За ревността между децата

17 фев. 2007, 11:30 ч.

Мнения: 24 467

Мили мами, моля да споделите своя опит- лично ваш или на ваши близки относно тази тема. Моите деца сравнително от скоро са две /само от 9 месеца/ и още не ми се е налагало да се замислям практически върху това, но времето си минава, те си растат и аз си мисля, че рано или късно ще се сблъскам в къщи с този проблем.
Около мен имам безкрайно много примери, но предимно на вече възрастни хора за наличието на ревност между братя и сестри- къде прикрита, къде по- явна, но е често срещано явление. На конкретните прояви сега няма да се спирам, тъй като именно в това са въпросите ми.
Та, мили мами, споделете, кога при вашите деца за първи път видяхте такива проявления, в какво се изразяваха и все още се изразяват и по какъв начин се опитвати да ги туширате /то ми е ясно, че изцяло не може да се изкорени, но поне да бъде обуздано в известни граници/.
Предварително ви благодаря за споделения опит.

# 1 17 фев. 2007, 11:46 ч.

Мнения: 3 461

Според мен винаги има ревност,било тя осъзната или не,прикрита или изявена.До преди си мислех,че разликата в годините играе съществена роля,но вече се съмнявам,защото съм забелязвала прояви и при дъщеря ми,която има 9-10 годишна разлика с братята си и между тях самите,които са заедно откакто са осъзнати,и разликата им е само 11,5 месеца.Аз лично се стремя да прекарвам време с всяко едно от децата по отделно,излизаме само двамата и правим и говорим за наши неща,както и чрез разговори,в които им припомням колко неповторими са самите те,или с поведението си да не им давам поводи за ревност.

# 2 17 фев. 2007, 15:02 ч.

Мнения: X

Аз не съм забелязала подобно нещо при моите деца/ тя на 6, той на 4/ Старая се да обръщам еднакво внимание и на двамата и никога не съм ги ''делила''-ако има за единия, има и за другия.Между другото имам сестра която е 1,6 по-малка от мен, и нито аз съм ревнувала, нито тя.И все още е така. Peace

# 3 17 фев. 2007, 15:10 ч.

Мнения: 3 367

аз на ревност и колики не вярвам,това са общи категории в к се слага какво ли не , за да ни е по-лесно на нас;

# 4 17 фев. 2007, 17:18 ч.

Мнения: 165

При мойте разликата е голяма почти 13 години без 2 месеца и въпреки всичко каката на моменти проявява ревност.Старая се да не и давам никакъв повод,но все пак си е в границите на нормалното,много рядко ми прави някакви сравнения.Според мен изобщо не става въпрос за делене на децата,ами всяко иска да си воюва за територията в сърцето на мама най вече.

# 5 17 фев. 2007, 20:50 ч.

Мнения: 1 470

Изчела съм страшно много литератуера по този въпрос,и стигнах до извода че най-важното за да не ревнуват децата помежду си,е това да се обръща достатъчно внимание на всички,включително и на таткото,заради цялоста на семейството,и освен това всички трябва да ске чувстват нужни на другите,а това последното често се забравя...На първо време е хубаво всички да се включват в отглеждането на бебето,да споделят хубавите и лошите моменти,и е хубаво ти като майка да им разправяш на по големите, как е било при тях,заедно да играете,да не изолирате бебето или някой друг,по какъвто и да е повод,и дори и да имаш възможност за помощ от вън,в никакъв случай не давай по голямото си дете,на някоя баба,за да си починеш,защото детето не би го разбрало по този начин...Аз гледам трима сина,и за сега проблеми нямам...Имах в един момент,но бързо оправихме нещата,и когато правилата от по горе ги спазваме,всичко тече по мед и масло... Peace

# 6 17 фев. 2007, 21:18 ч.

Мнения: 1 608

Има инфо по въпроса в библиотеката на форума и в доста книги. Аз лично много се притеснявах и през цялата си бременност, четох статии по темата, питах и разпитвах за ситуации от реалния живот, сверявах си наблюденията. За мен проблема е много деликатен освено това съм и едно дете.
Като родител най-големия ми страх е бил да не предизвикам със собственото си поведение повод за ревност.
До тук реакции на ревност при децата си не откривам.

# 7 17 фев. 2007, 22:07 ч.

Мнения: 2 161

Категорично мога да кажа,че между моите деца няма ревност.Може да се дължи на това,че имат по-голяма разлика,може да се дължи и на възпитанието,което са получили.Нямам представа.Аз бях едно дете,всичко беше за мен.Толкова много страдах,че съм сама.Може би и за това през цялата си втора бременност говорех на голямата си дъщеря с такава еуфория,че просто не й остана време да се съмнява и да се страхува от новият член на семейството.Дъщеря ми беше навсякъде с мен-в лекарският кабинет,когато ни казаха пола на бебето,пазаруваше заедно с мен дрехи и всичко.така,че ,второто дете влезе в дома ни като един познат и дългоочакван от нея човек.

Причина:

Причина: