"Направи добро и го хвърли в морето"

В Бг го казвах по често  Тук това ми се случва макар и рядко, но само със сънародници  затова се виждам рядко с такива Гледам да правя добро и не очаквам благодарност но и не обичам да ме вземат за балък  но всеки който се е обърнал към мен с молба съм помогнала без да очаквам нищо  Но не знам защо българите все страдат от идеята, че им завиждат и че лошотиятя на хората им носи нещастие  не мислят ,че хората нямат нужда да бъдат товарени от такива глупости живота и без това е кратък и стресиран 

много точно

Ако правиш нещо с очакване zа благодарност , печелиш само раzочарование. Благодарност няма. Ако някой иска да ти направи добро, ще ти направи, ако няма въzможност, пречка си му или няма стимул zа това ... няма да направи. Това е според мен.
А че българите сме много чувствителни на тема недооценяване е вярно. Затова и таzи дива амбиция и таzи конкуренция главно помежду си. че другите са по преzумция по висши и няма нужда да им zавиждаме.

Картите тук са по-открити и отношенията по-рационални и предсказуеми като че ли. Като правя каквото и както трябва, сякаш не остава незабелязано. Това е всъщност някаква форма на "егоизъм" - благодарят ти и те оценяват, защото имат нужда от тебе и е в техен интерес да са ти благодарни. Мене подобна ситуация ме устройва много добре. Чисти сметки - добри приятели.

Тези думи никога не съм ги
изричала. Нито в БГ, нито тук.
Тук почнах да употребявам
"Направи добро и говори за това".
Нямам проблеми да се чувствам
недооценена. Знам си цената.

Тандури мила, сложен, много широк въпрос, обхващащ толкова много ситуации и подвъпроси.

Един по един въпроситет ти:

1. Признавам си, че за първи път чувам този израз. Дано разбирам правилно какво иска да каже, с други думи - направи добро без да търсиш признание и чужда оценка. Реално това би трябвало всички да правим, без да се надяваме на непременна благодарност. Но малцина го могат. Това да действаш в нечия чужда полза без да взимаш предвид собственото си его е цяло изкуство. Самата аз незнам дали успявам да помагам безрезервно, без да мисля за удовлетворението, което нечие признание маже балсам на великодушната ми душа. Всичко това е част от дългият учебен процес наречен живот.

2. Благодарност от страната, в която живея? Въпросът е неточен. Незнам какво да отговоря. Усещам благодарност от много малко хора и много неблагодарност от повечето хора. Но това е универсален проблем, не го свързвам с местните хора, а изобщо с човешката раса, която за съжаление е в самото начало на развитието си ( виж точка 1.)

3. Колко пъти съм се чувствала неоценена? По дяволите, много пъти! Като започнеш от собствените ми родители, които никога не повярваха в мен, минеш през завиствливата ми професорка по немски в унито ( късаше ме на изпити и когато я питах защо, казваше: "защото е цяла наглост да ми идавате в часът с перфектни знания по немски, докато другите са много далеч от вас. Или се махнете от курса ми, или ще се видим през септември". Махнах се. ), конкурсът по театър, който провалих първия път само заради това, че имах акцент на френски, съответно цяла година ходих на уроци по дикция, докато на другата година ме "оцениха", но пак само наполовина ( но това е друга история..) и стигнеш до продавачката в магазина, която е някакво простовато момиче, а понеже знае, че съм чуждоземна, на касата все ми говори бавно, с изцъклени очи, като изговаря думите толкова ясно с нейният елзаски диалект, че преди време по същият бавен начин и казах - "тууууук съъъъъм от 14-годииииишна, ходила съм на учиииииилищееее, мога да четаааа и пишаааа, че и в универсиииитет съм училааа, разбирам ви, ок?"

