Юнакът е вече голям. Следобед заспива бързо и безотказно с баба си. Но вечер не признава друг освен мен. Много ми дотежава това безкрайно вечерно приспиване. Отнема около 1 час, през който мога да свърша куп друга работа или поне да си почина. От скоро тръгнах на работа за цял работен ден и просто не се справям. Таткото иска да ми помогне с приспиването, но малкият не му съдейства. Не заспива на гърдата, но я суче до безкрайност и изобщо кърменето е част от ритуала по приспиването.
Как мислите, ако го отбия дали ще склони да заспива и с друг човек нощем или пак ще виси на моята глава? И този път ще трябва да пея песни и да чета приказки до изнемога?
Как мислите, ако го отбия дали ще склони да заспива и с друг човек нощем или пак ще виси на моята глава? И този път ще трябва да пея песни и да чета приказки до изнемога?
Въобще не искам да те отчайвам, всяко дете си е различно, но Ники специално става все по-див вечер и заспива по един час, и то с мен, и то прегърнати, след като съм разказала около 16 пъти Червената шапчица, след като 32 пъти е станал да си вземе динозавъра, чука, клещите, книжките 
и около 60 пъти е пил вода 
Не знам просто какво да правя вече 
все се надявах да се откаже сама от това приспиване на гърда, а то май ще се задълбочат нещата, не че ми пречи, ама ми се излиза поне веднъж в месеца 
Отказването от заспиването с кърмене стана от само себе си, лесно и безпроблемно. Въпросът е, че сега приспиването е ужасно дъъъъълго и вече започва да ми става досадно. В последните няколко седмици всяка божа вечер си ляга с ревове/"не ми се спииииии, рано е "- и това в 10.30 
/, след което по над час се разправяме...и накрая с баща му заспиваме преди него. Кошмар 
