симона беше на 1г и 10м, когато 1 вечер я попитах искаш ли да хвърлим бибата в коша, тя каза - да. на другия ден ме попита къде е, обясних й и това беше по въпроса. ако ми го беше поискала през нощта, щях да й го дам, противник съм на насилственото отказване на каквото и да е било при толкова малки деца.
тя, обаче, не му беше голям фен, за разлика от брат си сега. павел определено си го иска и през деня и докато не му го дам, мрънка и хленчи. не че не мога да го забаламосам с нещо друго, но просто нямам нито нервите, нито времето да го правя всеки път, когато той се разкисели. резултатът е, че той става все по-пристрастен. и за мое голямо очудване на мен просто не ми пука, след като го влече, нека смуче. може би е вредно за зъбите (това е единственият аргумент, който ме притеснява), но доколкото знам няма категорични доказателства за това.
тя, обаче, не му беше голям фен, за разлика от брат си сега. павел определено си го иска и през деня и докато не му го дам, мрънка и хленчи. не че не мога да го забаламосам с нещо друго, но просто нямам нито нервите, нито времето да го правя всеки път, когато той се разкисели. резултатът е, че той става все по-пристрастен. и за мое голямо очудване на мен просто не ми пука, след като го влече, нека смуче. може би е вредно за зъбите (това е единственият аргумент, който ме притеснява), но доколкото знам няма категорични доказателства за това.
Нямам спомен да съм се побърквала от бебешки рев 
Не е нормално това... Даже сле 2 г. възраст вече е късно, според мен...
