Публикувана: 4 фев. 2007, 22:25 ч.
Последно мнение: 7 фев. 2007, 19:57 ч.

Как реагират децата ви при поредния опит да намерите "половинката"?

1 047
9
1

4 фев. 2007, 22:25 ч.

Мнения: 14

Та, я всички самотни родители да си излеят душите. Какво правят вашите изчадия всеки път, когато поредния опит дойде вкъщи? Изобщо как реагират, когато стане дума за връзка?
Честно казано, имам отвратителното чувство, че моят случай е много тежък. Буреносният ми облак е едно мрачно и недоверчиво дете, ама какво да се направи? Такъв си го обичам. Мълчалив е и започвам да хълцам всеки път като ме погледне кръвнишки. Аз тоя поглед си го наричам "поглед на смъртта". С тийнеджъра си живеем заедно вече три години, така че съм му свикнала, ама като дойде някоя надежда вкъщи... Сигурно съм излязла с 20 000 човека за последните няколко години и нито един от тях не е успял да накара синчето да го похареса. Каня го да влезе, той сяда на дивана, наш Ейдън сяда срещу него и започва един турнир по зяпанка, в който пикльото винаги печели. Тръгваме ние да излизаме, давам последни напътствия на нашия, оставям пари евентуално да се поръча нещо за ядене и нашия ме дърпа малко встрани, заявявайки тихо, ама така че госта да чуе: "Тоя нещо не ми харесва." Аз го гледам ядосано с онази физиономия: "Ти стара мома ли искаш да остана?!" и излизам най-демонстративно.
Случвало ми се е няколко пъти нещата да отидат по-навътре и да взема да не се прибера. После ме гледат злобно и не ми се говори с дни. Един път направих ужасната грешка да отида на обяд с негов преподавател и мой колега. Моят като му казали значи държал се зверски в часа на тоя мой колега. Трябваше после да го прибирам от дирекцията. То нали, търпи се, търпи се, ама има и една граница... Умрях от срам!
Последният път, когато излязох така на среща, брат ми беше дошъл на гости. И като се събраха двамата... Отивам за един последен поглед в огледалото, връщам се, тия разпънали човека на кръст! Светата инквизиция...
Хайде споделете и вие. Имам ли другари по съдба?

# 1 4 фев. 2007, 23:29 ч.

София
Мнения: 6 477

Аз не съм от другарите по съдба по няколко причини. Детето ми е още малко, а и за себе си съм приключила с търсенето на нов татко. Но не това е важното. Исках само да ти кажа - защо не поизчакаш малко време тинейджъра да поотрасне и да може да приема по-нормално нещата? Не знам на колко години си ти самата, но мисля че в името на мира и запазване на връзката с детето мисла, че може да не го запознаваш с 20 001 потенциален татко за известно време. Или излизай дискретно без да го запознаваш със сина си докато намериш подходящия човек или изчакай. Не мисля, че децата са длъжни да стават свидетели на всичките ни потенциални връзки.
П.П. Моята братовчедка така загуби напълно връзка с дъщеря си след като тя я виждаше с доволно много потенциални татковци и не ми се иска да ти кажа с какви думи се обърна един ден към нея, но ставаше дума за шока от прекалено фриволното поведения на братовчедката ми!

# 2 5 фев. 2007, 00:21 ч.

Мнения: 920

Здравей, другарко.
Доста време криех факта, че и аз съм човек.
Намери се мъж, който влезе в къщата. Чух думите "проститутка". След това "Ти щастлива ли си с този човек". Много, много трудно. Станаха първи приятели.
Не чакай, излизай винаги когато можеш.

# 3 5 фев. 2007, 00:44 ч.

София
Мнения: 6 999

Детето ми е малко, но е свикнала винаги да е 100% в центъра на нещата. Дори когато говоря по телефона се опитва да превлече вниманието ми...

Смятах, че ще й представя само мъж, към който имам сериозни намерения. После прочетох "Всичко е език" и промених възгледите си по въпроса. Представих гаджето си. Дъщеря ми ужасно ревнуваше даже от присъствието му, после посвикна.

Смятам и за в бъдеще да й показвам, че въпреки безмерната ми любов към нея аз съм отделен човек и имам нужда освен от нея и от други хора/мъже/. Това е много по-полезно, отколкото да се превърнем в самодостатъчни с нея.

