За втори път

  • 2 571
  • 28
  •   1
Отговори
Не знам вярвате ли, или не, но от моя живот по-голяма сапунка не съм гледала...
Преди 2 години се разведох и останах сама с дъщеря си. Нямам думи да описвам брака си-срина се заради всичко, заради което една жена би изритала един мъж-алкохол,насилие, тормоз, изневери...
И тъй като съм непоправим оптимист,реших че това не е краят-все някъде моя другар ме чака, все някъде ще го открия...Е, открих го. Невероятен, прекрасен, прие детето ми и всичко беше една приказка! Забременях и родих сина му...и се почна.
Живеем с родителите му, но през деня в къщата се събираме постоянен брой от 8-10 човека. Естествено, че обстановката е изнервяща, покрай бебето суетня, забележки към дъщеря ми, която е на 7 години, но иска също да помага. И пак естествено-започнаха да тормозят малката, ходят по петите й и все я критикуват, поучават...за елементарни неща, за това че е дете...тя  е в шок, защото за няколко месеца изцяло се промени живота ни...нов квартал, ново училище, нов дом пълен с много хора и бебето. Не й помагат да свикне, напротив. Ситуацията ескалира до там, че си бяха позволили да й говорят обидни думи, докато ме е нямало...Ние живеем така от есента, в началото не се намесвах,защото сме у тях/а трябваше/ когато забележките и критиките бяха по-леки, но при положение, че някакви чужди хора казват на дъщеря ми "майната ти" и "лайно мръсно" не издържах. Потърсих съдействие от настоящия си мъж, но реакцията му беше още по-шокираща...той всъщност се оказа много е надъхан срещу детето, защити си роднините и се обърна срещу мен...От 2 седмици положението е ужасно-напрежение в къщата, вече обидите се сипят и върху мен.
Сина ми е на 3 месеца...решила съм да си взема децата и да се махна. Не се страхувам дали ще се справя, налага се и трябва. Лошото е, че съм разочарована-за втори път. Може би защото съм прекалено наивна, може би защото не исках да повярвам, че ще остана сама с детето си, сега се налага да вярвам че ще съм сама с две...
А едно червейче ми изяжда съня от тогава-дали не е в мен причината...

# 1
  • Мнения: 1 731
Лошото е, че съм разочарована-за втори път. Може би защото съм прекалено наивна, може би защото не исках да повярвам, че ще остана сама с детето си, сега се налага да вярвам че ще съм сама с две...
А едно червейче ми изяжда съня от тогава-дали не е в мен причината...

Ох, не знам какво да ти напиша...
Аз точно от това се страхувам най-много.
И не бих допуснала втори път да ми се случи. Пу-пу!
Затова избирам пътя втори път да не обичам.
Може би съм страхливка. Може би съм песимист - но това е положението!


Сега по-важното - за теб.
Не бързай! Поговори с мъжа си. Той все пак е знаел, че имаш дете, нали?
И какво е това стълпотворение от хора в къщата???
Че аз даже да имам перфектни отношения с половинката бих се изнервила  #Cussing out
Изнесете се оттам - скорострелно!
Защо позволявате родителите му да ви се бъркат?
И какви са тези обидни квалификации към малката?
Говори с мъжа си ребром. Кажи му, че ни можеш да търпиш такова отношение.
Ако нищо не се получи - баста и чао!

Надявам се да не ти се повтори сценария от първия брак! Стискам ти палци!

# 2
  • София
  • Мнения: 1 352
Ужасна ситуация.
Като най-първа стъпка според мен е изнасянето ви от тази къща. Ако имаш възможност взимай си децата и се махай от там. А ако мъжа ти те обича, ще намери начин да дойде с вас.
Ай стига бе, какви са тия мъже... Най-вероятно го обработват роднините му и той се влияе.
И още нещо - не допускай за нищо на света да обиждат детето ти, все едно обиждат теб самата. Изправи се пред цялата тази сюрия и ги наври на кучето в ... След което си събери багажа и децата.
И не си изяждай от съня, причината не е в теб.   bouquet

# 3
  • Мнения: 1 559
И според мен,първото нещо,което трябва да направиш е да си поговорите с половинката,а второто да се изнесете от там.Може би пълната къща с хора не ви действа добре,а и винаги съм твърдяла далеч от роднини,дори и твойте да са. Crossing Arms
Успех Hug

# 4
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
говори с половинката
дано се оправиш

извинявай че не мога горещо да ти съчувствам - но за мен е нескериозно когато майка избягнала дългогодишен тормоз след няма и година се събира с нов мъж, че и дете му ражда - това ми е повече от лекомислено
че аз котка не бих си взела преди да помисля по-дълго - прощавай но проблема идва от това, че си бързала
дано повече не допускаш тази грешка - щото българската поговорка за бързата... я знаеш

# 5
  • ...на брега на голямата река....и близо до морето
  • Мнения: 214
 Минах по този път. Спасението/за мен/- поредната раздяла. Много е трудно, нооооооооооооо много по-спокойно. smile3521 Самият факт, че няма кой да ти пили нервите, е достатъчно показателен. Иначе е голям зор. При мен всички фактори са на лице. Нямам собствено жилище, нямам издръжка, малкото ми дете е незрящо и от това следват много-много проблеми.  smile3518. Но имам прекрасни деца. Всичко друго бледнее. Ако имаш желание, бързо ще привикнеш на нов, суров, изпълнен с лишения живот, но макар само хляб и сол да имаш, дразнителите няма да ги има newsm10. Приеми, че животът е асансьор. Днес си горе, утре си долу. Пази нервите и достойнството на децата си!

# 6
  • София
  • Мнения: 4 493
Ле лееееее Shocked Shocked Shocked
Направо останах без дъх  Rolling Eyes
Как си успяла да се довериш на някого и то след 1 година, при положение че са ти минали такива неща през главата - тормоз, изневяра, насилие и т.н.
Как успя да го прецениш този мъж за толкова кратко време, че е прекрасен, невероятен и се държи добре с детето ти  newsm78 #Crazy
Не опитах те ли да живеете заедно, преди да забременееш - за да видиш как ще потръгнат нещата?
О О О О ИМАМ ОЩЕ ХИЛЯДИ ВЪПРОСИ, но факт е че ти си в тази ситуация и трябва да намериш изход от нея.
Незнам какво трябва да направиш ТИ, но аз /чукам на дърво на никого да не се случва да попада в такава ситуация/ няма да позволя /ако трябва ще им издера очите/ да обиждат дъщеря ми или мен, та ако ще да е и последният мъж на света, камо ли да позволя на роднините му да се държат зле с детето ми. Да си родят свои деца и да правят каквото искат с  тях, но с моето ДЕТЕ няма да си позволяват волности.
Второ ти имаш бебе - значи те трябва да разберат, че ти и бебето имате нужда от СПОКОЙСТВИЕ и ако те не се съобразят с това /включително и мъжът ти/, ти ще трябва да им го наложиш.
Незнам как този "прекрасен мъж" който си открила, си позволява да се държи зле с дъщеричката ти, така един ден ще се държи и със синът ти.
Поговори с "прекрасният" мъж и го попитай, дали смята да позволи така да се държат роднините му със синът ви, а и той самият. Ако той смята това тяхно поведение за нормално, то ............. ти трябва да решиш дали ти го смяташ за нормално и да предприемеш действия.

Търпяла си достатъчно при първият си брак, не смяташ ли че ти стига???
Заслужава ли си съзнателно да подлагаш на мъки и психически тормоз дъщеря си?
Знаеш ли как ще се отрази това на детето? Ами като порасне синът ти и вижда отношението на всички към кака си и теб, така и той ще се държи с вас двете? ТАВА ЛИ ИСКАШ, ТОВА ЛИ Е ЖИВОТЪТ КОЙТО СИ СИ ПРЕДСТАВЯЛА ???
ЗАСЛУЖАВА ЛИ СИ??? Аз лично виждам нещата така - от едната страна е дъщеряти, а от другата "прекрасният" мъж и роднините му.
Няма сила на земята, която да наклони везните не в полза на дъщеричката ти - това е моето мнение и винаги съм го отстоявала за мен и моето момиченце.

# 7
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Диони е права
каквото и да си сбъркала - това е минало
но честно казано според мен те е подлъгар поредния мъж, който ще те използва и малтретира - затова моя съвет е поне да се окопитиш на време и да си вземеш живота в ръце
не е лесно с две деца сам - дори не знам кака ще стане без крайни лишения и нужда - но знам че няма да позволя на никого да вика лайно на моето дете! по-скоро ще ходя на околвръстното мен да ми викат - но ще осигуря спокоен живот на детето си
мога само да те посъветвам - пак да говориш с мъжа ти и ако видиш че нищо не се промуня към добре - да си идеш овреме - преди обидите да преминат в познатото ти вече насилие

# 8
  • София
  • Мнения: 4 493
evelyne  извинявай за тона в поста, ама много се впечатлих от написаното от теб и от бездействието ти /хвана ме яд на теб самата, че допускаш това нещо/.
Не бива да продължаваш така  Rolling Eyes

