Относно бъдещия татко!

Не се променя! То си е заложено в човека!
Има и страшно много други примери!
Най-добрият ми приятел(примерно) се показа като супер галантен и грижовен човек докато бяха гаджета  с настоящата си жена...
...сега тя ми разказва такива работи , че...чак не мога да повярвам , че е той!Тя проклина мигът в който го е срещнала и отиващата си от нея младост , съжалява и за това , че е изоставила гаджето си за да се събере с този човек...,а тази промяна с него стана след като се роди дъщеричката им(да им е жива и здрава)
Не , че е задължително и твоят да стане по-лош , но в 99 от 100 случая метаморфозата е към по-лош вариант!
А относно мнението ми , че не се променя - съдя по себе си!

тонколона басова, не разбрах само променя се или не според теб...

иначе, мен ме промени, според мен към по-добре, само че опита да бъда по-организиран и да си нося отговорностите по-свястно май са ме направили в нейните очи по-скучен. зависи си от човека, няма начин да разбереш дали ще се промени или не - това си е 'заровено' и не е изцяло въпрос на възпитание - така си мисля, въпреки, че е в разрез с 'модерните' разбирания за ролята на възпитанието.

ще ти кажа още нещо, което е много по-важно и проблемно за мъжете - внимавай как твоите промени ще му се отразят на него. някои неща, които ти сама, неусетно или не, ще промениш у себе си, са причини за променени 'у него' - не самото дете, след като му мине страха да не го счупи повечето татковци са много ... позитивни.

най-вече не си го изкарвай на него за това, че ... ъъъъ.. за кратко или дълго забавленията в живота ти ще бъдат други, а, поне отвън погледнато, неговият живот няма да се промени толкова.


еди.

променя се бе...и то към по-лошо(обикновенно)! Но това е в случаите когато преди тази промяна човек е играл някаква роля! Т.е. промяната всъщност не е промяна ,и факта , че ще ставаш родител прави нещата такива , че да си покажеш същността!

не те разбрах, сериозно. каква е тази промяна към по-лошо която не е промяна?

т.е. било е измама и после е лъснало истинското отношение или нещо друго?

(не мисля че е задължително към по-лошо, освен ако не си се родил научен какво е усещането да си баща)

Ами виж сега , ще се опитам да съм по обстоятелствен...
случай първи: Мъжът е прекрасен , учтив , благоразположен , помагащ , разбиращ , грижовен ! След раждането на детето му...вече е останал само спомена за това му лице!Вече не обръща никакво внимание на съпругата си , не излиза никъде , не прави живота такъв , че майката да се чувства комфортно , а това неизбежно ще се отрази и на детето.
случай втори: Мъжът е стархотен , забавен , грижовен , но след раждането на детето му - почти не се свърта в къщи! Предпочита да е на път(пампурджия е) , семейството му няма пари , но той взима заем за да си купи мотор с който е по-често отколкото със синът си и съпругата си!
Това са два от няколкото варианта които са около мен само! А съм сигурен , че из България има и къде къде по-фрапиращи случаи (като тези на насилие примерно)
Съгласен съм , че човек не се е научил да бъде баща! Аз самият вече имам двама сина и не смея да кажа , че съм наясно що е това родител , но правя всичко възможно в къщата ми да се чувства топлината и уюта от който се нуждаят децата ми и майка им!
Много хора ми казват : " имаш страхотна жена и деца!"
Да - такива са , защото всеки божи ден се старая да им е удобно в кожите им и да бъдат такива!

Незнам дали моят бъдещ татко играе някаква роля! За 6г. връзка и двамата много се променихме.... Той беше едно порастващо и много купонясващо дете, искащо сериозна връзка и добър приятел. И аз се превърнах в този приятел!   Обичаме се много, много... Просто проблема идва от това, че понякога като излиза с приятели (с мен или без мен) задължително се напива и забавлява като за последно. Факта, че задължително се напива ме дразни ужасно много, той го знае, но май не му пука....  
Отговорен човек е и иска да има семейство(заради липсата на такова в детството), но засега не го показва...
И незнам дали да се боря за нас и за бъдещето бебе.... Въобще има ли смисъл????

Извинявай, ама така както го описваш мъжа ти е пълен идиот.
Иска сериозна връзка ... ама всеки път като излиза се напива и не му пука жена му какво мисли по въпроса? 
Иска да има семейство ... ама засега не го показва? 
Моето мнение е че е много малък шанса да се промени. Дали си струва да се бориш и за какво - твоя работа е да решиш това.

