здравейте, мами!искам да ви питам зададохте ли си някога въпроса- аз лоша майка ли съм?на мен ми се случи тази нощ.гледам си бебето съвсем сама- никой не идва да ми помага,вече често се случва Вики да се глези, т.е. да иска да е на ръце, само че така аз нищо не мога да свърша вкъщи. реших да го оставям да плаче някой път, за да го отучвам, та тази нощ той плака много, аз не го гушках десетина-петнайсет минути,после не издържах и станах, оказа се че е плакал от колики, напълних термофор с топла вода, сложих му го до коремчето и след малко се успокои и заспа. стана ми много съвестно,че не съм направила разлика в плача
- Публикувана: 26 фев. 2007, 13:37 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2007, 22:05 ч.
зададохте ли си вече този въпрос?
![[x] Galya S](http://static.bg-mamma.com/img/4/avatars/Titles/av13new05.gif)
Според мен фактът, че ти е станало съвестно говори, че НЕ си лоша майка-тъкмо обратното.На всеки може да се случи да не разчете правилно сигналите на бебето си-човешко е(вярвам, че и самото бебче ако можеше щеше да ти каже да не се тормозиш).Браво на теб, че сама се справяш и разбира се, че ще се стараеш да не го разглезваш-това ще бъде най-вече в негова полза.Макар и толкова малки, те разбират всичко-както казват "раждат се с образование без диплома".Поздрави и нацелувай бебчето си !!! 
Този въпрос всеки си го задава рано или късно.Само помни, че за твоето бебе няма по-добра майка от теб. Няма човек, на когото да му пука повече за детето ти от теб самата. Ще се научиш да различаваш инатливия рев от зова за помощ, но по-късно. Бебета на тази възраст не се глезят, това става доста по-късно. Не се притеснявай да го гушкаш и носиш, няма да го разглезиш след като го гледаш сама/това е физически невъзможно/. Виж ако имаш баби-помагачки около теб е съвсем друга работа 
Случвало ми се е при първите зъби. Реших, че Виктория нещо съвсем се е рзглезила и не спира да плаче и мрънка, докато не я вземеш. Реших да я възпитам и я държах 15 мин. плачеща. Не издържах, естествено и я взех. Чак по-късно същия ден и напипах зъбите. Всички в къщи се изредихме да я мачкаме и да и се извиняваме. От тогава, като мрънне някоя, веднага бъркам в устата. 
Нормално е да се почувстваш отвратително, но такива случки в никакъв случай не те правят лоша майка! В края на краищата на повечето ни е за първи път и няма как да знаем всичко и да не грешим. Като гледам по новините какви майки има, ние сме си за канонизиране! Не че те трябва да са ни критерий, де...
Нормално е да се почувстваш отвратително, но такива случки в никакъв случай не те правят лоша майка! В края на краищата на повечето ни е за първи път и няма как да знаем всичко и да не грешим. Като гледам по новините какви майки има, ние сме си за канонизиране! Не че те трябва да са ни критерий, де...
Да, почти всеки ден си го задавам 
Че и по няколко пъти на ден.Аз също сама си гледам децата и ми е трудно.
Задавала съм си го, но е важно да осмисляш трезво ситуацията. Изнервяш се, нормално и Крис беше с много колики и ми идваше нанагорно, не си лоша майка, човек си. Аз затова заразях къщната работа и го разхождах много, успокояваше се от разходките и срещите с други хора. Все пак по-добрия вариант ако си нервна е да излезеш от стаята, дори да го оставиш да поплаче няколко минути. Защото съм виждала майки да хвърлят децата си в количките и да им крещят и повярвай това е жестока травма за детето, което го прави още по-нервно и ревливо. Е това за мен е лошата майка. Плачът поне не го психира. След минута ще се върнеш и ще го гушнеш и всичко ще е наред.
Ми не, не съм си го задавала този въпрос вече 4 години 
Не се вживявам толкова може би. 
Не се вживявам толкова може би.