Когато "не чува" и отказва да се подчини?

  • 1 413
  • 20
  •   2
Отговори
  • Мнения: 266
Малко грубо звучи заглавието, но и ситуацията не е лека  Embarassed. Помагайте, мами!
Как да реагирам, когато 100 пъти повторя нещо , а реакция няма никаква или пък се повтаря "Няма, не искам!!!". Опитвах с обяснения, със заплахи...Страхувам се, че ще загубя уважението към мен и ще се нерени връзката дете-родител.
Как да избегна това, но и да не ми се качва на главата?  ooooh!

# 1
  • Мнения: 814
           Зависи от възрастта на детето, но опитай да отвлечеш вниманието му с друго, което му е интересно и се пробвай отново. Понякога отстъплението е начин да постигнеш това, което целиш, но по друг, заобиколен път или по начин, по-различен, отколкото е бил първоначалния ти замисъл.
          Със заплахи и императивен тон, с наказания и лишения по-трудно ще  успееш, ако не познаваш добре детето си  или изключваш възможността то да те постави пред изпитание и да прецени доколко си сериозна в намеренията си. И още нещо- то е личност, напълно различна от теб, обстоятелство, с което рано или късно ще се сблъскаш и ще приемеш-просто трябва да си гъвкава.
          Понякога не е важно да изгубиш битката, а да спечелиш войната-подходът към всяко дете е различен. Няма унифицирани начини, еднакви за всички деца, дори и за тези, родени и отглеждани в едно семейство! Действай по интуиция, според обстоятелствата, но не и от криво разбрано мнение като родител да доминираш-ние с децата взаимно се учим един от друг!

# 2
  • София
  • Мнения: 6 999
Мда...като начало детето ти не ти е 'подчинен'. Но дори и подчинените предпочитат шефове, които не искат сляпо изпълнение на заповедите им на секундата.

Малко на брой твърди правила е моята тактика. Действа - повярвай. Ако непрекъснато повтаряш -не това, не онова - няма да имаш успех. Да заплашваш, наказваш и прочие пък е нещо което за мен руши авторитета одма.
Онзи ден бях изнервена и за около час казах 10-пъти "не". Някъде към 5-тото дъщеря ми се изключи и спря да ми обръща внимание.

За това: Максимално обезопасен дом. Не се впечатлявай ако върши нещо, което не е потенциално опасно или непоправимо /дрехите се перат, измъкнатите копчета на уредбата могат да се върнат обратно, това да надраска СД-то с приказки не е проблем, ако си го записала на комп. предварително.../ Пак пример от моя ден: Иска да пие чай, от чиния, седнала на кухненския плот... Първата ми мисъл е да кажа "Не" Ама защо? Защото 5 минути по-късно тя и плота са залети с чай. Чудо голямо. Това са цели 5 мин. през които тя се занимава и изучава света. 5 мин. през които научи, че чай не се пие от чиния.
Кажеш ли веднъж "не" то е "не" ако ще и адът да замръзне: И на 1г. и на 3г. не са толкова силни, че да не можеш да ги извлечеш от площадката, нали? Щом си казала: Тръгваме /добре е преди това поне 2 пъти да си осведомила след колко време/ тръгвате и точка. Да, гадно е хората да те зяпат, но пък показваш на детето, че виковете и ударите му не те плашат да направиш това, което си казала. След като 2-3 пъти го направиш - само ще тръгва. На него също не му е приятно да се унижава  Wink

Ако искаш уважение от детето си: 1. Трябва ти да се уважаваш. 2. Трябва да уважаваш него.

Ами това е. Ако кажеш конкретна ситуация - можеш да получиш и конкретен съвет.

# 3
  • Мнения: 266
Пропуснах да кажа, че синът ми е на 5г.
Благодаря ти, Арита, за мнението.За съжаление в момента ми звучи по-скоро пожелателно. Може би защото пред очите ми е последната сцена, която провокира и постинга ми. Носи чаша с вода да си прави прическа /при условие, че вече неведнъж съм обяснявала, че това се прави само лятото и сега не бива/ и след поредната ми реплика да върне чашата и т.н. той най-невъзмутимо продължава да се мокри, сякаш не съм казала и дума...
Е как да реагирам така, че да вземе под внимание мнението ми и да не се караме... newsm78

# 4
  • Мнения: 266
Иса, писали сме едновременно  Simple Smile
Благодаря ти за рецептите-определено ще се опитам да ги приложа.Особено ме впечатли първото условие-да уважавам себе си. Може би колебанието в собствените ми сили като родител е причина и за голяма част от подобни ситуации.
Наистина ти благодаря от сърце!   bouquet

# 5
  • Мнения: 7 723
И това състояние си има диагноза- избирателна глухота   Laughing
А като го питаш дали иска сладолед, чува ли  newsm78
Не притеснявай, и този период отминава, просто бъди твърда и се въоръжи с нерви и търпение  Wink

# 6
  • Мнения: 814
Да, не е без значение възрастта, именно за това акцентирах върху нея. Ами дори едно бебе на 11 месеца и 10 дни може да те гледа в очите най-невинно, след като си повторила неколкократно, че "това не се пъха в устата" и ръчичката е махната още толкова пъти и въпреки всичко със сериозен поглед очи в очи го повтаря, за да те изпита доколко си последователна. Тук подходът е един.
Друг е при по-голямо дете, може би ако не му повтаряш многократно/което от личен опит зная, че е много изнервящо/ или не му акцентираш вниманието с повторението, че това не трябва да се прави в този момент, но пък и ти не изпълниш това, което то иска в друг момент именно с мотива за взаимното незачитане и несъобразяване, дали не би постигнала все пак по-добър резултат?
Децата са невероятен барометър на отношенията с родителите и другите роднини-например моята внучка /в момента на 11 месеца/знае, че очилата на баба не се свалят от лицето, за да виждам  добре с тях и не им обръща внимание,  в същото време синът на моя колежка/ на 1г.7 м. всяка седмица поне един пък грабва очилата й и чупи рамката!
За това писах, че не е важно да изгубиш битката, важно е да спечелиш войната-в преносен смисъл, разбира се, но според конкретната ситуация и според конкретните обстоятелства. Наистина звучи пожелателно, но и малко иносказателно
Успех! Такива битки тепърва ти предстоят-немалко.

# 7
  • Мнения: 3 367
ако си намокриш косата няма да можем да излезем защото ще настинеш;
ако си легнеш сега ще 1етем книга,ако се забавиш още ще трябва са заспиш без приказка,какво избираш?
нямам нищо против са не обядваш,но следващото ти ядене ще е на ве1еря,като стане тъмно,искаш ли си супата или не?
синята или 1ервената 1етка за зъби искаш?избери една и мии бързо ..
и пр..
последосвателност и изпълнение на казаното и няма да става у дума за загуба на уважение,,

# 8
  • Мнения: 2 792
За съжаление в момента ми звучи по-скоро пожелателно. Може би защото пред очите ми е последната сцена, която провокира и постинга ми. Носи чаша с вода да си прави прическа /при условие, че вече неведнъж съм обяснявала, че това се прави само лятото и сега не бива/ и след поредната ми реплика да върне чашата и т.н. той най-невъзмутимо продължава да се мокри, сякаш не съм казала и дума...
Е как да реагирам така, че да вземе под внимание мнението ми и да не се караме... newsm78
 
   Ако не е имало скорошно боледуване- нямам нищо против мокренето и стайлинга, но забърсването на последствията е тяхна грижа.
 

# 9
  • Мнения: 1 237
И ние сме в такова положение.Понякога е достатъчно да кажа нещо само веднъж и тя да го направи,но в повечето случаи каквото и да правя не се получава това да ме чуе.Така де,тя ме чува много добре,ама...Забелязвам,че не изпълнява веднага като кажа,ами след това,когато тя реши,т.е.все едно това си е нейното  решение.
Отскоро при нас действа метода,напр.ако е взела нещо ,което не е  позволено й  казвам:"Добре,поиграй си малко с него и после ми го върни!" и след 10 секунди тя ми го носи с думите :"Заповядай,мамо,поиграх си!" Wink

# 10
  • Мнения: 25 441
Ами в тези случаи боренето на инатите не помага. Манипулиране му е майката - да направиш така, че детето само да пожелае да направи това, което се иска от него. Трудно е, иска време и много-много разговори. А и всяко дете е различно...
В случая с водата - след няколко забрани бих вдигнала ръце с думите: "Прави каквото искаш, в крайна сметка твоят задник ще дупчат с инжекции като се разболееш, не моят!". Определено желанието за мокрене бързо ще изчезне, но това е при моя син. При твоя кое и как ще подейства, трябва да откриеш сама. 
Между другото, забелязала съм тясна връзка между склонността на децата да правят напук и емоционалното състояние на родителите. Ако аз съм изнервена от нещо странично, точно тогава детето реагира с такива моменти на заинатяване за глупости, колкото съвсем да ме изкара от релси. Когато съм спокойна и весела, всичко тече по мед и масло.
Дали пък проблемите с децата не са наше субективно усещане?  Wink Laughing

# 11
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Не знам вие как се справяте, но понякога и аз изпадам в такава избирателна глухота, че и ставам няма, спрямо нея.
Помага, макар и временно.

Щерката определено подлежи на манипулиране, но синът ми е доста своенравен. Просто трябва да се прецени в дадения случай, дали да се ядосваме взаимно или да се изтърпим.

