Много се е писало за поведението на българите в техните общности изградени извън граница. И колкото се е писало малко е хубавото.
Интересен е факта че българина рядко успява да забие нож в гърба на чуждоземец. Причината не с знае с точност, може би е неспособен да продаде краставици на краставичаря или да го е страх от последствия или да няма желание. Факта е обаче неоспорим.
За жалост има и един друг неоспорим факт, който е много по неприятен. Съшия този българин с голямо удоволствие забива не един ами поне 5 ножа в гърба на своя земляк. За това също няма точно обяснение дали е защото не може на друг и използва съгражданите си за да избие количество неизразходвана енергия, дали защото доставя по-голямо удоволствие като разбираш езика на човека който си накарал да страда
Ако погледне българската история е пълно с подобни положения, които са довели една страна имала брегове на три морета и важно политическо положение да се превърне в малка държавица принудена да прави каквото и се каже за да не и бъде спрян шалтера (особено сега след като България ще започне да внася електричество).
Естествено примери има и в световната история, но поради факта че човек, който гледа само миналото няма бъдеще, за сега ще се спрем в настоящето с поредния пример за между българска злоба и начин да нараниш възможно най силно себеподобните си.
Факт е че едно от най-разединените български общества в чужбина, раздирано от непрекъснати караници, интриги побоища и какво ли още не е това в Канада и по-специално това в Монреал – икономическата столица на най-хубавата провинция в страната на кленовия лист – Квебек.
За какво става дума ... известно е че Квебек е една от най-щедрите провинции в Канада, или може би е най-щедрата. Това се отнася главно за социалната и политика. Тя е мечтаното място на всеки емигрант заради добре уреденото и социално осигуряване. Това ще рече че всеки, който е с правото на постоянно пребиваване има право след определен срок да бъде подпомаган финансово от държавата докато не се изучи и след това да си намери работа. Тъй като това са при за подпомагане, а не заем след приключването на обучението и започването на работа, те не се връщат. Естествено тези помощи не са за всеки, а за хора дошли с малко пари, незнаещи достатъчно добре езика и не успели да си намерят работа през първите три месеца от пребиваването си в страната.
Може би това е и камъчето, което обръща каруцата наречена българска общност. Завистливи очи на такива дошли с повече пари и знаещи добре езика не могат да се примирят с това че на съседа българин държавата ще плати обучението (независимо че няма пари), а той ще си го плаща от джоба.
Пресния пример е от миналата седмица, когато българка се е заела да направи всичко възможно да се спрат помощите за останали без пари българи, като сама написа коментар как щяла да ги гледа как се мъчат по фабриките и да фъфлят на развален френски.
Чудя се от къде и защо има един човек такава огромна злоба, та дори да не е само към българите, и към останалите да е. Какъв човек трябва да е не за да направи такова нещо, а за да му се роди само като идея? Какво го интересува съседа бил той българин, швед или пакистанец? Защо винаги става така и до кога ще продължава?
Така въпросите могат да продължават до безкрай и безкрайно ще е времето което ще чакаме ако решим да търсим отговор. Може би това е една от причините поради която държава създадена преди 1300 години да бъде напълно непозната на съвременния свят.
Питам се защо ли румънците (които тук 90% от българите наричат цигани) си помагат във всичко и никой от тях не само че няма да тръгне да закопае румънец като го прати до живот във фабрика без помощ за образование, но няма да го направи и за българин и за индиец или за който и да било друг.
Та въпроса - какво е да си българин в чужбина - остава, а отговора ще трябва да го търсим всички.