Публикувана: 2 март 2007, 08:41 ч.
Последно мнение: 14 март 2007, 11:47 ч.

Дали умиращи близки може да чакат някого, за да починат?

8 141
70
1

2 март 2007, 08:41 ч.

Враца
Мнения: 5 197

Баба ми е на смъртно легло, не е контактна, в нещо като кома е. Аз съм далеч от там и от няколко човека чувам, че имало такива случаи- умиращи хора напускат този свят след като са видели или почувствали близките си.
Чували ли сте за такива неща, вярвате ли?

# 1 2 март 2007, 08:47 ч.

София
Мнения: 1 951

Теб ли чака ,баба ти?Ако е така по добре отиди да видиш жената.

# 2 2 март 2007, 08:52 ч.

Мнения: X

wa_wa, направи всичко възможно и отиди. Аз вярвам в това, че може да те чака, особено ако си и слабост.

# 3 2 март 2007, 08:52 ч.

Враца
Мнения: 5 197

Не знам дали чака мен, просто разсъждавам.
Може би чака мен, може би просто чака

# 4 2 март 2007, 08:57 ч.

Мнения: 656

Страх ли те е?
Или просто искаш да запазиш спомена за нея такава каквато е била, когато си била малка?

Или е твърде далеч и не можеш да отидеш?

# 5 2 март 2007, 09:00 ч.

Враца
Мнения: 5 197

Цитат на: на Кронки жена му в пт, 02 мар 2007, 08:57

И трите, като последното не е проблем в случая особено. Просто съм много емоционална, но тов ане ме извинява в случая.

# 6 2 март 2007, 09:03 ч.

Мнения: 656

Щом си даваш сметка че е така, скоро ще вземеш решение.

_{лесно ми да говоря отстрани, не се съмнявам, че каквото и да решиш ще е правилно}
Имаше един филм, и една жена умирайки казваше на внучката си "не бива да те е страх от смъртта, тя е нещо естествено в живота на човека"...

# 7 2 март 2007, 09:11 ч.

Мнения: 179

Според мен отиди да я видиш...аз имах дядо и все още имам баба,но............са на 3000 км от тук.И много ми е тежко,че не мога да отида да видя баба си поне още веднъж.

# 8 2 март 2007, 09:26 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Да, не са редки случаите, когато умиращия чака някого... Бих казала, че и баба ми и дядо ми чакаха децата си, които бяха далеч от тях и чак тогава си отидоха.
Ва - не знам какво да ти кажа... Помисли си добре и прецени, дали после няма да се обвиняваш, че не си я видяла и това да те съсипва и човърка или пък си знаеш, че емоционално няма да го понесеш тоз миг и е по-добре да не ти е пред очите...
Мисля си, че сама трябва да презениш и да вземеш окончателно решение.

Но че чакат, е така. Спор няма. Дори да не чакат опр. човек, чакат нещо друго си... Но чакат.

Hug

# 9 2 март 2007, 09:36 ч.

Мнения: 3 622

Баба ми почина преди година получи много тежък инсулт и в продължение на месец беше в състояние в което не говори, не разпознава хората само лежи в някакъв неин си свят. Ние живеем далеч и все не оставаше време да отидем да я видим /аз и брат ми/, а тя отвреме на време споменалвала моето и неговото име. Да не забравя, че като деца там сме си прекарвали всички ваканции, нашите често са пътували и все тя ни е гледала. Когато решихме да отидем да я видим тя сякъш ни позна и се зарадва. И знаеш ли колкото и странно да звучи почина след няколко дена. До ден днешен не съм съжалила, че отидох да видя моята любима баба, с която свързвам толкова хубави моменти от детството си. Мисла че трябва да отделиш един ден и да отидеш да я видиш.

# 10 2 март 2007, 09:45 ч.

Мнения: 7 723

Цитат на: Шани в пт, 02 мар 2007, 09:26

Да, не са редки случаите, когато умиращия чака някого... ....

Случаят с мойта мила баба беше точно такъв Sad

Явно усетила, че Господ я вика при себе си, беше казала, че иска да ни види- всичките й деца и внуци. Отидохме, на следващата сутрин почина рано Sad

Ва, ако имаш възможност- отиди при жената. Може бе това е някакъв начин да си вземат прошка с близките Sad

# 11 2 март 2007, 09:46 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Възможно е да чака!Покрай съпругът ми съм се наслушала на какви ли не невероятни ситуации,един път чакат някой когото много обичат и не са го виждали,друг път чакат отчето...и тогава вече спокойни си издъхват!Ако можеш,ако е възможно иди-въпреки разстоянието....струва си

# 12 2 март 2007, 09:53 ч.

Мнения: 3 166

Моята баба също почина месец след като получи втори, много тежък инсулт. По ред причини известно време не водехме Вики при нея. Ходехме аз и съпругът ми. Един -единствен път го заведохме при нея - още докато беше в болница. После той беше доста афектиран - задаваше въпроси, беше стреснат - в смисъл, че тяне можеше да говори просто си лежеше неконтактна. Вики не я беше виждал така и беше стряскащо за него. Спрях да го водя. Една вечер обаче пак отидохме с него. Тя му държа ръката дълго, а другата слагаше на сърцето си. Същото направи с мен и със съпругът ми. Това беше най-адекватния и разумен жест, който направи след инсулта. Решихме, че е добър знак - че разсъдъкът й малко по малко се възвърща. Рано на следващата сутрин тя почина. Може би това е било - чакала е правнука си, за да го види преди да си отиде. Не знам. Но вярвам, че любовта към близките може да накара човек да намери сили и да отложи неизбежното за известно време.
Вероятно нямам право да давам съвети в тази ситуация. Но, разбрах, че си далеч в момента. Може би е вариант да звъннеш по телефона, а близките, които са при нея да й дадат слушалката да те чуе. Кажи й всичко, което чувстваш, че я обичаш, и че може да си позовли да напусне този свят и да се освободи от житейските мъки.

# 13 2 март 2007, 09:59 ч.

Мнения: 2 700

Леля ми е емигрирала от България далеч по Татово време и баба ми не я беше виждала около 25 години (не я бяха пускали да отиде при нея). Когато я пуснаха, тя отиде във Франция и след няма и месец почина. Коментарът на местните лекари е бил, че тя е била "като свещичка, която е чакала само да зърне дъщеря си, за да угасне". Мир на праха й!
Отиди да се сбогуваш с нея...

# 14 2 март 2007, 10:39 ч.

София
Мнения: 642

Да, и аз мисля, че чакат...
Майка ми и сестра ми не си говориха близо 15 години...Дори след тежките операции и преживения кошмар около болестта й, сестра ми не беше дошла да я види. Последните й дни бяха много тежки. Последния ден лелите ми успяха да убедят сестра ми да отиде да я види. Майка ми видимо се успокои, същата нощ почина Cry

Явно това й беше тежало, въпреки, че твърдеше, че не й е мъчно.
Моят съвет е да отидеш при баба си, но ти си знаеш най-добре дали имаш възможност да го направиш. Аз и до ден днешен не мога да си простя, че послушах роднините, когато почина баба ми. Детето ми беше бебе, а аз бях болна от тежък грип. Казаха ми да не ходя, дори на погребението не отидох. Още ми е тежко от това.
И въпреки, че когато почина майка стоях до леглото й и това ще ми е пред очите цял живот, сега се радвам, че съм била до нея. Въпреки, че тя едва ли разбираше накрая.

Препоръчани теми

Домашното насилие – тема №4

Задушаваща връзка, как да изляза от нея

Развод и след това

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: