И така до следващия път. Когато ни притиснат неважните неща.
- Публикувана: 4 фев. 2007, 15:56 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2007, 02:32 ч.
Майчиното чувство за вина
Изпитвате ли и вие чувство за вина и как се справяте с него?
Че не му отделям достатъчно време. Че иска да си играем, че все ме няма.
Замествам го с постоянно купуване на много и скъпи играчки, но знам, че нищо не правя.
Не се справям засега.
Изпитвате ли и вие чувство за вина и как се справяте с него?
Че не му отделям достатъчно време. Че иска да си играем, че все ме няма.
Замествам го с постоянно купуване на много и скъпи играчки, но знам, че нищо не правя.
Не се справям засега.
Да добавя
- когато съм нетърпелива;
- когато не мога да отговоря на всички защо, защото трябва да тръгвам;
- когато ми е гадно и не се усмихвам, а той отразява лицето ми като огледало;
има и още
Мен определено ме мъчи това чувство, но аз по природа съм много чувствителен човек и съвестта започва да ме гризе за най-незначителни неща. Особено се засили, откакто започна да ходи на ясла - вече 4-ти ден. Ама ме мъчи ужасно. Опитвам се да се ангажирам с много неща, но не успявам да се отърва от тези терзания. Детето още не е свикнало с яслата напълно и това много ме измъчва. Трябва да започна работа на 1 октомври и започвам да се питам - дали това е най-добрият вариант. Когато го взема от ясла, гледам да компенсирам липсата ми, като го гушкам много, играем си и така пък започвам да се измъчвам - дали не прекалявам с гушкането, дали не свиква така повече с мен и още по-трудно да му бъде да се отдели от мен. Направо си се въртя в един омагьосан кръг.
Отделно се чувствам виновна, ако му се разкрещя или го плесна.
Все си мисля, че с тези отрицателни чувства никак не помагаме на децата си. ние сме най-силно свързани с тях и те усещат, въпреки на нас да ни се струва малко фантасмагорично. Сигурна съм, че колкото по-позитивно съм настроена аз към каквото и когото и да било, толково по положителна енергия предавам на детето си и то се чувства по-добре.
Отделно се чувствам виновна, ако му се разкрещя или го плесна.
Все си мисля, че с тези отрицателни чувства никак не помагаме на децата си. ние сме най-силно свързани с тях и те усещат, въпреки на нас да ни се струва малко фантасмагорично. Сигурна съм, че колкото по-позитивно съм настроена аз към каквото и когото и да било, толково по положителна енергия предавам на детето си и то се чувства по-добре.
Дълго време преди да родя и да стана майка се занимавах с това да поработя върху себе си и психологическият си профил. Естествено, ползвах и професионална помощ. Едно от основните неща беше, да се игнорира чувството за вина - то ни прави манипулиреуми и отключва компенсаторни механизми, които не помагат на никого, защото само маскират проблема, а не го разрешават.
Откакто имам дете, и мен са ме върхлитали подобни мисли. Но ги игнорирам и продължавам напред. Тръгнала съм на работа, защото така е било необходимо за цялото семейство. Скарала съм се, защото е имало конкретна причина. Не съм си играла с него целия уикенд, защото е трябвало да изпера, изгладя, сготвя и т.н.
И точка. Така съм преценила, така съм направила. Дали е правилно - времето ще покаже, а не моята моментна субективна преценка.
По отношението на "плясване", "наказания" и т.н. - няма как да изпитам вина, защото просто не го правя. Изработила съм си система на общуване и възпитание, в която няма място за друго, освен за повишаване на тон понякога. Така ги чувствам нещата
Откакто имам дете, и мен са ме върхлитали подобни мисли. Но ги игнорирам и продължавам напред. Тръгнала съм на работа, защото така е било необходимо за цялото семейство. Скарала съм се, защото е имало конкретна причина. Не съм си играла с него целия уикенд, защото е трябвало да изпера, изгладя, сготвя и т.н.
И точка. Така съм преценила, така съм направила. Дали е правилно - времето ще покаже, а не моята моментна субективна преценка.
По отношението на "плясване", "наказания" и т.н. - няма как да изпитам вина, защото просто не го правя. Изработила съм си система на общуване и възпитание, в която няма място за друго, освен за повишаване на тон понякога. Така ги чувствам нещата
доста често се чувствах така преди, все по- малко сега, когато детето разбира обясненията ми.
не ми стига времето, това е основната причина да съм гузна-когато го оставих в яслата на 1 г 2 мес, за да се върна на работа, когато той иска да му чета, а манджата ми загаря на котлона, когото искам да отида на козметик, а той настоява за люлките....
компромис с желанията и на двамата дава добър резултат.
не ми стига времето, това е основната причина да съм гузна-когато го оставих в яслата на 1 г 2 мес, за да се върна на работа, когато той иска да му чета, а манджата ми загаря на котлона, когото искам да отида на козметик, а той настоява за люлките....
компромис с желанията и на двамата дава добър резултат.
Моето най-голямо чувство за вина е, че не мога да осигуря на децата си достатъчно време за безгрижна игра, вечно бързаме, вечно сме със срокове и час, вечно обяснявам защо няма време за игра. Ежедневието ни е такова, но това не ме успокоява.
Ето сега имам първокласничка - цял ден на училище(до 18 часа), вземам я, бързаме да се приберем в задръстванията и само бегъл поглед на домашните, вечеря, къпане и сън. Кога да почива и играе това дете?
Искам да мога да я вземам на обяд, да поспи, да напише домашните, да поиграе, но само искам, реално не е осъществимо.
Старая се да не се поддавам на такива чувства, защото знам, че не е добре - понякога успявам, понякога не.
Мъжът ми не се терзае с подобни чувства, анализи и може би е по-добре.
Ето сега имам първокласничка - цял ден на училище(до 18 часа), вземам я, бързаме да се приберем в задръстванията и само бегъл поглед на домашните, вечеря, къпане и сън. Кога да почива и играе това дете?
Искам да мога да я вземам на обяд, да поспи, да напише домашните, да поиграе, но само искам, реално не е осъществимо.
Старая се да не се поддавам на такива чувства, защото знам, че не е добре - понякога успявам, понякога не.
Мъжът ми не се терзае с подобни чувства, анализи и може би е по-добре.
Онзи ден ми го връща госпожата смеейки се. "Какво?" - питам аз. "Ами накапа си блузата с една трошичка от грис" - казва тя, - "и ме помоли да го почистя. "Моля, госпожо, изчистете го, че мама ще ми се кара!" - е, смешно й беше на жената. Че за една трошичка само бил готов да заплаче, а другите деца как само се омацвали...
Идеше ми да се гръмна - явно така съм го наплашила милото, че трябва да се храни без да се цапа, че накрая ще си отгледам един Монк...
Мразя се за това, че съм прекалено строга с него. Ама се сещам за това едва когато вече сме се скарали...
Така че - да, всеки ден изпитвам чувство за вина.
Идеше ми да се гръмна - явно така съм го наплашила милото, че трябва да се храни без да се цапа, че накрая ще си отгледам един Монк...
Мразя се за това, че съм прекалено строга с него. Ама се сещам за това едва когато вече сме се скарали...
Така че - да, всеки ден изпитвам чувство за вина.
Дълго време преди да родя и да стана майка се занимавах с това да поработя върху себе си и психологическият си профил. Естествено, ползвах и професионална помощ. Едно от основните неща беше, да се игнорира чувството за вина - то ни прави манипулиреуми и отключва компенсаторни механизми, които не помагат на никого, защото само маскират проблема, а не го разрешават.
Откакто имам дете, и мен са ме върхлитали подобни мисли. Но ги игнорирам и продължавам напред. Тръгнала съм на работа, защото така е било необходимо за цялото семейство. Скарала съм се, защото е имало конкретна причина. Не съм си играла с него целия уикенд, защото е трябвало да изпера, изгладя, сготвя и т.н.
И точка. Така съм преценила, така съм направила. Дали е правилно - времето ще покаже, а не моята моментна субективна преценка.
Откакто имам дете, и мен са ме върхлитали подобни мисли. Но ги игнорирам и продължавам напред. Тръгнала съм на работа, защото така е било необходимо за цялото семейство. Скарала съм се, защото е имало конкретна причина. Не съм си играла с него целия уикенд, защото е трябвало да изпера, изгладя, сготвя и т.н.
И точка. Така съм преценила, така съм направила. Дали е правилно - времето ще покаже, а не моята моментна субективна преценка.
Завиждам ти.
Вечер, когато заспят и ги погледна- моментално ме залива вълна с чувство на вина.
Като ги погледна как спят като ангелчета, ми става много съвестно, че преди малко съм могла да им повиша тон
Като ги погледна как спят като ангелчета, ми става много съвестно, че преди малко съм могла да им повиша тон
Здравейте,казвам се М. Петрова и зная точно как се чувствате.Имам 2 сладки и добри деца.Момче и момиче.Много често изпитвам същото чувство на вина и на безпокойство.На моменти имам черни и лоши мисли с които мисля ,че заразявам децата.Това чувство на безпокойство ме изяжда и нощем и денем.Дали трупам в децата си негативна енергия и мога ли да ги предпазя от самата мен.
Имаме много хубави моменти заедно,но с натоварването,умората и безсънните нощи,мисля,че се отразява и на тях.В момента съм по майчинство и мисля да започна работа по-рано.Мисля ,че като се поотделя малко от тях,и се ангажирам с различна дейност,ще избистря главата и мислите.Не знам дали съм права,но трябва да предприема нещо,което ще е добре за децата и за мен самата.
Имаме много хубави моменти заедно,но с натоварването,умората и безсънните нощи,мисля,че се отразява и на тях.В момента съм по майчинство и мисля да започна работа по-рано.Мисля ,че като се поотделя малко от тях,и се ангажирам с различна дейност,ще избистря главата и мислите.Не знам дали съм права,но трябва да предприема нещо,което ще е добре за децата и за мен самата.
Вечер, когато заспят и ги погледна- моментално ме залива вълна с чувство на вина.
Като ги погледна как спят като ангелчета, ми става много съвестно, че преди малко съм могла да им повиша тон
Като ги погледна как спят като ангелчета, ми става много съвестно, че преди малко съм могла да им повиша тон
