Осиновено и биологично дете в едно семейство

  • 8 247
  • 34
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 533
Shoni, ето някои от по-важните аспекти, когато в семейството има осиновени и биологични деца. В бъдеще, ако ми попаднат още материали, отново ще ги пусна в тази тема. Дано да са полезни - на теб и всички останали мами, които имат нужда от тази информация Simple Smile


ОСИНОВЕНИ И БИОЛОГИЧНИ ДЕЦА В ЕДНО СЕМЕЙСТВО

Дори и в най-добрите семейства отношенията между сиблингите (братя и сестри) се характеризират с ревност, завист, конкурентност и емоционален интензитет. В семействата с осиновени деца нещата стоят по малко по-различен начин. Понякога проблемите между братя и сестри са сред основните причини за разсиновяванията.

В идеалния вариант родителите подготвят детето си за появата на братче или сестриче – обясняват му каква потребност има новороденото от внимание, от грижите на майката, акцентират върху специалната роля на по-големия брат/сестра. Но всичко това не означава, че появата на новия член на семeйството, ще мине безоблачно. Няма нищо толкова страшно и изненадващо в това тригодишното дете да иска отново да пие вода от шише с биберон или петгодишното дете да крои планове как да продаде бебето на съседите за 10 лева.

Обикновено родителите са неподготвени за момента, когато след появата на братчето/сестричето, осиновеното им дете реагира силно негативно или регресира в развитието си (иска отново да бъде бебе).

Едно от основните притеснения на родителите е дали ще успеят да задоволят в еднаква степен потребностите на осиновеното и биологичното и дете. Най-важното нещо, което родителите не бива да забравят в този контекст, е че всеки път, когато осиновеното им дете преминава през труден период, това се отразява и върху биологичното им дете. Много често от биологичните деца се очаква да бъдат силни, постоянни в поведението си, позитивно настроени към братчето/сестричето си. В ситуациите, в които родителите насочват цялото си внимание и енергия към проблемите на осиновеното си дете, биологичното им дете страда. Добре е биологичното им дете да знае, че може да споделя чувстват и преживяванията си, да не се страхува, че изразявайки негативни чувства, ще бъде наказано или отхвърлено.

Кризата на идентичността, през която осиновените деца минават в определен етап от живота си, има свой аналог в живота на биологичното им братче/сестриче. Осиновеното дете се съмнява в чувството си на принадлежност към семейството на осиновителите си. Живеем в общество, което акцентира върху биологичната връзка между родителите и децата им. Трагичното в случая е, че съзнавано или несъзнавано, някои родители също смятат биологичната връзка за първична. Важно е  родителите да разберат и да предадат на децата си, че връзката родител-дете не се базира на пренаталната свързаност и генетичното наследство, а на любовта и отдадеността. Целият процес на осиновяване е обещание, от което следва принадлежността. Обяснявайки и напомняйки на детето за това обещание,  родителите уверяват детето си как то е намерило своя дом в това „вечно семейство”, в това „семейство завинаги”.

Кризата, която биологичното дете преживява, се корени именно в това обещание. Докато осиновеното дете е „специално” и „избрано”, биологичното дете просто се е родило в смесйтвото на родителите си. Докато на осиновеното дете непрекъснато му повтарят, че са му обещали да го обичат, биологичното дете се чувства лишено от осиновяването, което да му гарантира същото обещание за любов.  Друга често срещана грешка на родителите е, че се притесняват да разказват историята на биологичното си дете  (как е било в корема на мама), защото се страхуват как ще се отрази това върху осиновеното им дете. В един момент се оказва, че не осиновеното, а биологичното дете преживява липсата на връзка с родителите си.

И ако осиновените деца често са окуражавани да споделят чувствата си на съмнение и несигурност относно приндлежността си в семейството, то биологичните деца срещат бариери в преодоляването на собствената си криза. Обикновено тези бариери са невидими и трудни за разпознаване. Една от основните е страхът да не си егоист. В случая проблемите при биологичното дете са причинени от акцента, който родителите му поставят върху реланите или потенциалните проблеми, които осиновеното му братче или сестриче може да има. Съответно детето се страхува, че изразявайки собствените си преживявания, се държи егоистично, защото не мисли за доброто на братчето/сестричето си. Обикновено осиновителите молят биологичните си деца да проявят разбиране и състрадание към всичко онова, което е преживяло в миналото си осиновеното дете и към преживяванията му в момента, свързани с факта, че е осиновено. Правейки това, родителите трябва да се уверят, че биологичното им дете е разбрало, че във всеки един момент може да споделя с тях чувствата и притесненията си.

