Отговори
  • София
  • Мнения: 2 683
Нещо ми се въртят из главата тия дни мисли за отбиване и за емоционалното състояние на майката след това. Още мисля, но имам чувството, че много много ще ми липсва и че сигурно ще се подтисна.

Моля, споделете, как беше при вас мами с поне година и половина стаж?

# 1
  • Мнения: 583
сънчо, ще използвам темата ти/ако може!/ да попитам някоя бивша дк мама да сподели как е отучила детенцето си. аз още кърмя-малката е на 2г. и 2м. Rolling Eyes и вече много искам да спре всичко това-не се чувствам добре и се изнервям от постоянното и търсене и висене на цица Embarassed. предварително благодаря! Peace

# 2
  • София
  • Мнения: 2 683
Няма проблем, използвай, но според мен по-добре виж с търсачката за отбиване, има доста теми. Виж също и в библиотеката, аз посъбрах близо 30 страници на тая тема.

# 3
  • Мнения: 583
благодаря! сигурна съм, че има много теми-ще потърся дали в тях има и някоя мама отбила 2-3 годишно дете, защото при нас стандартните методи не вървят! Peace

# 4
  • София
  • Мнения: 44 028
аз отбих преди 2 седмици, заради здравословни проблеми и ми беше много тежко и подтиснато, поревах си яко, но понеже бебо го прие леко въпреки, че беше голям фен на сученето (дневно и нощно), това малко ми помогна. Но общо взето вече го преживях, с малко по-малко опит съм, но това бяха едни от най-любимите ми мигове на емоционално близост с малкия, исках да го кърмя поне до 2 години, но....

Стискам палци и при вас да мине лекои безпроблемно, все пак рано или късно идва и този момент...

# 5
  • Мнения: 854
Моето момченце се отби сам-самичко преди 2 месеца/малко преди да навърши 2г/ и честно казано никак не ми беше мъчно. Но когато беше на вашата възраст бях се уплашила, че ще се отбие и голям рев му ударих. Ако се беше отбил тогава, много щеше да ми е тежко. Просто не бях готова психически. Но като минаха още няколко месеца започна да ми омръзва, макар и еднократно на ден да беше кърменето, и затова когато се отби почувствах единствено облекчение, най-вече защото нямаше да се налага да го отбивам насила. Та така, щом само при мисълта за отбиване ти става криво, изчакай още малко и тогава Wink

# 6
  • Мнения: 264
Кърмих дъщеря си до годинка и при нас всичко стана много плавно, постепенно и полека. Не сме имали проблеми нито от нейна, нито от моя страна, просто лека полека разредих кърменето и накрая спрях. Не съм се чувствала подтисната от това, макар че по едно време бях доста пристрастена.  newsm47 Имах и допълнителен мотив - бях се освинила и исках да отслабна... smile3506

# 7
  • Мнения: 8 917
Доскоро кърмех - при мен стана постепенно отбиването - не направи впечатление нито на мен, нито на Гери Wink

# 8
  • Мнения: 61
Ами доста дълго време ми липсваше, въпреки че стана много бавно и плавно. Детенце беше на 2 г. и 8 м., когато се отби. Успех, както и да се развият събитията.

# 9
  • Мнения: 335
Ние вече не сме се кърмили близо 3 дни(по моя инициатива) и забелязвам че малката го приема добре.Нещата станаха бавно и явно беше желано отбиване и от двете страни.Радвам се че успях да я отбия без да се травмира(това беше най-важното за мен),не я оставях при баби а си бях с нея и помагах да свикне  Hug
Честно казано реших да приема нещата по реално,а не емоционално  Laughing Щом тя е добре и не страда,няма да страдам и аз  Peace

# 10
  • Мнения: 750
Наскоро пуснах една тема точно за това. За нашето отбиване. Потърси темата, пусната с моя ник и ще разбереш за състоянието, в което бях изпаднала. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=163072.0 - да не те мъча да търсиш

Последна редакция: пн, 12 фев 2007, 10:44 от konche

# 11
  • Мнения: 673
След 3 години и 1 седмица кърмене най-сетне приключихме. Нямаше как, за период от 4 месеца се налага да съм на друг континент.
Много много ми е мъчно за детенцето ми... но не и за кърменето. Да си призная беше ми писнало, но все не намирах сили и желание да се противопоставя на голямото сукалче.
За него също не е било голям стрес, само баща му ми докладва, че веднъж е искал да суче от него  Shocked (даже го е целувал по гърдите през тениската) и веднъж от баба си.  Joy
В началото като си говорехме, ми е казвал, че иска да суче, но не е ревал или тръшкал. Измина почти месец без сукане, надявам се като се върна да не ме задърпа пак  Rolling Eyes но няма да му давам вече и да иска.
Ами това от мен, не много трогателна история, но според мен след известно време кърменето се превръща в тотална рутина, нещо като да си измиеш зъбите и ако не ги миеш, даже по-добре, но няма как Simple Smile

# 12
  • Мнения: 2 959
...но имам чувството, че много много ще ми липсва ...
Сънчо, а вие с Ивайла колко често се кърмите та се замисляш за отбиване? Ако Ти е в тежест е разбираемо да ги имаш подобни мисли, но ако просто си решила да си припомниш " свободният" живот, ще ти липсва особено в началото. Това си е мое мнение, ние още се кърмим, но Ти желая да вземеш най- доброто решение за Вас двечките.

Буболечка, имаше ли някакви физиол. промени след като спря кърменето, имам впредвид напълняване, подпухване, промяна в апетита?

# 13
А защо искаш да отбиваш бебето. Ако ти е тежко няма да ти тежи като отбиеш, но със сигурност липсват миговете на емоционална близост.

# 14
  • Мнения: 4 915
Мариела сука до година и 9-10 месеца, после нямаше вече кърма (от новата бременност спря).
В началото наистина ми бе малко криво, първият път дори се разплаках, от време на време ми липсваше, но това бързо премина.

Емоционалната близост между майката и детето не се губи по никакъв начин. Напротив, отбиването се "наваксва" от страна на детето, което става още по-любвеобвилно, търсещо ласка и нежност в прегръдките на мама.
Голямата щерка си остана все така привързано към мен дете.
С раждането на новото бебе не пожела пак да суче, но си се гушкаме на поразия.
  Wink

Общи условия

Активация на акаунт