за бременността и за работата

  • 1 184
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 401
След няколко дни излизам в 45 дневния болничен.  Физически не издържам вече да работя, зора е голям, от друга страна ме е страх да "изляза от играта". Страх ме е от това, че телефона ще спре да звъни, няма да получавам по 40 мейла на ден. Може като нищо да взема да се депресирам. На вас как ви се отрази промяната?

# 1
  • София
  • Мнения: 978
Няма нищо по-хубаво от майчинството. Работата няма да ти липсва сигурна съм

# 2
  • всъщност в Габрово, а в сърцето си в Берлин
  • Мнения: 2 975
аз съм като теб. Вече 10 дена трябваше да съм вкъщи, но за да е по- лесна нагласата ходих до сега по половин ден до работа. И така до утре- когато вече няма да отида. И сега чакам бебчо. После ще му мисля.

# 3
  • София
  • Мнения: 6 011
Ами чудесно ми се отрази промяната!И моята работа беше много напрегната,направо една голяма лудница!Понеже бях на тази длъжност 7 години си мислех и аз като теб,че ще се депресирам!Но честно казано работата ми липсваше точно една седмица-после открих колко ми е добре вкъщи,разходки,кафенета,време за приятели,домакинска работа/никога не ми е била досадна всъщност/.Най-много ми липсват приятелите от работното място-това е!Сега така съм се отделила от работата,все едно живея в друг свят и съм много щастлива! newsm44

# 4
  • Мнения: 2 677
Вече ми липсва.  Sad Но аз съм си вкъщи от петия весец на бременността, така че мисля си, вече е нормално да пощурявам.

# 5
  • Мнения: 4 428
И мен ме притесняваше най-вече това да "изляза от играта". Това беше и една от причините да се върна на работа, когато Маги беше на 8м
Аз исках да работя до 2 седмици преди термина, но на 4ч. Точно заради скуката в къщи. Но работих само първите 2 седмици от болничния и се наложи да си остана в къщи. Да ти кажа не усетих как мина този месец. Въпреки, че бях сама през деня и всички бяха на работа. Приготвях нещата за бебчо, четях книжките, които си бях купила, пообиколих още малко по магазините. Освен това аз имам доста хобита и сега ми се отдаде достатъчно време да се забавлявам с тях  Grinning Просто не си оставих време за депресия. Направи и ти същото и няма въобще да съжаляваш, че си си останала в къщи  Peace

# 6
Погледни нещата от хубавата страна - ще си починеш от напрегнатата работа. Лично аз така го възприех първия път. втория път се радвах, че ще мога да обърна повече внимание на дъщеря си (за почивка и дума не можеше да става - тя е като фурия). Ако толкова се притесняваш,че ще излезаш от играта, винаги можеш да се върнеш по-рано на работа.

# 7
  • Мнения: 46 436
Аз съм много страхлива и не се осмелих  Embarassed
Работих до края, просто не можех да си представя да остана вкъщи сама  Tired

# 8
  • Мнения: 10 982
Първите 2 седмици ми беше странно и работата ми липсваше, но за сметка на това можех и все още мога да се разхождам по цял ден, а не да седя по 9 часа пред компютъра.

# 9
  • Мнения: 252
Наслаждавай се на майчинството и си почини преди раждането. Когато бях бременна с първото си дете, работих почти до последно, върнах се на работа на 8мия месец, и мисля че сгреших, че бързах толкова. Този път мисля да не повтарям грешката си. Децата растат много бързо и това време никога няма да се върне-наслаждавай се на майчинството!

# 10
  • Мнения: 689
Няма нищо по-хубаво от майчинството. Работата няма да ти липсва сигурна съм
Peace

# 11
  • Мнения: 2 271
Аз през цялата бременност си бях в къщи.Работата ми го наложи.беше опасно и за мен,и за бебето.Свикнала съм на много динамичен работен ден.И през първия месец бях много зле.Все ми беше скучно и се чудех как да си запълня времето.После свикнах и сега не ми се тръгва на работа!

# 12
След няколко дни излизам в 45 дневния болничен.  Физически не издържам вече да работя, зора е голям, от друга страна ме е страх да "изляза от играта". Страх ме е от това, че телефона ще спре да звъни, няма да получавам по 40 мейла на ден. Може като нищо да взема да се депресирам. На вас как ви се отрази промяната?
Първоначално си мислех, че неходенето ми на работа ще бъде голяма драма, действена натура съм и не мога да седя на едно място. Изкарах почти цялата си бременност на работното място, докато не се наложи да полежа малко в болница. Тогава разбрах, а и последвалите неприятни изненади от иначе така разбиращия ме и благодарен работодател ми показаха, че няма по-важно от здравето ми и от това на бебето ми. Затова без угризения си останах в къщи, а то вече беше и дошло време за подготовка за бебо. Не съм скучала и минутка - освен къщните задължения, които заради тежестта ми отнемаха доста време, имах възможността да се занимавам и с неща, които винаги съм оставяла за друг път, поради ангажираността ми. А междувременно телефоните не спряха да звънят, а пък депресията - тя си е част от бременността, а и хормоните не прощават Wink
Така че без страх и угризения се наслаждавайте на последните месеци от бременността си!

# 13
  • Мнения: 6 461
Когато спрях да работя ,определено си отпочинах.
Отпочивай си през тези дни ,понеже след като се роди бебче време за почивка почти няма да ти се намира.

# 14
  • Мнения: 911
Не се самонавивай, мила!
Аз не работя от 2 мес., но поради медицински причини. Преди това работех на няколко места, сутрин излизах от нас в 6, за да се прибера вечер към 9. 30, плюс всички екстри на бременността, за които можеш да се сетиш. Когато останах вкъщи първата седмица бях като в шок - аз съм на педали от повече от 10 години и за мен си беше нормално все да бързам за някъде или нещо. Ела да ме видиш сега - наслаждавам се на мързелуването от все сърце - спане, романчета, тв, интернет. Знам, че това ще ми остане.
 Почивай и събирай сили!

Общи условия

Активация на акаунт