след като сам всеки ден на работа и се прибера вечер понякога сам много кисела и уморена,а ме чакат 3ма сладури с вечните им проблеми .Та въпроса ми е вие как се справяте със стреса и умората и как успявате да балансирате между работата децата и умората.А за секс имате ли изобщо желание след всичко изброено
- Публикувана: 4 фев. 2007, 09:11 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2007, 00:10 ч.
как се справяте с гнева и умората
Изморена съм, да , но това не е причина да съм и гневна. Пък на стреса се опитвам да гледам откъм положителната му страна. Никога не пренасям лошо настроение и недотам положителни емоции от работата вкъщи. Важно е у дома да сме здрави, усмихнати и доволни, всичко останало може да мине на заден план.
справям се много трудно. Имах тежка блеменност - не спах последните 4 месеца, както и 2 откакто се роди нашето слънчице. Едва сега почвам да се посъвземам. Добре че беше майка ми в началото, която беше у нас 2 месеца да помага. Бях толкова благодарна, но не можех да си отпочина. Родих секцио, мъчих се 3 месеца да кърмя - слава на Бога успях да удържа 90дни. Какво обаче се получи вследствие на моето изнервяне и на това, че не съм свикнала някой дяа ми се бърка - живеем сами със съпруга ми, аз страшно се изнервих. Постоянно има някой който да ми виси на главата, направо не знам вече. Изпокарахме се вкъщи - обхващат ме талази от гняв, после ми минава, после пак. Не мога да понасям и факта, че свекърва ми пък прави другата крайност - идва от дъжд на вятър, уж да види детето, седи пет минути и си тръгва. Нищо не попипва да ми помогне, аз и не искам, ама поне да не се оплаква непрестанно щото се депресирам - не понасям хора, които все им е нещо криво, нещо ги боли, пък не им е точно.Абе шантава работа, ама дано се измъкна от тоя омагьосан кръг че ми писна 
Здравейте,сега се включвам за пръв път,но ме заинтригува темата.Много е трудно,изживяла съм го-може би малко повече непукизъм и да се справят с нещо и сами-ти разпусни на дивана. 
Нещата при мен са малко по-различни-имам чувството,че ежедневието убива всяка емоция у мен.Гледам си детенцето-сега навършва 2год. и понякога се усещам абсолютно безполезна и изпразнена от емоция.Предстои ми да се върна на работа-добре от гледна точка на пари и разнообразие,но.....работата в къщи си остава.А имам и първокласник.Благодаря,че го прочетохте,май имах нужда да го споделя с някой който знае за какво иде реч,че на мъжо си трябва да обясняваш.................
Нещата при мен са малко по-различни-имам чувството,че ежедневието убива всяка емоция у мен.Гледам си детенцето-сега навършва 2год. и понякога се усещам абсолютно безполезна и изпразнена от емоция.Предстои ми да се върна на работа-добре от гледна точка на пари и разнообразие,но.....работата в къщи си остава.А имам и първокласник.Благодаря,че го прочетохте,май имах нужда да го споделя с някой който знае за какво иде реч,че на мъжо си трябва да обясняваш................. 
Да ви кажа откровено не мога да се справя ното с гнева, нито с умората 
. Напоследък напрежението в работата уми идва в повече. Като се прибера съм в отвратително настроение. Започнах да спортувам - тичам. След това се чувствам превъзходно. Бях подхванала един гоблен. Страшно се бях запалила, но и той ми стана безинтересен. Въобще май всичко ми е омръзнало.
. Напоследък напрежението в работата уми идва в повече. Като се прибера съм в отвратително настроение. Започнах да спортувам - тичам. След това се чувствам превъзходно. Бях подхванала един гоблен. Страшно се бях запалила, но и той ми стана безинтересен. Въобще май всичко ми е омръзнало. 
,лекува ме от вси4ко 
Не разчитам на съпричастност от страна на фамилията, затова гледам сама да се спасявам. Приключвам работа късно. Шофирането от работа до вкъщи ми действа много успокояващо, успявам да осмисля някои наболели работни въпроси, минаването през кварталния магазин - също 
, дори и да купя само хляб и мляко, а истински празник е да мина през голям супермаркет от рода на Билла или Кауфланд. Предимството е, че от големите супермаркети мога да купя и нещо готово за вечеря, а и не ме гризе съвестта, че харча пари - все пак купувам храна. Като се прибера фамилията знае, че първо си взимам душ (т. е. 15-20 мин. усамотение в банята), а после - всичко останало, ато хич не е малко - вечеря, готвене, подреждане, домашни... През седмицата не мога да се наспя, разчитам на събота и неделя. Някой май попита нещо за секс 
?
, дори и да купя само хляб и мляко, а истински празник е да мина през голям супермаркет от рода на Билла или Кауфланд. Предимството е, че от големите супермаркети мога да купя и нещо готово за вечеря, а и не ме гризе съвестта, че харча пари - все пак купувам храна. Като се прибера фамилията знае, че първо си взимам душ (т. е. 15-20 мин. усамотение в банята), а после - всичко останало, ато хич не е малко - вечеря, готвене, подреждане, домашни... През седмицата не мога да се наспя, разчитам на събота и неделя. Някой май попита нещо за секс ? 
Напоследък - безсилна съм да се справя. Напрежението в работата ми, неустановените планове за местоживеене пораждат гнева ми и безсилието ми 
. Преди, когато имах кола, излизах сутрин много рано и карах до някоя бензиностанция на "Шел" и там се усамотявах, премисляйки какво да правя. 
. Сега, обаче нямам нито кола, нито време, пък и желание 
. Слава на Бога, че успях да сдържам емоциите пред децата си 
. Все пак, има надежда, че скоро ще има разрешение на много въпроси, които са причина и за гнева и за умората, която вече не ме смазва, направо ме е премазала. 
. Преди, когато имах кола, излизах сутрин много рано и карах до някоя бензиностанция на "Шел" и там се усамотявах, премисляйки какво да правя. . Сега, обаче нямам нито кола, нито време, пък и желание . Слава на Бога, че успях да сдържам емоциите пред децата си . Все пак, има надежда, че скоро ще има разрешение на много въпроси, които са причина и за гнева и за умората, която вече не ме смазва, направо ме е премазала. 
Принципно знам, че малко време, отделено за мен самата ми действа много релаксиращо. Да отида на фризьор или фитнес или на кафе с приятелка, дори да се мотая само по улиците..., но да знам че това време си е само за мен. За съжаление отдавна не съм се отпускала така. Все си казвам `нямам време` от работа в къщи - домакинската работа, детето и някак си забравам за себе си. Да не говорим, че хронично все съм недоспала
преди много лесно но вече нещо взе да не ми се отдава по принцип съм човек свикнал да живее на високи обороти и откакто родих това еднакво ежедневие направо ме съсипва 
искам да работя тогава се справям с всичко не ми оставаше време да се замислям много но сега време огромно чак взе да ме боли глава от мислене и се разболях доста ноеври лежах в болница за едно те пък взеха че ми откриха още :2gunfire:3 болести и сега ужас неиздържам 
трябва ми работа тогава нямам време дори да се разболея
искам да работя тогава се справям с всичко не ми оставаше време да се замислям много но сега време огромно чак взе да ме боли глава от мислене и се разболях доста ноеври лежах в болница за едно те пък взеха че ми откриха още :2gunfire:3 болести и сега ужас неиздържам трябва ми работа тогава нямам време дори да се разболея