Добре е да го обясниш и на сина си. Naughty

# 4 5 фев. 2007, 16:12 ч.

Varna, Bulgaria
Мнения: 464

Angiq79, мислиш ли,че даваш достатъчно време на тийнейджъра, за да опознае твой приятел. Детето е в трудна възраст и може би трябва повече търпение, разговори и време.

Isa, моля те дай малко повече информация за тази книга "Всичко е език", имам нужда да прочета нещо такова.

# 5 5 фев. 2007, 16:13 ч.

Varna, Bulgaria
Мнения: 464

# 6 5 фев. 2007, 16:53 ч.

София
Мнения: 6 999

Kally, в една от темите тук съм написала цял пасаж от тази книга. Мисля, че беше нещо за детето и гаджето или нещо подобно...

Книгата е от преди половин година някъде и я има в много книжарници.
Ето я: http://www.books.bg/ISBN/9545294590

# 7 5 фев. 2007, 23:56 ч.

Мнения: 14

Цитат на: Morgana в нд, 04 фев 2007, 23:29

Ами виж, той е на 15. Ако постоя и почакам още малко преди да се усетя вече ще е на 18 и ще иска да се изнася. Не ме разбирайте погрешно. ОБИЧАМ ГО ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО НА СВЕТА нищо, че не съм му биологична майка. И ме боли страшно много от мисълта, че ще дойде момент, в който трябва да го оставя да се оправя сам с живота. Преди той да дойде, животът ми беше само работа, работа, учене, реализация, работа, работа учене, реализация... нямаше смисъл. Направо ме убива мисълта, че като той реши сам да поеме по някой път пак ще се върна към това състояние. Затова съм така в момента. Хем искам да му дам шанс да види какво значи да има баща, хем искам да бъда уверена, че след като реши да ме остави, ще има кой да ме подпре.

# 8 7 фев. 2007, 12:47 ч.

E-CLM & CH-VD
Мнения: 3 045

Сина ти е във възраст, когато момичетата в повечето случаи са "бройки", когато сериозните неща все още не са на преден план и реално осъзнати, когато загърбва детското и открива мъжкото в себе си, когато тепърва ще опознава междуличностните отношения.
В този смисъл, за него ти си Майката, авторитета, и не му е приятно да си "бройката" на някой друг. Ако си и единствения човек, на когото вярва и на когото държи, нормално е да реагира така към всеки евентуален претенден за вниманието и обичта ти.
Не знам какво точно да те посъветвам, ти си познаваш детето най-добре. Може би, да поговориш с него, че който и да е до теб, неговото място е твърдо определено, постоянно, и никой не може да го измести оттам. Peace

Може би, би трябвало да запознаваш сина си с "поредния опит" когато нещата станат малко по-сериозни, а не на първа среща с него.
При всички положения, имаш право на личен живот като жена, не само като майка, и никой няма право да те съди и да ти държи сметка за това. bouquet

# 9 7 фев. 2007, 19:57 ч.

София
Мнения: 6 477

Разбирам, че е в доста деликатна възраст. Затова и втория ми съвет към теб беше да не го запознаваш непрекъснато с различни потенциални "бащи" защото това го надъхва и губи доверие. Моя приятелка имаше поне 7 годишна връзка, при която сина й познаваше приятеля й, но за него беше "чичо Боби". Аз също съм дете на разведени родители (разведоха се точно като бях на 15) и много добре знаех за дискретната връзка на майка ми с друг мъж след развода. Тя никога не ми го натрапи като потенциален баща и аз съм запазила хубав спомен за този човек. Беше много галантен и дискретен мъж и не даде повод аз да се почувствам заплашена в сърцето на майка ми. А по-късно когато майка ми реши да се омъжи за друг мъж колкото и странно да звучи се допита до моето мнение.
Така че още веднъж ти казвам - защо е нужно да вижда 20 000 потенциални кандидат-бащи? Не е необходимо да знае толкова подробно твоя личен живот, когато се спреш на някой и решиш, че това е правилния човек тогаво го запознавай със сина ти. Мисля, че и доста жени подхождат така и тактиката е добра.

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Ако пробват да ми вземат детето?

Консултации с адвокат

Дете от анонимен донор- какво да кажа

Причина:

Причина: