момичета, добре ли се чувствате в чужбина?

Задавай конкретни въпроси като ное zнаеШ какво точно искаШ да чуеШ
Съдбите ни са раzлични - едни са с мъжете си българи тук, други тук сме омъжени.
Каzвам тук акто обЩо понятие - Чужбина
Не се срамувай да питаШ
Аz например не zнаех еzика, така че ...

Наистина зависи ти как ще го нау4иш-езика не е проблем за децата-виж за нас Аз ли4но понякога ми е много мъ4но за България-тук няма толкова много приятели,на4ина на общуване е доста по-разли4ен,някак лицемерен.Но от друга страна,аз съм 4овек,който оби4а реда,а тук вси4ко е толкова подредено,4исто и уредено.Свиква се  

За мен България не е София.    Не обичам големите градове. Виж, Търново ми харесва- жив ,цветен и младежки град. Taм с удоволствие бих живяла  

Да,добре се чувствам в чужбина!
но колкото и да ми е било хубаво,никога не съм се чувствала напълно щастлива.все нещичко ми е липсвало....

И аз се чувствам добре, но сигурно, защото в България се случиха много непрятни неща и за мен беше голям  шок да бъда така третирана в Родината си. Може би един ще се върна, но когато има ясни правила за всички, а не за една определена група хора....

И въпреки това живея с България- чета вестник всеки ден, слушам радио, пиша тук на български, интересувам се какво става у нас...Мисля, че сегашните българи в чужбина сме поставени на по-различно положение- интернет прави България да е в дома ти, а не на 2600 км /в моя случай/.

Много зависи и какъв тип човек си. Ако например си човек на живота и попаднеш тук- ще ти е много трудно. Но ако си като мен, повече в домашна обстановка, няма защо да не се чувстваш добре...Така че зависи от много работи......

Според мен най-важното е,че един престой навън те учи на много неща и обогатява мирогледа. Така че , ако имате въжможност дори и за малко да отидете някъде, го направете. Мисля, че никой от нас не е знае със 100% дали ще остане в чуждата страна, но в същото време се обогатява житейски...

Тук се чувствам много добре. Синът ми също. Той си спомня Пловдив и някой път го избиват носталгични чувства. Тук живеем в едно кварталче, ама не точно. Незнам как е на български "Siedlung". От всички страни е оградено и няма оживена улица на близо. Децата излизат сами да си играят на вън. А тук има много млади семейства с деца. Синът ми отива и се връща сам от детската градина. Много е спокойно и тихо. През лятото си играят на детската площадка, катерят се по дърветата, измислят си забавни игри, рисуват с тебешири път, по който карат после автобуси и колички. Сега през зимата, когато има сняг си правят писта за шейни на детската площатка, тъй като е малко наклонена и се пързалят.
Когато дойдохме тук, Георги беше почти на 4 години и незнаеше немски. Сега близо две години, той може да говори диалекта- и Hoch Deutsch. Но българският език си остана на същото ниво. Но аз не спирам да му говоря само на български. Слушаме български песни и приказки, четеме български книжки.

Аз имам тук нови приятели  - българи. Събираме се често, ходим на кафе или на бар. Изкарваме си весело.
С много добро впечатление имам от швейцарците. Много любезни и добри.

За знаенето на езика си зависи от постоянството на родителите. Аз имам братовчед, който от 50 години живее в Америка. Дъщеря му дойде в България 2000 година за пръв път и беше на 40+. Говорихме си само на български, като имаше акцент, но иначе всичко казваше граматически добре...Така че, според мен трябва воля, инат и много любов към езика....и децата ще го говорят...дори и с акц ент

И при мен е така....
Вече две години съм тук, но сърцето ми е в България.Миналата година лятото си ходихме (аз съм от Сливен) - в първите дни виждах всичко с розовите си очила.....след известно време, започнах да "виждам" отношението на хората помежду им, скапаната ни административна и т.н. системи, ниските доходи на хората и още куп неща, които ме накараха да се замисля...ЗАЩО още копнея и плача за Моята България???

Тук от финансова гледна точка сме добре, но....за тия години не можахме да намерим приятели, от които имаме нужда.Винаги съм живяла близо до Родителите си  - мога да ги нарека и Приятели и сега те много ми липсват.Някои хора не могат и едва ли ще ме разберат, но си е истина.
Пред всичко друго тук - избирам ТЯХ, приятелите и братовчедите си......Постоянно бяхме на вън или с гости в къщи и сега това много ми липсва....
При удобен за нас случай - ще се върнем...само се страхувам, че ако остана достатъчно дълго тук, може да привикна, а не искам....
За това - най-добре си помисли можеш ли да се откъснеш от средата в която живееш, от тези, които обичаш.Ако да - значи си готова да живееш в Чужбина....това е мое мнение.
Аз - ако нямахме финансови проблеми в Бг, никога нямаше да дойда тук.Но сега не съжалявам....поне опитах и видях.
Пожелавам ви късмет в избора!!!
Неминуемо не е лесен....  :

скоро писах разсъждения по същата тема, та ще ги споделя и с теб. отговорът ми на този въпрос зависи в какъв момент ми го задават. ако е например около коледа и съм говорила преди малко с майка ми и тя е описвала с какво се кани да гощава близките, с които ще се събират за празника, не се чуствам добре. обаче ако преди малко съм се опитвала да измъкна някаква информация или съдействие от родните ни чиновници от консулството, чуствам се безкрайно доволна. зависи дали сме получили безумна зъболекарска сметка и виждам, че дъщеря ми втора година продължава да учи таблицата за умножение или съм прочела във форума, че някоя майка е родила бебето си под ругатните на някой доктор, а в детската градина учителката е ухапала детето на друга с възпитателна цел... дали съм на почивка във флорида, дали свекър ми  разкава колко е доволен, че когато се е подхлъзнал на непочистените от снега и заледени тротоари докато се е опитвал да се промуши покрай паркираните на тях коли, се е отървал само с разкървавена ръка, а не си е счупил някой крайник или съм прекарала цялата седмица плътно с децата без три минути сама със себе си дори в банята, а приятелка от българия ми е разказала как са оставили техните деца на бабата и са прекарали уикенда на ски в банско. ей такива неща... не се чуствам съвсем на мястото си тук, но и не съжалявам, че съдбата ни е довяла в щатите.
децата ми не са живяли в българия, така че не може да им е мъчно за там. племенниците ми бяха на 5 и 8 години когато семейството им емгрира, адаптираха се по-бързо от родителите си. харесва им да ходят в българия на гости на баба си през ваканциите най-вече заради значително по-голямата свобода, която имат там. всъщност голямата девойка, която е на 15 в момента, за следващото лято предпочита да си намери някаква сезонна работа, вместо да гостува на баба си.
как ще се чуствате вие в чужбина, никой не знае. не мисля, че ще добиете представа ако отидете някъде за 2-3 месеца да видите как е и тогава да решавате. кратък престой, за който знаете, че е такъв, е едно, живот за продължително време или постоянно - съвсем друго. ако имате възможност да опитате, нищо не губите - винаги можете да се върнете обратно.

Това е генерализация...има хора и хора....Има и хиляди холандци, които излизат поне веднъж в седмицата...Или се срещат с приятели......Зависи от хората, така че не може да се каже, че всички са еднакви....

Напълно споделям това мнение!!!