Когато не живееш, а съществуваш..............

  • 5 148
  • 31
  •   1
Отговори
# 15
Gercho може би е силно казано не го обичам,по скоро го обичам като брат.Все пак 9 години сме заедно.
Завися от него финансово на този етап от живота си и именно това ме спира.
Да не говорим за болката,която бих причинила на децата си-още са малки и обичат много баща си.
Незнам къде е пътя и как да го намеря................незнам кое е правилно.........
Толкова е трудно да взема решение............ искам да бъда щастлива................гаранция няма,но трябва да опитам............
Сега не мога да се позная,крещя по децата,а толкова ги обичам .................. искам да растат в нормално семейство - с НоРмАлНа майка.
Объркана съм немога да  събера мислите си...............  не мога да изразя какво усещам,но знам,че изваждайки го на повърхността/проблема/ ще ми бъде по лесно да взема решение от което зависи целият ми живот.И този на децата ми.

Радвам се,че ви има  bouquet
Днес ,споделяйки с вас ми олекна. 

# 16
Запо4вам да се чудя дали всички жени не преминават през такава фаза.Но пък,ако проблема е в нас,то защо поведението на мъжете ни толкова си прилича.  Откакто родих две породени дечица имам чувството,че съм съвсем сама.За нищо не мога да разчитам на нашия татко,освен финансово,разбира се, което не е малко,но...Направо ми идва да се гръмна понякога!Явно всички  сме на прага на нервна криза. Деца пазете се луди майки се движат по улицата! #2gunfire
Мисля,че всяка една от нас намира своя оазис да избяга от реaлността за малко.Лично аз също разчитам на сънищата Embarassed

# 17
  • Мнения: 888
Запо4вам да се чудя дали всички жени не преминават през такава фаза.Но пък,ако проблема е в нас,то защо поведението на мъжете ни толкова си прилича.  Откакто родих две породени дечица имам чувството,че съм съвсем сама.За нищо не мога да разчитам на нашия татко,освен финансово,разбира се, което не е малко,но...Направо ми идва да се гръмна понякога!Явно всички  сме на прага на нервна криза.
ooooh! колко много приличам на вас!ама само понякога, докато изпусна малко пара и се сетят да ми помогнат...

# 18
  • Мнения: 1 455
Тъжно е.Имах чувството,че описваш моя живот Tired
За мен най-доброто което можеш да направиш е да се отскубнеш за малко от всичко.Отдели си време само за себе си,ако можеш вземи детегледачка,поне за по 2 часа на ден да те отменя,или прати децата на ясла,излез с приятелки...не се отчайвай.
Всяка от нас има такива моменти,но всичко се нарежда рано или късно.  bouquet

# 19
  • Мнения: 2 723
Съвсем наскоро минах през такъв период.
Няма кой да ти помогне, трябва да се стегнеш, просто трябва.
Децата ти имат нужда от майка. Имат нужда от грижи и любов. Ако не заради друго, стегни се заради тях.
Няма универсална рецепта, все е останало нещо, което те прави щастлива... а ако не успееш да се справиш, потърси професионална помощ. Иди на психоаналитик, помага.
Успех и горе главата Hug

# 20
  • София
  • Мнения: 1 352
Gercho може би е силно казано не го обичам,по скоро го обичам като брат.Все пак 9 години сме заедно.
Завися от него финансово на този етап от живота си и именно това ме спира.
Да не говорим за болката,която бих причинила на децата си-още са малки и обичат много баща си.
Ралица, отговорила си си на най-важните въпроси.
Както много пъти тук е казвано, брака не е само любов, а преди всичко партньорство.
Опитай се да бъдеш търпелива, брой до 10 преди да избухнеш, бъди мила и внимателна.
С положителната си енергия ще обърнеш енергията на отсрещните в положителна посока.
И както вече ти казах - постави се в центъра на живота си.
Прави това, което ти харесва - ако ти се гледат деца - гледай си ги,
ако ти се работи - намири си работа, дори да не е много добре платена,
поне ще имаш нещо ново в живота си.
Колко са големи децата? Пращай ги по детски заведения и го удряй на живот
- ходене по магазини, зяпане на телевизия, четене на книги, вкусна храна...
Ей това са дребните удоволствия, които ни зареждат с настроение.
Направи нещо. Ти. Не чакай друг да мисли за теб.
Изпращам ти силна прегръдка и много положителни мисли. Hug

# 21
  • Мнения: 2 388
Съгласна съм с Герчо. Малките радости правят големи неща. Подарявай си ги...за сега ти, пък после ще видиш.
Между другото - идеята за терапевт никак не е лоша. Знаеш ли колко добре ще ти подейства

# 22
  • Мнения: 2 040
Стегни се и погледни напред в бъдещето ... направи си една равносметка какво искаш да постигнеш и си начертай план за реализацията му .... Направи го заради децата ти, те имат огромна нужда от теб .. направи го и заради себе си - нищо не е толкова трагично, колкото изглежда ... Желая ти скоро да има прекрасни новини около теб и да споделиш с нас  Hug

# 23
  • Мнения: 50
Здравей, мила Рали!Падала съм на дъното(то е неизбежно, може би за всеки), но точно такъв проблем не съм имала!Ще ти дам и моето рамо, дори и само с една окуражителна дума!И това помага!Имаш и моята подкрепа и молитви всичко да си иде по местата!Та искам да ти кажа:Нареви се - за всичко!После стисни зъби и давай смело напред!Аз бих те посъветвала да помолиш мъжо да те финансира и стягай куфарите за уикенда!От кога не си ходила при вашите?Дори и на другия край на България да са - бягай там!Ти реши дали да вземеш децата, НО ПО-БЪРЗО СМЕНИ ОБСТАНОВКАТА!На любимо място, при любими хора!Изплачи се и на тях и когато душата ти утихне(А това ще стане, вярвай ми!) помисли за семейството си - ти, мъж и деца - и се моли искрено и чистосърдечно на Бог да ти даде сили, да ти помогне, да помогне на семейството ти ДА ГО ПРЕОБРАЗИ, по чуден начин.....Само така можеш да си дадеш надежда и кураж!Мисля, че преди да махнеш с ръка и да сложиш край на този ад, като оставиш мъжа примерно, трябва да положиш усилия нещата да потръгнат.Всичко, което зависи от теб, трябва да го направиш!И не толкова зари децата, а ЗАРАДИ СЕБЕ СИ!(Това, че го обичаш като брат, е предпоставка за силна връзка, защото страстите бързо изгарят, а обичта остава, което е много по-ценно!)Прегръщам те и аз!  Hug

# 24
  • Мнения: 1 180
Така се натъжих.....как може всяка второ мнение да е "все едно аз съм го писала..." От страни погледнато, не забелязвам нищо по-различно в майките с малки дечица, а се оказва, че половината са безкрайно самотни и нещастни! Желая на всички тях щастие и усмивки, усмивки, усмивки! Толкова е страшно да не ти се става сутрин....и аз съм го изпитвала, разбира се, но някак си минава...

# 25
аз го знам това...
 Tired Face
...погледни се  очите на децата си...ще намериш сили да се усмихнеш

# 26
Момичета,днес се почувствах по-добре.Може би от факта,че почти цял ден бях навън с децата.И най- важното нито един път не им креснах.Това си е постижение.

Но.........когато се стъмни и знам,че пак ще лягам сама и че няма с кого да споделя как е минал денят ми.......,а отчаяно искам да поговоря с някого.........и пак вечерям сама и пак заспивам сама.........и сякаш съм попаднала в лош филм от който излизане няма.Моля се този период от живота ми да свърши скоро,защото съм на прага на физическите си и психическите си сили.Незнам докога ще издържа............моля се да съм силна,но ми е трудно ....

# 27
  • Sofia
  • Мнения: 179
Момичета,днес се почувствах по-добре.Може би от факта,че почти цял ден бях навън с децата.И най- важното нито един път не им креснах.Това си е постижение.

Но.........когато се стъмни и знам,че пак ще лягам сама и че няма с кого да споделя как е минал денят ми.......,а отчаяно искам да поговоря с някого.........и пак вечерям сама и пак заспивам сама.........и сякаш съм попаднала в лош филм от който излизане няма.Моля се този период от живота ми да свърши скоро,защото съм на прага на физическите си и психическите си сили.Незнам докога ще издържа............моля се да съм силна,но ми е трудно ....

Привет!
Не успях да прочета всички постинги.. мярнах някакви глупости (за мен) за бог и се отказах..
Та какво да ти кажа ... Какво означава - трябва да си силна да издържиш...? Цял живот ли??
Аз какво бих направила - сядаш, премисляш си нещатата - какво искаш от живота си отсам насетне... да започнеш работа? да станеш финансово независима? да срещнеш любовта?
та след като си установиш точно какво искаш, започваш да правиш план кое как да постигнеш. ако си достатъчно силна започваш да работиш по плана...
другото което може да направиш - да влагаш силите си в това "да издържиш".. но аз не виждам смисъл.. най-малкото какъв пример ще дадеш на децата си...
Успех!! давай смло напред! който иска - го постига!

# 28
  • Мнения: 134
Добре де, а защо си се вторачила толкова много в мъжа ти???
Явно не е вярно, че не го обичаш, а просто те боли адски много от това, че сте се отчуждили!
Щом те боли най-много от това, че ядеш сама, лягаш си сама ...... значи той просто ти липсва - според мен -  и всичко това е поправимо!!!!
И аз съм минала през подобен период и ме спасиха книгите и то предимно разни от типа "Арлекин" Embarassed
Периодите в живота идват и си отиват когато ти ги поискаш или не.
Вземи си живота в ръце.
Ти си една щастлива жена - здрава, права с две прекрасни деца, родители и т.н.
Просто всеки ден си изброявай какво имаш, а не какво нямаш!
Горе главата момиче   bouquet

# 29
  • Мнения: 1 470
Раличке, защо не започнеш работа? Ще имаш нови контакти, разнообразие, ще си вдигнеш самочувствието. И сигурно мъжа ти ще те погледне с нови очи.
   И аз мисля така,къщната работа никога от никой не се забелязва,и в един момент се сливаш с интериора...До скоро и аз бях така,но се хванах в ръце,и сега...Ха ела ме стигни...Кроя планове,стремежи,а мъжът ми...?!Нека ме стигне ако може...Пак съм си аз!

Общи условия

Активация на акаунт