Не намирам информация по този въпрос, за това моля да споделите своя опит. Голямата ми дъщеря го прави от бебе(6-7 месечна). Тогава се бях притеснила, но ме увериха, че няма нищо тревожно и това ше отмине с възрастта. Да, ама не. Не отминава( сега е на 4,7 г.). Коментирала съм въпроса с педиатри, хомеопати, детски психолози и приятели. Въпросите, които ме вълнуват са: Наистина ли детето запълва някакви емоционални липси, които аз не разбирам? Как ще се справи с подмятанията на връстиците си, ако те видят какво прави? Дали това ще се отрази негативно в-у сексуалния й живот като порастне?
- Публикувана: 27 фев. 2007, 11:13 ч.
- Последно мнение: 27 фев. 2007, 14:42 ч.
Лъжлив детски онанизъм
След като педиатри, психолози и хомеопати не са успели да те убедят, че е нормално, то едва ли ние ще успеем, но ето ти няколко по-стари теми в които сме говорили за това. 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=22507.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=22699.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=35043.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=103810.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=22507.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=22699.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=35043.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=103810.0
galll, нищо ненормално или притеснително не прави дъщеря ти! Ако се фиксирате прекалено върху това, най-много да и вмените излишно чувство за вина. Никой няма да и се подиграва - в повечето случаи децата обръщат внимание на тялото си, когато са насаме със себе си. Може евентуално да поговориш с нея - попитай я защо го прави, дали и е приятно, посъветвай я да избягва подобни действия, когато е навън или в училището/градината и да ги отложи за вечер, след като си легне. Колкото по-естествено реагираш, толкова по-голяма е вероятността дъщеря ти да надрасне това си занимание /но само за да го поднови в пуберитета, вече по-целенасочено/, стига междувременно да не и се изгради идеята, че върши нещо нередно. Сексуалния и живот също не е застрашен, дори напротив 
За емоционалните липси едва ли някой тук може да каже - познаваш детето си и сама може да прецениш, дали това е вероятна причина. Все пак, възможно е така да се компенсира и скука, и недостатъчно детски игри и движение, и недостатъчна комуникация с родителите.... но едва ли, след като е проявила такъв интерес още като бебе.
За емоционалните липси едва ли някой тук може да каже - познаваш детето си и сама може да прецениш, дали това е вероятна причина. Все пак, възможно е така да се компенсира и скука, и недостатъчно детски игри и движение, и недостатъчна комуникация с родителите.... но едва ли, след като е проявила такъв интерес още като бебе.
Благодаря, момичета, доста полезна информация. Това, че са ме възпитавали в строг морал явно си оказва влиянието. За това се и разколебавам понякога в правотата на нещата, които чета или чувам по този въпрос. А и някои хора ме гледат доста опулено като спомена. Връщате ми равновесието. 