Децата, както и юношите, не за възрастни, нито зрели индивиди. Не можем да очакваме от тях да бъдат не-егоисти и да се раздават алтруистично. Родителите, които създават илзюзията, че проблемите на братчето са по-важни и заслужават повече внимание от тези на сестричето, не могат да очакват от сестричето зрелостта да разпознае илюзията. А тези, които създават илюзията, че биологичното дете е „съвършеното дете”, провокират омраз от и спрямо осиновеното дете. Най-голямата загуба в целия този процес е отношението между децата, които имат и могат да си дадат толкова много едно на друго.

Какво могат да на правят родителите, за да не се стига до тук?

Всяко дете заслужава да бъде обичано и ценено за това, което е, а не защото запълва определена празнина или осъществява неосъществена мечта. Родителите, които споделят това вярване и се отнасят към всяко свое дете като към уникален индивид с уникални потребности, вземат правилните решения. Всички знаем, че животът не е справедлив - тогава защо е нужно да базираме родителските си решения на чувството за справедливост и чувството, че всички трябва да имат по равно? Например – осиновили сте две деца. Но както няма две еднакви осиновявания, еднакви биологични родители, еднакви обстоятелства около осиновяването, така няма и еднакви осиновени деца. Не можем да очакваме от тях да имат едни и същи чувства и преживявания спрямо осиновяването си. За някои деца това е проблем, за други не е.

Бъдете реалистични в очакванията си спрямо отношенията между децата си. Винаги ли сте били близки със сестра си? Едни и същи приятели ли сте имали с брат си? Не е необичайно децата да бъдат много близки, когато са малки, след това да се отчуждят и да се конкурират по между си, и отново да се преоткрият, когато излязат от кризите на пубертета. 

# 1
  • Мнения: 3 164
Благодаря Теа  bouquet
макар, че от описаните неща, ситуациите не се случват само защото едното дете е осиновено а другото биологично.просто се случват........защото всеки си е сам за себе си различна личност, индивид.

Всяко дете заслужава да бъде обичано и ценено за това, което е, а не защото запълва определена празнина или осъществява неосъществена мечта. Родителите, които споделят това вярване и се отнасят към всяко свое дете като към уникален индивид с уникални потребностиВинаги ли сте били близки със сестра си? Едни и същи приятели ли сте имали с брат си? Не е необичайно децата да бъдат много близки, когато са малки, след това да се отчуждят и да се конкурират по между си, и отново да се преоткрият, когато излязат от кризите на пубертета. 



 Peace Peace

# 2
  • Мнения: 144
Теа, толкова е сложно всичко това около двете, че наистина ми е много трудно понякога, да реша, кое ще е най-правилното ми решение за момента и в дадената ситуация. Thinking Мисля,въпреки това, че децата са си деца и че е нормално в отношенията им да има и ревност,и конкуренция, и завист,и... Съгласна съм и с това, че в много случаи ние родителите създаваме проблеми ,като непрекъснато се вмешаваме в техния толкова безпроблемен живот и като, че ли ги учим да си създават по- късно проблеми. ooooh!
Благодаря!  bouquet

# 3
  • Мнения: 1 843
Има и още по-сложни ситуации на пръв поглед. Едното дете биологично на таткото, другото осиновено. Както казва Шони - ей, личности са си от мънички!

