Какво да правя? Дайте ми съвет!

  • 1 821
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 364
Здравейте,
Отдавна поглеждам във форума, но все не се осмелявам да пиша. Омъжена съм за прекрасен човек. Той е на 25г,  заедно сме от 6г. Винаги съм подозирала, че е осиновен, а скоро се намериха "доброжелатели" да го потвърдят. Това никога не ме е притеснявало, аз го обичам повече от всичко. Но не мога да се преборя с емоционалните му проблеми. Лутам се и търся верния път. Неговите осиновители /за мен негови родители/ са се погрижили да го отгледат и изучат, но....те са най-студените хора, които съм виждала. Не го питат как е, не му показват любовта си или уважението, което заслужава, никога не си споделят като между дете и родители. На практика те не го познават. Ужасно себични, постоянно го дърпат да решава техни лични спорове, манипулират го, а после го захвърлят. Често пъти при скандали е имало реплики „ Аз деца нямам, нямала съм и няма да имам” или „Кажи му ти коя си” и т.н. Никой не му е казал, че е осиновен, но в малкото случаи, когато сме говорили с половин уста, той ми е казвал, че евентуалното осиновяване не го притеснява, а това усещане, че не са го искали. Той смята, че баба му и дядо му са принудили родителите му да го осиновят. Странно, но  "доброжелателите" ми казаха същото. Дядо му и баба му го обичат до полуда. Целият им свят се върти около него, но родителите му......Години наред се борех с последиците от липсата на любов. Не показваше чувствата си, не споделяше нищо, когато имаше проблем - за него мълчанието беше идеално решение, неувереността, подценяването. Бяха му втълпили, че им е длъжен с нещо, че нищо не става от него, че е некъдърник, глупак и т.н. А в същност е най-чудесния човек, когото познавам. До голяма степен успяхме да се справим с повечето от посочените проблеми с изключение на един - вечния стремеж да им се харесва и доказва. Когато ходим на гости той постоянно им разказва за успехите си, толкова е разгорещен, а никой не му обръща внимание, никой дори не го е питал. Когато после погледна в очите му - такава мъка и тъга - иде ми да ги убия! Той дори ги лъже, че получава по-голяма заплата - пак нищо. Измисля хиляди неща само и само да получи одобрение и после се оттегля съкрушен след поредния неуспешен опит. После дни наред не излиза от черупката си. Голяма мъка ми е. Не мога повече да гледам това. Не съм му казала, че е осиновен, защото виждам, че въпреки подозренията си, той си заравя главата в пясъка. Търси несъществуващи прилики и т.н. Той знае или поне усеща всичко, но явно още не е готов да го приеме. Не искам да насилвам ситуацията, той сам ще реши дали е готов и кога ще потърси отговорите. Но как да го накарам да спре с тези илюзии за "потупване по рамото"! Нали вече има мен - една винаги подкрепяща го и обичаща жена - защо продължава да се измъчва! От мен получава даже в излишък нужното одобрение и любов. Не мога вече да гледам как се съсипва! Аз нямам право да му разкрия истината, никой освен родителите му няма право! Извинете за обърканото писмо.

Накрая : Дълбоко уважавам хората, решили да осиновят дете. Прекланям се пред смелостта им и любовта им към дечицата си! Hug Hug Hug

# 1
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Здравей!Лошото е,че е живял без обич и ласка от родителите си,макар и обичан от баба и дядо,майчината ласка си е друго неща.......Ако си имате детенце,чувствата и мислите му ще са концентрирани около молкото беззащитно човече...и ще го карат да се чувства още по -отговорен и необходим на някого.Колкото до това,че е осиновен..ами според това как ще реагира  ...ти на място ще си прецениш как да отреагираш!Желая ви щастие   bouquet

# 2
Наистина е много лошо, че е живял без обич.
Все пак е добре да знаеш, че осиновения човек има нужда сам да мине по този път и да осъзнае истината. Нужно му е време, за да преработи всички чувства и емоции, които е събрал в себе си.Ефекта на заравянето на главата в пясъка не е случаен.
Мисля си, че за сега единственото което можеш да направиш е да го обичаш, защото той има нужда от обичта ти. Добре си решила да не насилваш нещата..
Знам, че е трудно да гледаш как страда, но на него му трябва време. Истината е, че близките ни страдат понякога повече от нас,осиновените, защото ни обичат и виждат как се терзаем в дадени моменти, но не знаят как да подходят към нас..а ние искаме само подкрепа и обич..
Ако все пак не се сдържиш и нещата ескалират, обмисли вариант да обсъдиш темата с баба му и дядо му, естествено ако това е възможно..

# 3
  • Мнения: 4 138
Здравей!Лошото е,че е живял без обич и ласка от родителите си,макар и обичан от баба и дядо,майчината ласка си е друго неща.......Ако си имате детенце,чувствата и мислите му ще са концентрирани около молкото беззащитно човече...и ще го карат да се чувства още по -отговорен и необходим на някого.Колкото до това,че е осиновен..ами според това как ще реагира  ...ти на място ще си прецениш как да отреагираш!Желая ви щастие   bouquet

не мисля, че създаването на нов живот за компенсиране на емоционални дефицити е добра идея. смея да пиша нещо по темата, защото сьм имала подобни проблеми, е не толкова гравиращи, но подобни, макар и в биологичното си семейство. смятам че този млад мьж има нужда от компетентна психологична помощ. преди всичко трябва да се научи да обича себе си/колкото и тривиално да звучи, а това е сложен и дьльг процес. няма значение дали е осиновен или не/просто тези родители са такива и ако бяха негови биологични щяха да са пак сьщите. егоизма и арогантноста са характер, а не следствие от житейски преживявания. не считам че този млад мьж е израстнал без обич, напротив, а и я има и сега в лицето на милата си сьпруга и баба си и дядо си. така че е нужно да приеме нещата такива каквито са и да цени това, което има. човек не избира родителите си, но те са негови родители за цял живот. биологични или не. проблема не е в тях а в самият него. той трябва да постигне своето душевно спокойствие и кьсмета че има до себе си обичщ го човек не е нещо за подценяване.
моят сьвет е/потьрсете психолог. bowuu

П. П. мисля, че той знае че е осиновен, просто не желае да се конфронтира с този факт а и дьлбоко в себе си май си е дал отговора че не е обичан от тези хора защото е осиновен и се надява с афиширане на успехите си да им докаже че е сьщо толкова добьр, колкото хорските деца. дори и с цената на льжа за заплатата. безобидна, но все пак льжа. едно негово дете ще му донесе безспорно много нови и положителни емоции, но смятам че е задьлжително пьрво да се стабилизира емоционално, защото иначе и неговото дете може да страда. едно дете не е средство а ЦЕЛ.

Последна редакция: чт, 15 фев 2007, 10:20 от matakosmata

# 4
  • Мнения: 364
Благодаря ви момичета за подкрепата и съветите! Hug
Вдъхнахте ми увереност, че всичко ще се оправи! Намерих нужните отговори. Доста се порових из сайтовете, дори си поръчах книгата "Първична рана" на Нанси Вериер. Искам да съм подготвена за всичко и най-вече да опозная по-добре съпруга си. Осъзнах, че това е негова битка и колкото и да ми се иска да поема част от болката и страховете му - няма да успея. Мога само да го подкрепям и, доколкото е възможно, да го разбирам. Той сам трябва да намери себе си и едва тогава ще можем заедно да се справим с емоционалните проблеми. Още веднъж благодаря за подкрепата! Hug Чудесни сте!

 newsm51

# 5
  • Мнения: 17 546
Може би това, което ще ви кажа, ще прозвучи невероятно и ще заприлича на латино сериал, но това е самата истина! Аз съм вече на 37 години, а съпруга ми е на 46. Заедно сме от 18 години. Малко след сватбата ни разбрах (благодарение на интуицията си), че той е осиновен, което той потвърди разбира се. По време на първата бременност при изследванията ми се оказа, че съм с рядка кръвна група, което вече беше отговор на въпроса защо не приличам на никой от родителите си и на никой от двата рода... оказа се, че съм осиновена и аз! Тогава бях само на 20 години! Това не ме разстрои или промени живота ми по никакъв начин, защото (смея да твърдя), съм здравомислещ и разумен човек. Но този факт, от друга страна, даде отговор на въпросите ми: защо бях отглеждана като "парниково цвете", защо мама ми казваше че"ако лоши хора ми кажат, че тя не ми е майка, не трябва да им вярвам..." и защо не почувствах и до днес истинска майчина обич и бащина закрила! Вече не страдам от липсата на последните две неща, свикнах, че няма да ги получа! През годините много пъти в бесовете си, майка ми промърморваше под нос, че чуждото свое не става... Не смятам, че е така, ако си истински човек! Това, че си родила едно дете не те прави повече майка от това, че не си, но го гледаш с любов! Хора, които взимат за отглеждане деца, за да не са одумвани от непорасналото ни общество или за да се впишат в общоприетата схема за семейство, не могат да са родители! И до днес  със съпруга, ми при живи родители от моя страна и майка от негова, се чувстваме абсолютно сами на света! Около нас са само верните приятели. Имаме три деца, които нашите родители никога не почувстваха като истински, свои внуци! Двама от тях дори носят имената на баща ми и на свекърва ми, но това не им пречи да не знаят дори датите на рожденните им дни... Майчинството за мен е призвание, не придобивка! Затова, който не може да се отдаде изцяло на призванието да е родител, не бива да измъчва насила себе си и да направи по по-различен начин от изоставянето, нещастен живота на едно дете! Защото дори и да си отгледан в нечий семеен дом, ако не ти е дадена родителската обич, ти се чувстваш точно толкова изоставен, колкото и ако си отгледан в един държавен дом за деца! Това е от мен.

# 6
  • Мнения: 1 878
Да са ти живи и здрави юнаците. Случайно попаднах тук и нямаше сигурно нищо да напиша, но ми се прииска да ти кажа само, че и родните родители могат да са безсърдечни, студени, жестоки.......гадни, като оставим настрани личния опит - виж или прочети дори един ежедневник  - дете пребито от баща си до смърт, дете изгоряло заради безхаберието на майтата, дете изнасилено от роднина със знанието на бабата, дете ................. #Cussing out

Ти имаш три дечица - нищо друго вече не е от значение, превърни го в любов (ама истинска, не обсебваща) към тях и мъжа ти - това е твоята вселена  Hug

# 7
  • Мнения: 17 546
виж или прочети дори един ежедневник  - дете пребито от баща си до смърт, дете изгоряло заради безхаберието на майтата, дете изнасилено от роднина със знанието на бабата, дете ................. #Cussing out

Ти имаш три дечица - нищо друго вече не е от значение, превърни го в любов (ама истинска, не обсебваща) към тях и мъжа ти - това е твоята вселена  Hug
Благодаря ти от сърце за топлината,която струи от твоите думи към мен!  Heart Eyes

А за това, което отбелязваш и аз цитирам, по мое мнение е виновно оскотяването на хората, съсипани от неимоверната мизерия в която са заставени да живеят...

Децата ни и нашето семейство са най-важни и за двамата със съпруга ми! Заклела съм се пред себе си, че за нищо на света няма да повторя нито една от грешките на майка си и ще направя всичко, според възможностите си, да съм добра майка и съпруга, и да направя от синовете си достойни хора! И когато имат нужда от мен да съм до тях!

Последна редакция: вт, 20 фев 2007, 01:07 от Кристал

# 8
  • Мнения: 364
Затова, който не може да се отдаде изцяло на призванието да е родител, не бива да измъчва насила себе си и да направи по по-различен начин от изоставянето, нещастен живота на едно дете! Защото дори и да си отгледан в нечий семеен дом, ако не ти е дадена родителската обич, ти се чувстваш точно толкова изоставен, колкото и ако си отгледан в един държавен дом за деца! Това е от мен.
Скъпа Кристал,
Отдавна мисля като теб, но не посмях да го кажа! Семействата без деца се делят на три групи:
Една част копнеят за дете и когато осиновят такова, то става целият им свят, през целия си живот го подкрепят, обичат, страдат заедно с него, терзаят се, гордеят се с детето си и нито за момент не са се съмнявали, че си е заслужавало. За това се иска смелост и безкрайна любов. Аз дълбоко уважавам тези хора, те обичат децата си повече, от колкото някой биологични родители своите.
Друга част не се решават да си осиновят детенце по ред причини. Уважавам решението им, за това също се изисква смелост - не е лесно да се опълчиш срещу хората, които постоянно ти натякват, че осиновяването е крайно необходимо.
И третата, не малка част, това са онези семейства за които говориш Кристал. Семейства, които са осиновили детенце под обществения натиск, за да се впишат в общоприетите норми. Детето в случая е като домашен любимец или застраховка за старини. Често сме чували реплики от рода: "Защо не си вземат дете, кой ще ги гледа на старини!" За емоционална връзка не може да става и дума. Обикновено детето е отглеждано от баби и дядовци до възрастта, в която може вече да се "показва" като маймунка на близки и познати.  После започва да се насажда у детето, че е "длъжно" на някому с нещо; че е късметлия; че е причина за всички неразбории в семейството и т.н. Само мога да гадая какви са терзанията на дете, попаднало в такъв "дом" и при такова "семейство". Надявам се само да намери сили и да преодолее мъката си.
Дано няма повече семейства, които вземат дете, заради хорското мнение!
А на майките в този форум мога само да кажа: Продължавайте в този дух!!!! Hug Hug Hug Ще ми се и съпругът ми да имаше късметът на вашите дечица!!!Да са ви живи и здрави!
  bouquet

# 9
  • Мнения: 17 546
love_sunrise  Hug  Heart Eyes
 И да не забравя да добавя все пак, че въпреки начина по който аз съм отгледана, не мога да обърна съвсем гръб на майка си и баща сивъпреки всички лощотии които са ми сторили, защото са ми дали шанса да не бъда едно от децата гледани от държавата. Тогава едва ли щях да съм това, което съм сега. Така че обясни на съпруга си, че е могло да няма възможността да има дом и родители, а да е едно измъчено дете, расло от дом в дом, за изоставени деца... Този момент, в който се намира в момента съпруга ти, трябва да се изживее, бъди до него и му помагай! В момента той разчита само на теб и ти си най-близкия му човек!

Последна редакция: вт, 20 фев 2007, 19:54 от Кристал

# 10
  • Мнения: 364
Здравейте! Hug

При нас има известен напредък!

Благодарение на Теа, която силно прегръщам, се сдобих с "Първичната рана".
Изчетох книгата на един дъх, след което я оставих на видно място. Съпругът ми започна да я чете скрито от мен. След известно време, започна да става нервен, да иска постоянно да излизаме, да се обграждаме с хора, да си намира странични занимания. Знаех, че нещо става, но чаках да започне да говори сам. Не исках да го насилвам.
Вчера, започна да плаче, без повод и причина. Явно е изтощен от усилията да отрича пред себе си факта, че е синовен. Вече игнорирането не му носеше нужното спокойствие. Оставих го да излее мъката си, помълчахме малко заедно и после той реши, че вече има какво да сподели.

Тормозел се, че няма роднини, а само хора, които познава от години.
Поговорихме за това, успях да го убедя, че той има семейство и роднини, въпреки, че е осиновен. Че всичките му роднини го обичат и го възприемат като част от семейството.

После, разказа ми как, като малък, с майка си гледали филм или репортаж, отнасящ се да децата в домовете.
Тогава майка му казала - " Виждаш ли, там има много деца. Ще си взема едно от тях, и то ще ме слуша повече, от теб!"
Ясно помни момента, запечатал се е в съзнанието му. Помни, че от тогава е станал много послушен, но затворен.

Тогава започнал да сънува един и същи сън - връща се от някъде с родителите си, но те бързат напред. Той изостава все повече и някаква сянка с крила го грабва и отлита - нещо страшно и лошо.
Години наред е сънувал въпросният сън.

Поговорихме за чувствата му. Не изпитвал гняв или омраза. Отношенията към родителите му останали същите. Не осъждал никого.
Много искал да намери биологичната си майка, защото тя може би има нужда от него. Той трябва да и помогне!
Не иска родителите му да разбират, че търси БМ. Страхува се да не ги нарани. Повече, обаче се страхува да не го помислят за неблагодарник, който не обича родителите си.
Страхува се, баба му и дядо му да не узнаят, защото това ще ги съсипе.

Сега се лута в търсене на правилната посока - ако иска да научи нещо повече за БМ, тогава ще нарани семейството си. Ако пък все пак се реши да попита родителите си, то те не само, че няма да му кажат, но и ще се погрижат всичките му роднини да го мислят за чудовище.

Сподели с мен виждането си, относно осиновяването си.
Според него, майка му не е искала или не е била готова да приеме осиновено дете. Тогава се намесва баба му, която иска да отгледа бебето, до момента, в който майката се почувства готова да бъде такава.
Съпругът ми е гледан от баба си до 5-6 годинки. Тогава майка му вече решава, че може да поеме функцията на такава, но....баба му не е готова да се раздели с рожбата си, както и внучето и не иска да се отделя от нея. От хорски срам, разделят ги, но за съпругът ми винаги домът на родителите му е бил като пансион. С нетърпение е очаквал петъците, за да отиде при баба си и дядо си. Баба му се превръща в майка - орлица. Години подред трепери на детето, като над най-ценното съкровище. Затова двете - снаха и свекърва обтягат отношенията си. Майката не може да бъде майка, защото правото и негласно се оспорва от бабата. В един момент, тя се отказва - синът и е такъв за пред хората. Възпитанието минава в ръцете на бабата. Тя дава съвети, тя поучава, тя обгръща с обич внучето си, не дава косъм да падне от главата му.
Но детето се обърква от постоянното лашкане. Тъжно.

Дали още съществува вероятност, отношенията на съпруга ми с родителите му да се изгладят? Дали биха могли да намерят правилния път един към друг? Така се надявам това да се случи!
Към тези, които открито говорят с родителите си за осиновяването - промени ли се нещо, след тези разговори? Станахте ли по-близки?
Когато падне бремето на тайната, следва ли общуването да стане по-лесно?

Надявам се да не съм ви отегчила! Имах нужда да споделя!
 Hug Hug Hug

# 11
  • Мнения: 677
Здравей мила love_sunrise.
Хубаво е,че вече съпруга ти се е освободил пред теб и е разкрил терзанията на душата си и още по-хубавото е,че те има теб до него.
Относно въпроса ти за взаимоотношенията му с родителите,никой няма отговор,хората са различни,ситуациите също.
Щом е близък повече с баба си,по-добре първо с нея да сподели искането си да потъси БМ,да, може би ще я нарани,но тя го обича и ще разбере желанието му.Да не се страхува.
Аз когато научих истината за себе си на 36 години ми бе трудно да преодолея някои неща с които просто си свикнал толкова време и не можеш да накараш ума си да приеме изведнъж новото.Аз много не исках да търся биологичните си роднини,мислех си,че щом съм пратена тук при мама и тати,така трябва да е и не ми трябва миналото,няма да променя нищо ако го зная.Но нещата се оказаха други...
Представям си колко е било трудно на мама да ме накара да си търся биологичните роднини и да ми говори някои слова,но за мен това е истинската майка и си я боготворя още повече,защото аз си я обичам и обичта си е същата,но в очите ми тя вече не е просто моята мама, а е човека,който най-много ме обича и ми даде свободата да избера какво да правя.Даде ми правото на избор каквото и да и е струвало това.Само се моля когато моя син порасне и аз да съм такава мама за него и да мога да направя същото.
Да ми е жива и здрава моята мама.
Благодарение на това аз сега имам още една рода,която много ме обичат и както моя съпруг ми вика-Ми то било много хубаво да си имаш още една рода, само те канят по гости и ти правят подаръци.
По-малката ми кака (имам си племеник колкото мен) е за мен като първа дружка и добра приятелка на мама.Всеки ден се чуваме и тя е част от живота ми,просто незнам как ще е без нея ако не я бях срещнала.Другите батко и кака много си ги обичам,но имам някакъв респект към тях,като повече към родители.Това е от мен.
Пожелавам ви успех с половинката ти по пътя,който поемате.
Трудно е,но може да ви донесе много радост.
В сряда по канал 1 от 16.30 (ако не се лъжа) ще има предаване по тази тема за разкриването на тайната и тъсенето на роднините.
Стана цял роман Embarassed
Бъдете здрави.  Hug

# 12
  • Мнения: 364
Мила zoika ,
Благодаря за подкрепата и милите думи! Hug

Хубаво е да разбереш, че повечето семейства успяват да изградят стабилна връзка помежду си!
Ти имаш щастието и късмета да си дъщеря на такива родители!
Впрочем, всички майки в този форум са като твоята. Те непрестанно се стремят да следват правилния път!
Това, което изпитваш към родителите си, само доказва, че са успели да отгледат и възпитат наистина стойностен човек! Поздрави ги от мен!

Относно бабата на съпруга ми - той не смее да я пита. Никога няма да събере смелост. Тази прекрасна жена, обичана много и от двама ни, минава 80-те, болнава е, и никой от нас няма да позволи да и причини толкова тревоги! Стресът за нея ще е огромен, не знаем как ще го приеме.
Тя се тревожи постоянно за нас! Тя, която с цената на всичко се е мъчила да запази тайната, няма да преживее подобен удар. Ще и го спестим.

Ако съпругът ми попита родителите си, почти сигурно е, че ще отидат веднага при баба му и ще и кажат всичко, за да се оплачат от внук и. Пак стигаме до задънена улица.
В момента изчакваме чувствата да отлежат, всичко да се премисли на спокойствие. Наблягаме на разговорите.

Със сигурност ще гледаме предаването. Дано помогне да си изясним нещата.
Хубаво е, че съпругът ми започна да споделя с мен открито неща, за които не съм и подозирала. Говоренето определено му помага.
Вече съм сигурна, че ще се справим, само малко търпение трябва!

Още веднъж, благодаря за подкрепата!  Hug

Общи условия

Активация на акаунт