и няма случай трети, в който има промяна към по-добро?

дори като изключение от (според теб, аз НЕ смятам че е вярно) правилото?

сори, но това е мизантропия, при това на сексистка основа

или в най-добрият случай си е демагогия. да, има лоши случаи, и? понеже има такива значи всички са такива?

има фрапиращи случаи, винаги има. при това всякакви фрапиращи случаи, не само когато таткото го удря през просото. и какво те кара да генерализираш така фрапиращите случаи?

еди.

хех , ами виж...никъде в поустовете си не твърдя , че случаите при всички бащи са идентични и с това въпроса трябва да се изчерпи! Споменах тези два случая , защото са най-често срещани в нашето т.н. общество (въпреки , че аз съм на мнение , че такова липсва) и просто ги сложих като пример в подкрепа на думите си! Далеч съм от мисълта , че няма и обратните варианти които безспорно ще са доста по-позитивни и носещи радост за околните! Тааааа, смятам , че с това изяснихме позициите си и можем само да продължим с констатации за относителното щастие в едно семейство... 
Приеми този поуст не като вдигане на бял флаг , а като подаване на виртуална ръка , защото уважавам мнението ти и смятам , че темата се изчерпа - от което следва , че нашите доводи колкото и да ги изтъкваме ще си останат обикновен спам
"тонколона" казва - НАЗДРАВЕ

За първи път се включвам в този подфорум, ей така от любопитство и като гледам се заседях вече 2 часа. Ще отговоря на abirena от женската гледна точка и от моята собствена. Нашите мъже си приличат до някъде, вече почти 7 години заедно с прекрасна дъщеричка на 7 месеца. Ние още отначало като че ли си поставихме граници на личното пространство, аз си имам мой ден, а той негов. И за двама ни важи "Сам, но не самотен". Той излизаше в петък вечер, напива се с приятели, клюкарят си по мъжки, приспива си у техните /защото там е най-удобно след пиянска вечер/ и се прибираше в събота на обяд, тук не включвам рибарските уикенди. Аз нямах нищо напротив, даже се радвах по 2 причини, първо, че се разнообразява от еднообразната работа и се вижда по мъжки с приятели /не съм от жените, които обсебват мъжа до себе си/ и второ, че петък вечер си беше само моя, сама със себе си. След като влязох в 9ти месец нещата се промениха по негово желание, той просто не можеше да си представи, че няма да си е вкъщи ако бебето тръгне по-рано, а аз не стоях на едно място, въпреки огромните габарити и той беше доста притеснен за мен. Спря да излиза, виждаше се с приятелите за малко за по бира и бегом вкъщи. Откакто се роди Ани ни остави само една вечер сами, защото се наложи и нямаше избор. А пък аз като че ли станах страхлива или просто свикнах да е до мен всяка вечер. Както аз имам нужда от поне 1 ден на седмица /наричам го Мамин ден/ да изляза и да се видя с приятели, така и той има нужда и няма да правя физономии ако излезе и се прибере на другия ден.
Промяната в него е и друга, по отговорен стана, по-щастлив, по-усмихнат. Не веднъж ми е казвал, че като си спомни за усмивката на Ани и денят му светва, независимо колко е изморен или на какво задръстване е попаднал. Грижи се и за двете ни, само той готви вкъщи, оставя ме да поспя събота сутрин до по-късно, играе си с малкото съкровище, храни я, завива я, сменя памперси /и наакани /, приспива я и т.н. А, и друго се сетих, оказа се, че е бил много притеснен по време на цялата ми бременност, повече и от мен дори, но така и не ми го показа, за което много съм му благодарна. Заради гест. диабет и диетата, коята трябваше да спазвам и той мина на диета.
Дълго стана, съжалявам. Но темата ми дойде присърце.

Добър мъж си си взела, Maxin.

Много ви благодаря за изчерпателните отговори! 
И напълно съм съгласна с теб Maxin,Обаче моят мъж няма къде да отиде след запой и си се връща при мен и ....
Както и да е, поговорихме си и се надявам да има положителен резултат! Знам, че ще бъде страхотен баща и много обичлив, но не в това е въпроса! Въпроса е как ще бъде с нас?!?
От прочетеното дотук стигнах до извода, че има и мъже, и мъже(то си беше ясно де)! А дали ще се промени към по- добро си зависи от него и от желанието му за семейство!!! Сигурна съм в едно, че като види малкото  ще стане промяна! И ще бъде щастлив...