Ние за сега се справяме по следния начин: ако се наложи да нахокаме единия и другия се почуства в изгодна ситуация, и започне да се "фукляви", смъмряме и него. Нямам идея дали е правилно, но забелязвам, че това ги сближава, чустват се в коалиция! по-добре така, отколкото да се клюкарат непрекъснато и да се сървновават. Разбира се, същото важи за галенето и игрите!
В нашия случай, специално, идването на Ирина допринесе и за отпускане на напрежението между мен и малчугана на приятеля ми. Преди не смеех да му кажа думичка, независимо до какви степени ескалираше непослушанието му. Сега знаят, че важи за двамата, няма деление и да чукам на дърво, върви добре!
Естествено, баткото на моменти се опитва да дразни малката, но обикновено аз го обръщам на игра и лиготия и така накрая всички се смееме!
Ще видим по-нататък...

# 4
  • Мнения: 2 172
Това е тема, която ме вълнува, но все не мога да стигна до нея от други проблеми.

Струва ми се, че моментът в който дъщеря ми(15г.) трябва да научи истината за себе си наближава...По една или друга причина много хора около нея бяха запознати с "тайната" й.Не изключвам и възможността тя вече да знае.Обаче все още не се решаваме да кажем заради трудния перид, който преживяваме.

Другият деликатен въпрос е , че по-малката не е осиновена. Мисля, че кризата може да се задълбочи от този факт, да има и отчуждаване между двете.

Смятам, че когато се каже,трябва разговорът да е между нас и голямата само, после смо с малката. Или греша?

# 5
  • Мнения: 13 512
Колко е малка "малката"?
Мисля,че е по-добре да говорите първо насаме с нея. Казват,че децата усещали, когато са осиновени и обикновено не реагират/ аз също имам такива наблюдения върху моя роднина/. Не мислиш ли, че поведението и може да е продиктувано именно от подобни съмнения?

# 6
  • Мнения: 2 172
Колко е малка "малката"?

На 10 г.
Наистина от всичко прочетено тук, а и от мои познати ,разбирам, че много от децата или възрастните не говорят след научаването(или съмненията си)  с родителите си.

# 7
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 826
Tea, благодаря, много полезни неща намерих в предоставеното от теб.

# 8
  • София
  • Мнения: 533
Това е тема, която ме вълнува, но все не мога да стигна до нея от други проблеми.

Струва ми се, че моментът в който дъщеря ми(15г.) трябва да научи истината за себе си наближава...По една или друга причина много хора около нея бяха запознати с "тайната" й.Не изключвам и възможността тя вече да знае.Обаче все още не се решаваме да кажем заради трудния перид, който преживяваме.

Другият деликатен въпрос е , че по-малката не е осиновена. Мисля, че кризата може да се задълбочи от този факт, да има и отчуждаване между двете.

Смятам, че когато се каже,трябва разговорът да е между нас и голямата само, после смо с малката. Или греша?

Аист, не грешиш - разговорът трябва да  е първо между вас и голямата ти дъщеря. Но те съветвам да изчакате малко - поне докато успеете да постигнете диалог с нея. Докато преодолеете поне част от конфликтите и докато сте убедени, че дъщеря ти наистина чува думите, които й казвате. Както и че вие чувате и разбирате това, което тя се опитва да ви каже - било с думи или поведение.

Много осиновени деца, бягали от вкъщи, преди да знаят, че са осиновени, споделят, че най-неподходящият момент родителите да кажат истината за осиновяването, е именно МЕЖДУ бягствата. При поредното прибиране вкъщи - доброволно или недоброволно.

Възможно е дъщеря ти да знае. Може и да се досеща. А може и изобщо да не знае. Има само един начин да разбереш - като говорите с нея. Но... според мен още е рано. Изчакай поне още седмица-две.

# 9
  • Мнения: 2 172
Теа, така е, аз не бързам....но все пак сега повече от всякога трябва да съм готова с адекватна реакция, ако това се случи (случайното научаване имам предвид).
Разбира се, рядко сме подготвени за важните неща. Иначе, надявам се ,като дойде подходящият момент, да разбера,че е точно тогава.
Все пак, ако отиде да живее другаде...?

# 10
  • София
  • Мнения: 533
Аист, в този момент, докато детето ти е вкъщи, с теб, концентрирай всичките си сили в това да я усещаш. Да се доближиш до нея. Да й позволиш тя да се доближи до теб. Тръгнете отново една към друга. Преди да говорите за толкова важно нещо като осиновяването й, първо трябва да се срещнете. И в тази среща, в разговора, и двете да знаете, че ще останете заедно, без да се разминете.

# 11
  • Мнения: 2 172
Теа, благодаря ти за включването и за тази тема изобщо.
Не успяхме да се "срещнем", докато си беше в къщи. Ех, тези мостове и тази възраст...
Виж, сега нещата значително задобряха.Самостоятелна е, на доста свободен режим, с много хора около себе си. Харесва й,разбирам от малкото което споделя докато си е вкъщи в събота и неделя.Ако преспиването у нас може да се нарече "виждане". Все е навън.
Е, не всичко е розово,когато ни изпушат бушоните на двете, нещата се връщат на нулево положение. И въпреки това,радвам се на порасналата ни дъщеря, усещам я почти като приятелка

Най-важното нещо, което родителите не бива да забравят в този контекст, е че всеки път, когато осиновеното им дете преминава през труден период, това се отразява и върху биологичното им дете. Много често от биологичните деца се очаква да бъдат силни, постоянни в поведението си, позитивно настроени към братчето/сестричето си. В ситуациите, в които родителите насочват цялото си внимание и енергия към проблемите на осиновеното си дете, биологичното им дете страда. Добре е биологичното им дете да знае, че може да споделя чувстват и преживяванията си, да не се страхува, че изразявайки негативни чувства, ще бъде наказано или отхвърлено.

Прави ми впечатление нещо и то отдавна. По време на проблемите с каката и преди, и сега малката ме усеща и когато ме "няма", тя идва, прегръща ме и ми казва колко ме обича.Когато сме сами...Усещам го като"Обичам те, искам да си по-добре и затова го казвам" а може би е"Обичам те, аз няма да те наранявам като кака", кой знае.Не знам как да разговарям за чувствата й.
Когато казвам,че днес тя ще си дойде, реаакцията й е"О.., не искам..."А после я виждам да я търси и се радва на компанията й.
Дали не е чиста проба ревност?Абе, объркано става.
Никога не взема отношение по въпросите за кака си, но иска да присъства на нашите разговори за нея. Как' Сийка! При това любвеобвилна Как' Сийка! Laughing

# 12
  • Мнения: 273
Много ми е важна тази тема, вчера получих първият "шамар" от нашата кака, във вид на една единствена думичка, но ....  " .......Мамо, ела да видиш какво прави ИСТИНСКАТА ти дъщеря..." (малкото просто беше разхвърлило някакви дрешки).
Може би постъпих по-най-тъпия начин попитах я "Какво каза?", а тя най-миловидно отговори, да съм видела как е разхвърлила малката. Попитах - как я нарече, а тя каза дъщеря ти, но не повтори (аз също не я повторих нито веднъж) онази думичка, която ме блокира ... после мислих, мислих и си казах, защо не й отговорих, коя от двете ми истински дъщери или нещо в тоя дух, но пустата ми чувствителност на тая тема.......... Как трябваше да реагирам, и как да го правя за напред. Явно тя добре осъзнава нещата, макар малката си възраст и успява да ме хапне в гръб и да проверява реакции, или се превръщам в параноичка?!
Прави ми впечатление, че нищо не говори на тази тема. Много рядко споменава нещо откъслечно и аз си мисля, че тя все още не е в период на някакво преживяване на осиновяването. Но от друга страна не проявява никакъв интерес към мащабната кампания за децата от Могилино - с огромен интерес следи предаването, но от чисто музикално-артистичната му страна. опитах да "надникна" в душицата, с простички въпроси -ти знаеш ли за какво се събират парички от SMS, каквито й давам тя да изпраща, а тя ме гледа с един празен поглед (нещо, което е много типично за нея и влудяващо за мен). Филмът, разбира се не й дадох да гледа.

# 13
  • Мнения: 2 172
Здравей Ani M, скоро и с Manja 66 ще си плачем на рамото..С по две дами в къщи.... Mr. Green

# 14
  • Мнения: 273
радвам се на другарчетат по съдба, защото както каза баща ми ..." нали искаше деца, е ето ти сега, оправяй се.."

Общи условия

Активация на акаунт