Отговори
  • София
  • Мнения: 4 423
Нека вие, които имате до себе си тези мили и красиви дечица, опитате да вдъхнете кураж и сила на това майче, да му покажете, че не е толкова страшно това, което се случва в живата й, че е трудно, но не е невъзможно...
Моля ви, милички...тази тема ме разтърси...
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=168039.0

# 1
  • Мнения: 2 563
Нека вие, които имате до себе си тези мили и красиви дечица, опитате да вдъхнете кураж и сила на това майче, да му покажете, че не е толкова страшно това, което се случва в живата й, че е трудно, но не е невъзможно...
Моля ви, милички...тази тема ме разтърси...
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=168039.0

Благодаря! Написах и, а ако я видя на живо, на колене ще и падна и ще я моля да не го оставя... Не знам кой е успял да я убеди, че в ДМСГ детето и ще получава качествена грижа, но е ясно, че тя не иска да го остави. Мами, пишете и, това не трябва да се случва! 

# 2
  • Мнения: 1 187
 newsm45 Милата майчица, нямам думи просто...  smile3518 Дано намери сили в себе си .......  newsm17 Дано да има подкрепата на близките си...  Weary  Дано детенцето й да е обградено винаги с обич  smile3518

# 3
  • Мнения: 869
Мила буболина,знам че за теб не съм взела правилното решение,но повярвай ми няма друг изход пред нас.Детенцето ми ще е в дома 3 години,през които ще получава рехабилитация и мед.грижи,които ние не можем да му осигурим във вкъщи.Аз ще го посещавам всеки ден и ще бъда с него.Истината е че след многото консултации със специалисти се оказа че не може да се направи операция и само времето ще покаже какви са уврежданията на малкия.Затова мисля че това е най-доброто...но засега.И въпреки че ми се къса сърцето...нямам друг изход

# 4
  • Мнения: 450
За пореден път съм "впечатлена" от тъпоумието на повечето лекари..... Детенцето е толкова сладко... Дано размисли... Толкова и е трудно и объркано сега.

# 5
  • Мнения: 2 563
За пореден път съм "впечатлена" от тъпоумието на повечето лекари..... Детенцето е толкова сладко... Дано размисли... Толкова и е трудно и объркано сега.

Ужасно е как от една страна държавата непрестанно пише стратегии за превенция на изоставянето, ЕС налива пари за услуги в обществеността, планира се институциите да се затворят, а лекари продължават да обясняват на родителите, че на децата им ще им е най-добре в институция...

# 6
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Това е много труден избор, ............... Също така майката може да си го вземе всеки момент в който пожелае.  Може да се грижи за него, но варианта да е някъде под грижите на специалисти е добър. Също така е зрял човек и ако види неправилно отношение ще вземе мерки. В този момент, тя има нужда от подкрепа, аз я подкрепям.

 

# 7
  • Мнения: 313
Аз искам да попитам съветващите да не оставят детето...вие били ли сте в такава ситуация, че да оценявате избора на родителите? Аз съм бил. И преди време ми искаха съвет в същата ситуация. Според мен няма вярно решение и правилен избор.
От една страна квалифициран персонал би могъл да предложи много по-адекватни грижи, отколкото родителите. От друга - за квалифицирания персонал това дете е просто поредната бройка.
Въпросът не е дали господ, роднините или познатите ще простят и разберат. Въпросът е как родителите преценяват ситуацията. Щом майката е решила да повери детето си на лекарите, значи така е по-добре за него - тя приема, че не би се справила. Явно това е най-доброто за детето в момента. Може би някой ден родителите ще намерят сили в себе си да се грижат за детето си сами.

Според мен е неморално да обсъждаме решението на майката. Мога само да пожелая успех и сила да преодолеят болката...или да свикнат с нея

# 8
  • София
  • Мнения: 4 423
Слава Богу не съм била, но това не ми пречи да дам кураж и съвет - майка съм, затова си позволих да пиша.
Чета от създаването форума на Деца с увреждания, радвам се, на малките стъпки, които правят дечицата и смелите им майчета, виждам и се убеждавам, че винаги има надежда, но няма по - голяма утеха от майчината прегръдка, няма по - голяма сила от майчината...
Четях и бременна с второто си дете, знаеш ли какви мисли ми минаваха през главата, че всичко може да се случи, че мойто дете може да е едно от тях....но за момент не си помислих да я оставя, просто тези мами в този форум ме правеха силна, сигурна, че ще успея, само да ми дава Господ сила, защото това се иска - кураж и сила, да се справиш!
Първата походка, първата дума, първата усмивка в семействата с такива деца се приемат по- различно, повече им се радват родителите, повече значение отдават на това, което ние не отдаваме, защото го приемаме за нормално.
Благословенни да са ви грижите момичета, вие имате нещо, което ние другите едва ли ще изпитаме - силната емоция от всяка крачка напред...да са ви живи и здрави дечицата!
Поклон пред всеодайните ви грижи и силата, която притежавате!  bouquet

# 9
  • Мнения: 2 543
Живко, ако аз, като родител на дете с увреждане нямам право да дам съвет, кой има? Лекарите имат ли право да "съветват", че е по-добре за детето да е в дом? Не е ли много по-лесно за родителите да оставят децата си, когато бъдат убедени от "доброжелателните" лекари, че така е "по-добре"? Не е ли редно те да бъдат оставени да преценят кое е по силите им и кое не? Никога няма да се съглася, че лекарите имат право да дават такива "съвети", а ние, които знаем какви биха могли да бъдат последствията за това семейство и най-вече за детето, трябва да си мълчим, да бъдем "разбиращи", да не "осъждаме". Едно знам със сигурност - довечера на мен ще ми е трудно да заспя, мислейки си за тези хора и малкото им детенце. Дали и лекарите, които са ги убедили да го оставят са имали безсънна нощ? Съмнявам се.  Sad

# 10
  • София
  • Мнения: 4 423
Аз май не трябваше да се бъркам, но ми стана много болно, много мъчно и за детето и за майка му, съжалявам, че реагирах така прибързано... Confused

# 11
  • Мнения: 313
Ieppe, критиката ми беше насочена по-скоро към другата тема, която е на път да се развие в стандарното "ох, миличката душица, моля се за нея, гушкайте си съкровището"...просто описвам другата гледна точка. От увреждане до увреждане има огромна разлика. Не искам да започваме спор на тема "моето гардже е по-по-най-увредено", но има заболявания, при които родителите са безсилни да се грижат за детето си. Не познаваме конкретния случай, за да можем да съдим - това имам предвид.

Има го и моментът, че с полагането на грижи за едно дете с много сериозни физически и ментални увреждания, едно младо семейство прецаква цялото си бъдеще. Своето и на хипотетичните си бъдещи деца, които може да не се родят заради болното. Да повторя, не познавам конкретния случай, а теоретизирам.

# 12
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Буболина - нищо лошо не си направила, но наистина каквото и да е решението пак казвам, че я покрепям.


Йепе - Живко в исказването си е напълно прав.


Познавам две семейства, които си оставиха децата - много е тежко. Едното семейство просто искаше да оцелеят здравите им.

# 13
  • Мнения: 2 531
Ела е написала че се е консултирала със всички възможни специалисти и че освен наблюдение и грижи не може да се помогне на детето! Те не могат да му осигурят това за сега и затова със сигурна съм огромна мъка на сърцето са взели това решение!  Аз ще и кажа - живота продължава , харесва ли ни или не - това е, има неща коита не можем да променим , но можем да се надавяме и да мечтаем ! Не се обвинявай, не се измъчвай , бъди силна и продължи напред!
[/quote]
Има го и моментът, че с полагането на грижи за едно дете с много сериозни физически и ментални увреждания, едно младо семейство прецаква цялото си бъдеще. Своето и на хипотетичните си бъдещи деца, които може да не се родят заради болното. Да повторя, не познавам конкретния случай, а теоретизирам.

Последна редакция: сб, 24 фев 2007, 23:16 от veni-b

# 14
  • Мнения: 2 531

Живко, аз познавам такива случай- много ми е болно и ми е жал за тези 2 семейства, макар че децата им не са с толкова тежки увреждания, но в усърдието си да им осигурат всичко и да не ги ощетят с нещо са се лишили от щастието да има други деца! В същото време и познавам майка с 2 деца- едното е на практика жив труп, и благодарение на това че е било в дом са се решили да имат и второ, като в последствие са прибрали първото в къщи!

Последна редакция: сб, 24 фев 2007, 23:15 от veni-b

Общи условия

Активация на акаунт