В една книжка на Стаинбек "Благодатният четвъртък", един човек обеснява на едно момиче - Сузи, което проституира за да се изхранва - как трябва да има достоинство и да уважава себе си, за да я уважават и другите, и ".... Ще успееш. Стига да запомниш някои работи: ПЪРВО, не забравяй, че си Сузи и никоя друга. Второ, помни, че Сузи е нещо истинско ценно. Дай възможност на целият свят да го види. Повтаряй си го, то не вреди!"
Искам да ти кажа, че ти не заслужаваш да се държат зле с теб /който и каквото и да ти говори/.
Добре си направила като си се разделила с мъжът ти първият път. Не позволявай да се стигне пак до насилие и т.н. - няма смисъл да се подлагаш на тормоз - НИКОЙ НЯМА ДА ТИ ДАДЕ МЕДАЛ ЗА МЪЧЕНИЦА, така че се откажи от борбата за този приз  Wink
А за дететнцето ти въобще не искам да коментирам - просто намери начин да го защитиш от "Роднините"  #2gunfire #2gunfire #2gunfire ако ти не го направиш - няма кой друг да се погрижи за нея /тя е най-беззащитна в тази ситуация/. Надявам се го съзнаваш.

П.П.  Е айде сега ми кажете как човек да се реши на втори опит, като чете подобни теми  newsm78, може би заради това толкова се ядосах  Crossing Arms

# 9
  • София
  • Мнения: 6 477
Евелин, аз ща започна от последното изречение, в което се питаш дали вината не е у теб....Имало една теория, според която жените избирали мъже, които напомнят на техните собствени бащи....И да не е точно така, но наистина всяка жена някак се стреми към определен типаж мъж...и да речем ако си пада по "лоши момчета", тогава по-незабележимите мъже не са й интересни. Аз за себе си също виждам, че определе тип "много интересни мъже" си избирам дет после се оказват пълни говеда! Така че, не е вината точно в теб, че харесваш даден тип мъже, които не са най-прекрасния вид за връзка и семейство.
А колкото до ситуацията сега - просто събирай багажа и изчезвай, докато не е станало и по-зле...Проблавй разговор с мъжа ти като последна надежда, не става ли нищо...беж крачета да ви няма! Успех и горе главата!

# 10
  • Мнения: 302
Здравейте,

Грозна картинка, evelyne! Съчувствам ти наистина!

И според мен нещата са много сериозни и май нищо добро не можеш да чакаш от този мъж и неговите роднини. Лично моите родители, когато са у дома на гости, за което първо са попитали, не смеят да си отворят устата за каквото и да е било. Камо ли да съскат отровни думи срещу едно невинно дете!

Пожелавам ти цялата майчина сила, за да се справиш с поредната гадост в живота си! Децата преди всичко!  Heart Eyes

Успех!  Praynig 

# 11
Благодаря ви! И критиките, и топлите думи, всичко е от значение за мен в този момент.
Наистина няма сила на земята, която да ме накара да търпя повече това-нито за мен, нито за дъщеря ми. Вече разговарях с мъжа си за решението което съм взела...сега той трябва да реши-или ние с децата в една нормална среда далеч от тук, или той сам с цялото роднинско племе...
Това тук е един хан-влизане, излизане, вечно ядене и купон до времето в което моя мъж се прибира от работа-нямаме спокойствие, нямаме личен живот, нямаме лично пространство дори. Няма нормална жена, която да издържи на това, а какво остава за едно току що направило 7 годинки момиченце...Просто нямам думи да описвам ежедневието ни...махаме се час по-скоро.

# 12
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
evelyne, Успех! Желая ти късмет, каквото и да решиш! Дано занапред имаш спокойствието, от което наистина се нуждаеш!  Hug

# 13
  • Мнения: 2 956
А колкото до ситуацията сега - просто събирай багажа и изчезвай, докато не е станало и по-зле...Проблавй разговор с мъжа ти като последна надежда, не става ли нищо...беж крачета да ви няма! Успех и горе главата!
Абсолютно на същото мнение съм и аз. Не е лесно,но това пък е ...  #Crazy нямам думи просто. Желая ти успех каквото и да решите и да не ти се случва никога повече нещо подобно   bouquet

# 14
  • Italia
  • Мнения: 1 059
Миличка, събери си багажа, тегли по една хубава на цялата рода до девето коляно, вземай децата и БЯГАЙ, чуваш ли БЯГАЙ. Мъжът ти, ако е мъж на място и държи на детето си, а и на теб ще те намери, ще намери изход от ситуацията. Аз лично не бих изтърпяла подобно отношение към децата си, а и към мен. Какви са тези, че ще пращат детето ми на "майната си"?!?!?  Shocked Ще ги  #2gunfire един по един.
Стискам ти палци и се надявам да намериш правилния изход от тази ситуация   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт