Здравейте!Имаме си вече второ бебе - момченце - Мирослав, 3450кг,50см, което се роди в неделя във "Вита" под страхотните грижи на д - р Илиева и целия екип. Никога не съм си представяла, че раждането може да бъде толкова.......даже не мога да намеря точната дума - може би "човешко" за мен:)Първото ми раждане също мина лесно и бързо, но доста болезнено и през цялата си втора бременност не се оттърсих от психическата нагласа, че пак ще боли и много пъти именно заради болката съжалявах, че съм решила да забременявам пак. Та... за раждането...В неделя сутринта както обикновено се събудихме,закусихме и семейно излязохме на разходка. Като се върнахме на обяд ми се стори, че имам леки бодежи в корема,като менструални болки. Взехме с мъжо да се чудим какво аджеба става - почна ли се,фалшива тревога ли е. Към 15ч като че ли болките се усилиха, но не достатъчно, за да реша дали е време за болницата. Добре, че мъжо настоя да ходим да видим какво става, пък ако е фалшива тревога да се върнем. Оставихме детето у приятелско семейство и беж към болницата. Д-р Илиева ме прегледа и каза, че имам 6см разкритие и ще раждам:)Не ме болеше чак толкова, но като каза, че ще раждам, реших да си поискам епидурална упойка. Докато дойде енестезиоложката (Д-р Добрева, благодарение на която ще запомня раждането като нещо хубаво)болките се засилиха и ме заболя доста. Направиха ми упойката и забравих за болките в буквалния смисъл на думата - питат ме дали усещам контракцията, а аз нищо:)През цялото време мъжа ми беше до мен и гледахме телевизия в стаята и той само ме разсмиваше и питаше докторката дали има пуканки да си хапне 
За 20-тина минути разкритието беше вече 10 см, а часът малко след 17. Набързо отидохме до родилната зала и с два три напъна бебето се роди в 17 и 17ч. Няма да забравя този момент никога - мъжът ми беше до мен през цялото време, лекарката и екипа ми показаха малкото грозно синичко вързопче и всеки ми честитеше. Нямам разкъсвания и шевове, благодарение на този екип. Два часа след раждането бях в банята и се къпех, а на другия ден от скука обикалях стаята напред назад 
Вчера ни изписаха - болницата си има риутал - с торта и шампанско. Малкото бебче засега само спи и яде, а днес мъжо едва ме удържа да не се кача на колата да шофирам, че трябваше да се свърши една работа Аз не искам да имам повече деца, но ако исках, непременно пак щях да родя там. Само се чудя къде ми беше акъла на първото раждане, та раждах в държавна болница и в съзнанието ми бяха останали само лоши болезнени спомени. На всички майчета, който ще раждат, горещо препоръчвам епидуралната упойка. Раждала съм с и без упойка и разликата е неописуема. Много дълго стана май. Но исках да се похваля 
За 20-тина минути разкритието беше вече 10 см, а часът малко след 17. Набързо отидохме до родилната зала и с два три напъна бебето се роди в 17 и 17ч. Няма да забравя този момент никога - мъжът ми беше до мен през цялото време, лекарката и екипа ми показаха малкото грозно синичко вързопче и всеки ми честитеше. Нямам разкъсвания и шевове, благодарение на този екип. Два часа след раждането бях в банята и се къпех, а на другия ден от скука обикалях стаята напред назад Вчера ни изписаха - болницата си има риутал - с торта и шампанско. Малкото бебче засега само спи и яде, а днес мъжо едва ме удържа да не се кача на колата да шофирам, че трябваше да се свърши една работа Аз не искам да имам повече деца, но ако исках, непременно пак щях да родя там. Само се чудя къде ми беше акъла на първото раждане, та раждах в държавна болница и в съзнанието ми бяха останали само лоши болезнени спомени. На всички майчета, който ще раждат, горещо препоръчвам епидуралната упойка. Раждала съм с и без упойка и разликата е неописуема. Много дълго стана май. Но исках да се похваля 
, имахме и възможност и всичко ... Не се оплаквам , доволна съм от лекаря , на който платих , но все пак 