# 12
Съветите тук и на мен ще помогнат , но ето ситуация на която незнам да се смея или да плача
Вече бясна от това че стъпвам върху неприбраните играчки и отказ да отидат там където им е мястото  Казвам: ще изхвърля любимата ти играчка през терасата -на 5ия етаж сме
Отговорът е : Ами давай  тъкмо ще видя как лети
А сега   Thinking

# 13
  • София
  • Мнения: 6 999
Казвам: ще изхвърля любимата ти играчка през терасата -на 5ия етаж сме
Отговорът е : Ами давай  тъкмо ще видя как лети
А сега   Thinking

E какво се чудиш? Изхвърляш я естествено.  Whistling
Но следващия път кажи "В кофата за боклук", защото е забранено да се изхвърлят неща през терасата, а и можеш да убиеш някой.

Едно от основните правила е да не казваш неща, които не можеш да направиш. Иначе какъв е смисъла от заплахата? - Говори си не ми пречиш  Mr. Green

Тъй като не съм склонна да наказвам аз използвам следната фраза: "Внимавай, защото приближаваш границата ми /или границата на търпението ми/ и нали знаеш какво става като я преминеш?" Всъщност нито тя, нито аз знаем какво става, но в 5-6 пъти, когато съм използвала тази фраза действа.  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 14
  • Мнения: 3 447
Мда...като начало детето ти не ти е 'подчинен'. Но дори и подчинените предпочитат шефове, които не искат сляпо изпълнение на заповедите им на секундата.

Малко на брой твърди правила е моята тактика. Действа - повярвай. Ако непрекъснато повтаряш -не това, не онова - няма да имаш успех. Да заплашваш, наказваш и прочие пък е нещо което за мен руши авторитета одма.
Онзи ден бях изнервена и за около час казах 10-пъти "не". Някъде към 5-тото дъщеря ми се изключи и спря да ми обръща внимание.

За това: Максимално обезопасен дом. Не се впечатлявай ако върши нещо, което не е потенциално опасно или непоправимо /дрехите се перат, измъкнатите копчета на уредбата могат да се върнат обратно, това да надраска СД-то с приказки не е проблем, ако си го записала на комп. предварително.../ Пак пример от моя ден: Иска да пие чай, от чиния, седнала на кухненския плот... Първата ми мисъл е да кажа "Не" Ама защо? Защото 5 минути по-късно тя и плота са залети с чай. Чудо голямо. Това са цели 5 мин. през които тя се занимава и изучава света. 5 мин. през които научи, че чай не се пие от чиния.
Кажеш ли веднъж "не" то е "не" ако ще и адът да замръзне: И на 1г. и на 3г. не са толкова силни, че да не можеш да ги извлечеш от площадката, нали? Щом си казала: Тръгваме /добре е преди това поне 2 пъти да си осведомила след колко време/ тръгвате и точка. Да, гадно е хората да те зяпат, но пък показваш на детето, че виковете и ударите му не те плашат да направиш това, което си казала. След като 2-3 пъти го направиш - само ще тръгва. На него също не му е приятно да се унижава  Wink

Ако искаш уважение от детето си: 1. Трябва ти да се уважаваш. 2. Трябва да уважаваш него.

Ами това е. Ако кажеш конкретна ситуация - можеш да получиш и конкретен съвет.
Май са втори път се подписвам изцяло под неща, казани от Isa  Simple Smile Като че ли сме свикнали да казваме "Не" за почти всяко нещо, първосигнално. Моето дете пък лочи вода от масата в хола... защо не  Simple Smile Колкото по-малко забрани има, толкова по-спокойно е и за двамата. И толкова по-голяма тежест имат забраните.
В случа с "избирателното чуване" просто го хващам и го премествам (ако е в къщи), или го мятам на рамо и го прибирам (ако е в градинката) и хич не ми дреме, че рита и реве. Спокойно и безцеремонно - нито викам, нито пляскам. Как' Сийка е абсолютно права:
Между другото, забелязала съм тясна връзка между склонността на децата да правят напук и емоционалното състояние на родителите. Ако аз съм изнервена от нещо странично, точно тогава детето реагира с такива моменти на заинатяване за глупости, колкото съвсем да ме изкара от релси. Когато съм спокойна и весела, всичко тече по мед и масло.
Дали пък проблемите с децата не са наше субективно усещане?  Wink Laughing
Ако си позволя да покажа раздразнение, край, отиде ми деня. Настава някакъв омагьосан кръг, в който детето мрънка и се тръшка все повече, аз се изнервям все повече и не му се вижда края. Спокойствие и темерутлък му е майката  Whistling

Общи условия

Активация на акаунт