и цветята, и водите,
агнетата тлъсти,
и божурът, и тревите,
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
като куршум пада
на сърцето, което е
всякогаш готово
да поплаче, кога види
в природата ново,
кога види как пролетта
старостта изпраща
и под студът, и под снегьт
живот се захваща.
Любен Каравелов
Честит Ден на Освобождението, драги съфорумки!
Ако сте прочели темата, не може да не ви е жегнало, ей така, леко, под лъжичката.
Ако сте и поплакали, няма да ви се присмея
Надявам се, днес да ви е празнично. Да ви е топло на душата, където и да сте.
Националната гордост е нещо ирационално и не зависи от хала на държава, нито от делата на политиците.
Надявам се да е в сърцата ви.
Заради всички онези българи, които са зарязали къщата и децата и са хванали гората и оръжието.
Заради вярата им, че някой ден българите ще са свободни. Че, българин няма да звучи обидно.
Това зависи от вас.
Аз ще развея националното ни знаме на терасата. Ще дам и едно малко знаменце на детето.
И докато се улисвам в кухнята, ще си припявам 'Къде си вярна...'
Ако сте прочели темата, не може да не ви е жегнало, ей така, леко, под лъжичката.
Ако сте и поплакали, няма да ви се присмея
Надявам се, днес да ви е празнично. Да ви е топло на душата, където и да сте.
Националната гордост е нещо ирационално и не зависи от хала на държава, нито от делата на политиците.
Надявам се да е в сърцата ви.
Заради всички онези българи, които са зарязали къщата и децата и са хванали гората и оръжието.
Заради вярата им, че някой ден българите ще са свободни. Че, българин няма да звучи обидно.
Това зависи от вас.
Аз ще развея националното ни знаме на терасата. Ще дам и едно малко знаменце на детето.
И докато се улисвам в кухнята, ще си припявам 'Къде си вярна...'
Заточеници
От заник слънце озарени
алеят морски ширини;
в игри стихийни уморени
почиват яростни вълни...
И кораба се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко,
вий, родни брегове.
И някога за път обратен
едва ли ще удари час;
вода и суша - необятен,
света ще бъде сън за нас!
А Вардар, Дунав и Марица,
Балкана, Странджа и Пирин
ще греят нам - до гроб зарица
сред споменът един.
Рушители на гнет вековен,
продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет...
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой - съдба завидна! -
край твоя свят олтар.
Но корабът, уви, не спира;
все по-далеч и по-далеч
лети, отнася ни... Простира
нощта крилото си - и веч
едва се мяркат очертани
на тъмномодър небосклон
замислените великани
на чутния Атон.
И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор - за сетен път
простираме ръце в окови
към нашия изгубен рай...
Горчива скръб сърца ни трови.
Прощавай, роден край.
Пейо К. Яворов
Честит празник на всички българи!!!
От заник слънце озарени
алеят морски ширини;
в игри стихийни уморени
почиват яростни вълни...
И кораба се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко,
вий, родни брегове.
И някога за път обратен
едва ли ще удари час;
вода и суша - необятен,
света ще бъде сън за нас!
А Вардар, Дунав и Марица,
Балкана, Странджа и Пирин
ще греят нам - до гроб зарица
сред споменът един.
Рушители на гнет вековен,
продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет...
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой - съдба завидна! -
край твоя свят олтар.
Но корабът, уви, не спира;
все по-далеч и по-далеч
лети, отнася ни... Простира
нощта крилото си - и веч
едва се мяркат очертани
на тъмномодър небосклон
замислените великани
на чутния Атон.
И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор - за сетен път
простираме ръце в окови
към нашия изгубен рай...
Горчива скръб сърца ни трови.
Прощавай, роден край.
Пейо К. Яворов
Честит празник на всички българи!!!
Химна на Република България
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим.
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим.
Честит празник, достойни българи!
