Имам нужда да ви споделя за кошмара, който преживях. омъжена съм от около 2 години, имам детенце на 1г. и половина. От 7 месеца съпругът ми е в командировка в чужбина, но си идва на всеки 2 месеца. През цялото това време се чуваме редовно, всеки път казва че ни обича, че му липсваме, че няма търпение да се прибере окончателно, изобщо всичко изглеждаше наред. Преди около месец след поредното му заминаване съвсем случайно разбрах че си има любовница там в другата държава и то от самото начало. Направо бях потресена, шокирана, не можех да повярвам, та той е толкова любвеобвилен и привързан към нас. Когато му казах че знам той 5 дена ми плака по телефона и се чуди коя от двете ни да избере. Трудно му било да я остави, но в същото време не искал и с мен да се раздели. Представяте ли си какъв ужас изживях. Накрая ми съобщи че не можел да я остави, защото тя плачела и го молела да не я оставя, въпреки че знаела че е женен. Забравих да кажа че любовницата му е на 35г. и с дете, а той е на 24г. както и аз. Беше готов да остави собственото си дете и да гледа нейното дете. Не мога да разбера кое е това което кара мъжете да си хванат по-възрастна любовница, нали уж всички искат по-млади жени? Два часа след този разговор ми се обади да ме моли за прошка, каза че не можел да се раздели с мен и бил оставил любовницата си. Оттогава се обажда, пише ми sms-i редовно, казва ми че не се виждал вече с нея, че ме обича и щял да направи всичко за семейството ни. Но аз незнам какво да правя, как да забравя всичко, как да му повярвам отново. Той все още е там, но след месец си идва окончателно, а аз незнам как ще издържа толкова много време и изобщо как да го приема като си дойде. Спокойна съм че поне имам подкрепата на родителите му. Те хората толкова ме успокояват и ми казаха че мога да разчитам за всичко на тях, баща му дори заплаши да го изгони от вкъщи ако ни изостави с детето. Незнам какво да правя, много съм объркана и наранена, но от друга страна трябва да мисля и за детето. Дайте ми съвет.
- Публикувана: 10 фев. 2007, 20:08 ч.
- Последно мнение: 10 март 2007, 00:00 ч.
Пак за любовниците...
Аз също много бих страдала.Но колкото и невероятно да звучи,ще се опитам да го разбера.Ами ако е влюбен наистина,ако това е неговия шанс за щастие ?Ако наистина е така бих му дала правото да избере.Нека сам реши коя иска.Живота ни поднася такива изненади,много важно е да се справим адекватно.
Сигурно ти е много тежко,аз не искам да го защитавам.Само исках да ти кажа да размислиш преди да правите каквото и да е.Ако не е влюбен в нея,ще се върне при теб.Въпроса е ти как ще го приемеш и ще имате ли шанс занапред.
Пожелавам ти много късмет и каквото и да става горе главата !
Иначе РЕНИ е права,времето ще покаже.Да му се не види и времето....
Сигурно ти е много тежко,аз не искам да го защитавам.Само исках да ти кажа да размислиш преди да правите каквото и да е.Ако не е влюбен в нея,ще се върне при теб.Въпроса е ти как ще го приемеш и ще имате ли шанс занапред.
Пожелавам ти много късмет и каквото и да става горе главата !
Иначе РЕНИ е права,времето ще покаже.Да му се не види и времето....
Виж, всички сме хора, а значи грешим. Прошката е едно от най-големите достойнства на човек. Прости ако видиш, че е минала история и се разкайва!
Аз имам принципи в живота и един от тях е личната свобода. Нямам нищо против човек да си изживява някакви залитания (Господи, кой е казал, че след като се омъжим, трябва да престанем да се влюбваме! Би било ужасно!), но стига човек да се старае да предпазва съпруга си от подобна мъка и да държи на семейството, не виждам нищо лошо. Никога не бих се опитвала да разбера има ли си любовница мъжа ми или не.
Държа обаче, когато е в къщи да е пълноценен съпруг и баща. В противен случай, да върви там, където се чувства по-добре.
Мъжът ми е бил доста години в чужбина без нас. Много далеч съм от мисълта, че не е имал никой през това време (та той нормален мъж ли е или как?) , но съм предупредила, че не искам никога и по никакв начин да научавам за това. Както и всячески го опазвам разбира се от знанието на мои авантюри (аз също не съм от желязо).
Аз имам принципи в живота и един от тях е личната свобода. Нямам нищо против човек да си изживява някакви залитания (Господи, кой е казал, че след като се омъжим, трябва да престанем да се влюбваме! Би било ужасно!), но стига човек да се старае да предпазва съпруга си от подобна мъка и да държи на семейството, не виждам нищо лошо. Никога не бих се опитвала да разбера има ли си любовница мъжа ми или не.
Държа обаче, когато е в къщи да е пълноценен съпруг и баща. В противен случай, да върви там, където се чувства по-добре.
Мъжът ми е бил доста години в чужбина без нас. Много далеч съм от мисълта, че не е имал никой през това време (та той нормален мъж ли е или как?) , но съм предупредила, че не искам никога и по никакв начин да научавам за това. Както и всячески го опазвам разбира се от знанието на мои авантюри (аз също не съм от желязо).
Здравейkasito!Ситуацията е наистина сериозна,но аз бих те посъветвала със следното нещо: дай му шанса да поправи стореното-мъжете са такива(изневеряват и после съжаляват).След като е "избрал" теб и иска да живее с вас приеми го! С този си жест хем детето ти няма да почувства напрежението от създалата се ситуация хем ти ще го накажеш с това да трябва да доказва тепърва на ново любовта си към вас.Разбира се това не значи да го галиш и милваш с перце и да му демонстрираш предишното си отношение към него.Накарай го да спечели сам отново любовта и доверието ти! Пожелавам ти късмет! 
P.S Много съм съгласна и с това което казва xenia!
P.S Много съм съгласна и с това което казва xenia!
И аз много мислих за това, но не мисля че тя е любовта на живота му. Ако беше така той щеше да ме зареже още в началото и нямаше да ни върти така и двете. Просто мисля че защото е сам там и просто му е хубаво от време на време някой да се грижи за него и да го глези. А забравих да кажа че той наистина работи много там, по 10-11 часа на ден и живее с колегите си на квартира, така че мисля че се виждат само от време на време. А и не мисля че би останал да живее там спокойно с нея като знае че е оставил тук семейството си и родителите си, които той много обча. Мисля си че всичко щеше да приключи там без аз изобщо да разбера.
Според мен съпругът ти не е мислел много разумно като е завъртял тази авантюра,но все пак е още на 24 години,мъжете на тази възраст още не знаят къде им е мястото.Не че го оправдавам,но мисля,че трябва да му дадеш още един шанс да се докаже като съпруг и баща и това трябва да го доказва ежедневно.Ако не успее(ти сама ще прецениш доколко те удовлетворява),взимай си детето и търси щастие другаде.
Знам какво изживяваш, знам пред каква дилема си, знам колко си объркана или поне знам колко бях аз, когато това се случи на мен 
Съвет обаче не мога да ти дам. Това е нещо, което трябва да си решиш сама. Под влияние на познати и роднини аз прецених, че ще дам втори шанс. Не се получи. Изкарахме няколко кошмарни месеца и се разделихме окончателно. Не че аз не му простих, просто той не можа да я забрави и в крайна сметка предпочете да се върне при нея 
Между другото тя също е по- възрастна от мен. Имам познати, при които се получи. Много е сложно за да се дава акъл от страни. Всулшай се в себе си! Аз не съжалявам за избора си - вече имам друго семейство и се чувствам хиляди пъти по- щастлива. Моята приятелка, която избра да остане с мъжа си също 
Съвет обаче не мога да ти дам. Това е нещо, което трябва да си решиш сама. Под влияние на познати и роднини аз прецених, че ще дам втори шанс. Не се получи. Изкарахме няколко кошмарни месеца и се разделихме окончателно. Не че аз не му простих, просто той не можа да я забрави и в крайна сметка предпочете да се върне при нея Между другото тя също е по- възрастна от мен. Имам познати, при които се получи. Много е сложно за да се дава акъл от страни. Всулшай се в себе си! Аз не съжалявам за избора си - вече имам друго семейство и се чувствам хиляди пъти по- щастлива. Моята приятелка, която избра да остане с мъжа си също 
Незнам какво да кажа-намери си някаква утеха. Такива са мъжете,аз защо все давам отговори ,че човек трябва да бъде по-освободен- заради такива ситуации.Аман от тези мъже все не им стига 1 жена.
Незнам, все още не съм решила какво да правя, но не мисля и че тяхната връзка има бъдеще. Почти съм сигурна че той няма да остане там, просто не може да живее без родителите и без приятелите си, а нея тук няма да посмее да я доведе по същата причина. Ще се чувства много виновен и няма д аима очи да погледне когото и да било. Те двамата просто живеят в съвсем различни светове и той рано или късно ще го осъзнае. Само се надявам тогава вече да не е прекалено късно.
kasito, мила, няма значение връзката им дали и какво точно бъдеще е можело да има. Това са си чисти предположения. На мен огромно впечатление ми направи това, че само два часа след като решава, че ще остане с нея, ти звъни пак, за да ти каже, че ще е с теб. Защо? Какво промени решението му само за два часа? И ти откъде знаеш дали и сега не те лъже?
Проблемът е, че сега и двамата действате изключително импулсивно. Най-доброто, което можеш да направиш, е да изчакаш той да си дойде, да поговорите спокойно за това, за плановете си, и да вземете решение относно семейството си. Мисля, че до като е бил в чужбина семейството, роднините, приятелите, всичко тук му се е струвало много далечно, почти нереално. Но сега е усетил страха от загубата. Незнам защо само за два часа се е обърнал на 180 градуса, но май и той не е наясно какво трябва да направи, какво ще е най-добро. Когато го видиш, когато поговорите, ще разбереш. Ти си жена все пак - ще усетиш какво изпитва към нея, към теб, към семейството. И ще можеш да вземеш правилното решение. А сега само се измъчваш.
Проблемът е, че сега и двамата действате изключително импулсивно. Най-доброто, което можеш да направиш, е да изчакаш той да си дойде, да поговорите спокойно за това, за плановете си, и да вземете решение относно семейството си. Мисля, че до като е бил в чужбина семейството, роднините, приятелите, всичко тук му се е струвало много далечно, почти нереално. Но сега е усетил страха от загубата. Незнам защо само за два часа се е обърнал на 180 градуса, но май и той не е наясно какво трябва да направи, какво ще е най-добро. Когато го видиш, когато поговорите, ще разбереш. Ти си жена все пак - ще усетиш какво изпитва към нея, към теб, към семейството. И ще можеш да вземеш правилното решение. А сега само се измъчваш.
Виж, всички сме хора, а значи грешим. Прошката е едно от най-големите достойнства на човек. Прости ако видиш, че е минала история и се разкайва!
много добре казано.