Обръщенията - кака и бати - при по-малка разлика между децата...

  • 5 228
  • 75
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11 607
От малка, незнам защо, не ми идваше отвътре да използвам разните му там обръщения леля и чичо към съседите ни. В началото на 8-ми клас станах леля - на брат ми дете - и заявих,че племенницата ми няма да ми казва ЛЕЛЯ, а по име. Независимо от разликата и от съпротивата на всички около мен, аз успях да се наложа и до ден днешен племенницата ми ми казва по име, тя тази година ще навърши 20г. Около моята прищявка, казва на име и на другата си леля. Когато станах по-голяма,  майка на 2 деца, въобще не исках дъщеря ми да казва на брат си - БАТКО,а на име. Пак имаше съпротива от близки, но в края на краищата се прие,че разликата от 3г. и 6м. е все пак поносима и не настояваха. И така Рая не казва на Вили батко до ден днешен. Но .... за мое съжаление, Йоан от 1 месец упорито казва на брат си и сестра си - Батко и кака. А до тогава им казваше на име. Но от 1 месец се баткосват и какосват. И големите се надуват от това и го поощряват!
Тук специално в Благоевград ми прави впечатление,че дори братя и сестри с 1 година разлика пак си казват батко и како. Аз въобще не държа на тези обръщения, дори се улавям как на брат си,който е по-голям от мен с 9г., започнах да му казвам на име.

Та искам да питам - как е във вашите семейства? Обръщат ли се на име помежду си, или използват кака и батко. Каква е разликата в годините.

Ще ми е интересно дали има и други лели, които обаче чуват името си,а не традиционното лельо.

Благодаря!

# 1
  • София
  • Мнения: 981
Казвам "леля" само на двете ми лели.Към всички други се обръщам по име.Братовчед ми е с 10 год. по-голям от мен и като малка ми беше много трудно да го баткосвам,даже ми правеха забележки защо нямам никакво обръщение към него,но като поотраснах започнах да му викам по име и всичко е наред.Васи казва на Криси кака защото още не може да и казва името.
Като излизаме с майките, децата ни са 6-7 годишни, никой никого не лельосва.Криси на всичките ми приятелки говори на име.

# 2
  • Мнения: 1 937
Голямата е "кака" за малката, когато нещо трябва да се направи, да не се направи и пр.
Ако не е по свирката й, обръщението е "Ралицо"!
Аналогично - Какенце, донеси ми ..., дай ми моля те..., до - Радо, ти защо... еди какво си!
Разликата - почти 3 години.

Аз съм стринка на четири броя - двата по-големи се обръщат към мен по име.
Нямам нищо против.

Последна редакция: пт, 23 фев 2007, 10:55 от Verdad

# 3
  • Мнения: 2 431
Не само че у нас няма кака и бати, няма и леля, чичо и прочие. Освен към бабите и дядовците си децата ми карат на име, аз и мъжа ми също. Всеки си има собствено име, нали така, затова си е уникална и неповторима личност; а пък разните обръщения ми приличат на заемане на пост в семейните работи.

# 4
  • Мнения: 2 567
Сестра ми и до сега се обръща към мене с "како", въпреки че разликата ни е година и десет дена. Така сме си свикнали и не ни пречи.
Моята щерка вика на племенника ми бате или Иво. Не сме специално и казвали как да му вика. Както реши се обръща към него. Единственото правило е да няма обидни обръщения  Simple Smile
Племенницата ми също вика на моята щерка , на брат си и на сестра си или по име или како и бате.
За племенниците ми съм лельо. Никога не са се дори опитвали да ми казват по име. Явно ги респектирам  Simple Smile

Не ми е странно, смешно или неприемливо, нито по име обръщението, нито како, батко и от сорта.

# 5
  • Мнения: 2 700
Аз като в много други неща съм малко крайна, та и племенниците ми  и децата на приятелките ми ми/ни говорят на малки имена.
Брат ми е с 14 години по-голям от мене и винаги сме се обръщали един към друг по име (включително и с компаниите му).
За мен какосване, лельосване, стринкьосване и т.н. са колоритна отживелица.

# 6
  • някъде ... тук ...
  • Мнения: 8 148
Брат ми още ми казва како, но пред други хора понякога сестра ми - разликата ни е1г7м.

Големият ми син казва на малкия "Ела при бате...", малкия още не може да говори и е на ба = бате.
Разлика - 5г.

Малкият брат на мъжът ми ни казва како и батко, но той е на 13. Ние обаче не казваме батко на големият му брат.

Въпрос на навик...Кой както иска, така да се обръща Peace

# 7
  • Мнения: 113
между мен и малкият ми брат разликата е 1,8м и ми вика по име,но разликата с големият е 8г. и ние и двамата му викаме батко ,на мъжа ми племеницата е с 9г по голяма от Вики и много се кефи когато Вики и каже како чувства се по голяма пък и отстрани се вижда колко и е кеф.лично аз нямам нищо против тези обръщения но когато разликата е по голяма ,а не с една година например.а с майките с който излизаме и децата ни играят заедно сме се разбрали още от сега децата ни да се обръщат по имена към нас.абе за тези обръщения най вече настояват бабите и дядовците.

# 8
  • Чикаго / София
  • Мнения: 3 636
Моите са с разлика 1г.8м. Казала съм никакво како. Каква кака й е Дени всъщност на малката с тази разлика?! Уча ги да си казват по име.

Аз имам един племенник и той ми казва лельо.

На брат ми също му казвам батко /той е с 5г. по-голям/, макар че това ми тежи вече. Някак си м/у възрастни хора са ми смешни тези обръщения. Wink Но пък не мога да си пречупя езика да му казвам по различен начин, след като цял живот така съм се обръщала към него.

Имам и братовчедка с 10г. по-голяма на която казвам како, но ми е толкова смешно като я закакосвам, а тя с една глава по-ниска от мен и с 30кг. по-слаба! Laughing Ама пусти навик!

Затова уча децата си да си казват по име.

# 9
  • Мнения: 4 151
Не мисля , че е има значение това как се обръщаш към братята и сестрите си.Когато бях малка постоянно ми се караха , че не се обръщам към брат си с бате. Mr. Green

# 10
  • Мнения: 2 220
Като малка много се бунтувах, че ме караха да викам на сестра си како и името й. Успях да си извоювам да я наричам само "како", но като пораснахме малко започнах да я наричам по име. Разликата ни е 2 години. Племенницата ми ме наричка "лельо" и така ми харесва.  Peace

# 11
  • Мнения: 1 069
 Разликата м/у двамата е 1г и 6м. Малкия не казва "батко" на големия, не го и караме. И аз не си падам по този вид обръщения- на лелите си говоря на име.
 А и мен да ме наричат "лельо" не ми е кеф, не се възприемам още за леля, предпочитам на име и много от познатите ми деца се съобразяват с това.

# 12
  • Мнения: 80
Синът и дъщеря ми  имат 2 години и 3 месеца разлика. Тя се обръща с батко само когато иска нещо от него и той естествено се размеква и всичко и  дава. Никога не съм насилвала дъщеря си да се обръща към брат си с батко. Всяко нещо с времето си нали???? Hug Hug Hug

# 13
изобщо не поощрявам обръщенията како и батко. а толкова ми е смешно да чуя възрастни хора (леля ми вика на баща ми батко Joy а тя е на 50г). много мразя и да ме лельосват разни чужди деца. Леля може да бъде единствено родната леля - всички останали са по име, а ако лелята иска по име, то така да бъде (аз се обръщам към едната си леля по име).

Аз съ най-голяма сред братовчедите ми и им бях забранила да ми викат како - много ми е грозно. те помежду се се какосваха и беше доста смешно малкия ми братовчед на 3 да вика на сестраси (на 6) како, а на мен (на 13) - само по име.

# 14
  • София
  • Мнения: 3 421
 Сестра ми и брат ми още ми казват како(за пред хората сестра ми Wink). Толкова съм свикнала, че ще ми бъде супер необичайно да се обръщат по име към мен.

 Тези неща не ми правят толкова впечатление - кой както иска и както е свикнал.

 Между моите деца разликата е 3 год и 3 месеца. Малкият казва на сестра си како, но много често вече го чувам да вика "Крееееми". Не го коригирам - както му е по-добре.

 Обаче мъжът ми пък се възмущава, когато някое малко дете го вика по име - Сякаш съм му набор Confused. Разни хора, разни идеали...нали!

Общи условия

Активация на акаунт