Отговори
  • Мнения: 108
Мили мами,бихте ли ми казали според личния си опит,вярно ли е твърдението,че ако първото  дете е по-ревливо и нервно,то второто със сигурност е доста по-кротко и спокойно (или съответно обратното)?
А другото,което искам да попитам,е промениха ли се децата ви с времето?В смисъл,ако примерно са били буйни и палави като по-малки,останаха ли такива,като поотраснаха или пък се поукротиха?

# 1
  • Мнения: 1 470
   Мисля че няма връзка,едното спрямо другото дете...Но пък ако винаги си мечтала и си се молила за много деца,господ ти праща само спокойни,и умни,и...Е все пак са си мойте ангелчета... Peace

# 2
  • Мнения: 656
Първото се роди, но имаше жестоки колики 6 месеца и се носихме на ръце, докато не го захраних (оказа се че кърмата ми не му е понасяла). Спеше като по каталог - до 3 месечен главно спеше.
Другото, момиченце, още от първия месец я хванах нощем че си будува и гледа наляво надясно, после почна да гука много сладко нощем, и не само нощем. Като цяло спеше много по-малко от батко си.
Сега има един израз "има въгленче на дупето си та затова не може да седне", постоянно нещо прави, определено има живец в нея.
Мисля, че ако трябва да определям темперамент, бих определила първото като меланхолик, а другото - като сангвиник (дано не бъркам с холерик). Това мисля че им е зададено генетично и трудно би могло да се повлияе. Не знам дали ам връзка с хемоглобина им - баткото е с по-нисък и обикновено се движи в долна граница, докато дъщеря ми е в средата или в горна граница на хемоглобина.

Другото всичкото е въпрос на възпитание.

# 3
  • Мнения: 3 740
Не мисля, че зависи от поредността. Моите до едно бяха в рамките на приемливата ревливост.

# 4
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Със сигурност,мила bordima Naughty няма гаранция!Просто ще имат различен характер като поотраснат,но в началото Божа работа дали ще са ревливи или спокойни-при мен все нямаше спокойствие  Sick уви,а все се надявах,че първото като е ревливо с второто ще си почина,после се надявах за третото и така все си оставах с надеждата Mr. Green

# 5
  • Мнения: 1 455
Поне при мен така стана Peace
Сина ми беше много ревливо бебе,колики-8 месеца и честно да си призная до ден днешен той е по-ревливия.
Дъщеря ми сама се гледа Laughing Толкова кротка, тиха,като си отвори устата мед и капе.... Wink

# 6
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Бог ме дари с 2 малки хрисими дечица  newsm04. Слава Нему  Praynig, инак аз или децата нямаше да оцелеем...  Confused
Не знам и не мога да си представя  no да гледам буйни и ревливи деца...  Crazy



По другото "твърдение" има нещо вярно.
Аз като малка бях голяма бяс  #Onfire smile3519 smile3540 newsm52, сега съм кротка  4470. Брат ми - обратното. Същото важи и за съседските деца.

Започва да се очертава и при щерката  goodandevil това "твърдение".  ooooh!

# 7
  • Мнения: 4 668
Аз имам само едно дете , но мога да дам пример с мъжът ми и брат му - мъжът ми е 2 г.и 8 м. по - голям от брат си и е бил нещо страшно  Confused . Свекърва ми и до ден днешен потреперва като се сети колко трудно са го гледали - ревлив , злояд , калпазанин от класа   Rolling Eyes За секунда да го оставиш и е потрошил нещо или е бръкнал в контакта примерно ...
Сега е много добър ,спокоен и възпитан човек . Без никакви изцепки ... Даже е прекалено спокоен понякога  Confused
На по малкият му брат не му се чувал гласът , изобщо все едно не е имало малко дете в къщи ... но и той сега е много свестен .

# 8
  • Мнения: 108
Имам още въпроси,но не мисля да започвам нова тема.Ще ги задам и тях тук,нали може?
Ще ми кажете ли,каква е разликата във възраста между децата ви и мислите ли,че е удачна?А каква е според вас оптималната разлика,за да се разбират добре,като поотраснат,а пък и да е по-лесно отглеждането им?
Благодаря предварително за отговорите  bouquet

# 9
  • Мнения: 122
Синът ми беше ревливо, неспокойно бебе, имаше колики доста дълго, вечер не спеше спокойно. След годинката като, че ли нещата се поуспокоиха, не беше чак толкова  буен, слушаше какво му казвам и разбираше кое е лошо и кое е добре да направи. Е, аз си мислех тогава, че е много буйно дете. Боледуваше, но не често, бих казала доста рядко.  Обаче, при дъщеря ми всичко това, което изброих е точно обратното. Като отбележа, че е два пъти, да не кажа и повече, по-буйна от батко си. И не чува, прави каквото си иска. Иначе, беше спокойно бебе, спеше си с часове. И сега е така. Ама много боледува и т.н......... Абе деца, характери, гени, природа, както и да го наречем те са нашите съкровища! Да са ни живи и здрави!   newsm63

# 10
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
 Каката беше много спокойно бебе,душица.И до ден днешен си е такава.С нея не разбрахме какво е да се гледа бебе-без колики,зъбите излязоха лесно,почти не плачеше.Малкото ми изкара душицата-ревла абсолютна,пък колко е палава да не говорим.Не спира да тича и прави беля след беля... Sick

# 11
  • Мнения: 295
Моите и двете като бебета бяха много спокойни и разбрани деца. С времето се променят, защото израстват и започват да изискват повече, да претендират за самостоятелност и независимост, но това е нормално. За мен няма връзка с поредността на ражданията. Всичко е до онаследения и заложен темперамент, средата им на живот, взаимоотношенията, на които са свидетел. Мога да кажа, че дори при нас не успя да се развие ревност на баткото спрямо малката като се има впредвид, че са във възраст, в която се интересуват от едни и същи играчки и изискват много внимание. Когато сестра му иска някоя негова играчка той й я дава с уговорката, че след малко ще си я вземе или й намира друга интересна, за да я разсее от неговата. А когато аз я гушна, той отива веднага да се гушне в нас или в баща си или обратното.

По отношение на възрастовата разлика, смятам че отново е въпрос да се възпита у тях толератност, заинтересованост и любов един към друг. В тази връзка 'оптимална разлика' няма. Ако е по-малка (като при нас), имат сходни интереси и започват да се занимават заедно като порастват, но е трудно откъм организация за малката. Все пак едното още суче, или прохожда, или не спи заради зъбки, а другото иска да редите конструктор, или нощем е неспокойно, щото на сутринта трябва да е на детска градина. Ако е по-голяма, голямото дете ще помага много в отглеждането, но тогава пък да речем ще тръгва на училище и ще има нужда от повече внимание и заниване с него.

Май се поотплеснах, но истината е, че станат ли в къщи повече от едно децата, винаги е по-трудно, но и по-интересно, независимо от разликата им.

# 12
  • София
  • Мнения: 2 162
От моя опит, но не мисля, че това е общовалидна закономерност и изобщо, мила Бордима, за тия неща рецепта няма. Grinning
Голямата щерка беше много капризно бебе- колики не е имала, но плачеше често и дългооо време се разнасяхме на ръце и приспивахме с часове; кръст не ми остана от нея. Като поотрасна беше много буйна и самостоятелна и ръсеше бели след бели. Сега вече е разумно дете и много ме слуша и помага с бебето. Очаквам обаче още промени за в бъдеще.
Малката пък беше и продължава да бъде много спокойно бебе- плачеше само като е гладна, а сега и когато иска да й обърна внимание; заспива сама. Като е будна обаче е залепена като пощенска марка за мен и за разлика от кака си не приема непознати хора, дори и деца. Не знам как ще е по-нататък.

Разликата им е 3,5 години. Не мога да кажа, че това е идеалната разлика, но не срещам особени трудности в отглеждането им. Каката просто е достатъчно голяма и ми отнема по-малко време в обгрижването й. Иначе и тя си има своите потребности за гушкане и глезотене, но разбира, че понякога трябва да изчака.

# 13
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Мили мами,бихте ли ми казали според личния си опит,вярно ли е твърдението,че ако първото  дете е по-ревливо и нервно,то второто със сигурност е доста по-кротко и спокойно (или съответно обратното)?
Ами нормално е децата да не са идентични, те са различни личности и е нормално да са с различни характери.
За моите мога да кажа, че първото е по-буйно. Александра е кльощава и може би за това е много енергична (нищо не й тежи), непокорна, темпераментна.
Малката, Рая не е толкова пъргава (тя е по-тежка, нищо че е по-малка). По-спокойно дете е и по-мога да се разбера с нея.

# 14
  • Мнения: X
Дъщеря ми, първо дете, беше кротко, ама кротко бебе.  На 5 месеца я взехме с нас на палатка и не се усети че има бебе.Сина ми, 2 години по-малък от кака си ,ревеше денонощно/ без да преувеличавам/ Мълчеше само когато го храним и спеше по половин до един час на денонощие.До към година и половина, когато малко влезе в релси.А по въпросите от втория ти постинг -лично моето мнение е, че оптимална разлика няма. Когато са две, каквато и да е разликата,  все си е трудно.Това изказване се базира на много наблюдения на майки , чиито деца са с по-голяма разлика и на собствения ми опит от малката разлика на моите. Peace

Общи условия

Активация на акаунт