4. За Бг. спомени нямам понеже бях малка когато напуснах страната, но като навсякъде по света и там съм имала разправии с хората, много подобни на тези, които имам и тук. С времето мисля, че навсякъде по света е едно и също. Хората са реално все същите. Има добри хора, които оценяват ближния и биват оценени от другите. Има такива, които завиждат. Има и такива, които са неспособни на позитивни мисли и чувства по други индивидуални причини.
Зависи не в коя държава сме, ами с какви хора ще се обградим. Или какъв ще ние късметът 

аз много не разбрах въпроса..
не о1аквам нищо от никого по никакъв параграф,затова и не съм била нито тук нито е бг разо1арована от липсата му;
правя "добро" както го разбирам и дотам,знам кой съм и кой какво казва по повода много малко ме вълнува..
съвсем оценена и на мястото си съм,явно съм имала добри модели и родители..

Сега като прочетох отговорите ви си дадох сметка, че всъщност може би не съм формулирала съвсем точно въпроса ти.
ПО-скоро ми се искаше да разбера, къде сте били по-разочаровани от неблагодарното ( тук не говорим за правене на добро заради принципа някой да ви благодари, а по-скоро от типа- живей и остави и другите да живеят, т.е отвръщане с лошо на нещо добро)отношение на някого- в БГ или в чужбина? В смисъл, склонни ли сте да надценявате начина по който трябва да ви третират в чужбина? А в БГ?

Питам ги тези неща по повод един разговор с моя приятелка и нещо неприятно, което и се случи. Честно казано искам да и дам повече подкрепа по въпроса, отколкото първоначално успях да изразя, може би защото аз имам коренно различно виждане по темата от нея и ми се искаше да разбера начина на мислене на отсрещната страна, но по стечение на обстоятелствата сега не мога да коментирам лично с нея това, първо защото не е обективна и второ защото е много чувствителна тема. Тя вече много години навън и може би и това е фактор, не знам.

Като писах " Направи добро и го хвърли в морето" имах предвид точно- направи добро, защото така го усещаш, така смяташ за редно,това е природата ти, но не търси да ти се отвърне, не очаквай отсрещната страна да реагира по същия начин, направи добро заради самото добро.

Както и въпроса ми беше за взаимодействието ви с чужденци в чужбина, отколкото с българи в чужбина, както и с българи в България. Това ми се искаше да разбера- разликата във вашите очаквания от хората, които са с "вашата кръв" и тези, които не са.

Определено се чувства благодарност от помощта. Също така, ако се помага се прави със пълното съзнание, че нищо не се очаква в отговор. Съответно, ответната страна се опитва да се реваншира.
Не се усеща егоизъм от страна на търсещия помощ,  (освен ако не става въпрос за егоистичен индивид) Никой не смята, че си му длъжен. Моя личен опит.

Аз като че ли продължавам да не разбирам много добре въпроса. Защо не дадеш конкретен пример, не непременно реален, или лично засягащ тебе или твои познати? Нещо като казус? Пък да видим как бихме го разрешили в България и тук?

Ами момичето чете тук и не искам да попадне на темата, но в общи линии въпроса е, че поспорихме, дали подобно отношение каквото получи тя би го приела ако беше в БГ и защо толкова много я наскърби тук, след като в БГ са се отнасяли къде по-зле в подобни ситуации. Проблема е в това, че нейните очаквания от хората тук са много по-големи от хората в БГ, въпросните индивиди, които реагираха зле на нея за мен са просто некултурни и егоистични и няма значение от каква народност са.

Тандооооори, след второто ти писане
съвсем ме закопа, нищо не вдявам.


Когато се разочаровам от неблагодарно отношение,
ми е все тая, дали тук, дали там, дали на Марс.
Дали съм склонна
да надценявам начина,
по който ме третират...
Не, не съм склонна.
Не надценявам начина, по който ме третират.
Що за въпрос. Дали очаквам да ме носят на ръце,
примерно, само защото съм руса ли? Или какво?
Това ми прилича на комплексарщина. Дълбока.
Без извинение за думите ми. Големи хора сме и
трябва да си знаем цената. Ако някой не ни одобрява
или не ни пляска с ръце, само защото ни е срещнал,
не трябва да се разочароваме. И няма БГ, няма WW.
Не знам какво е станало с приятелката ти, ама й кажи
да се постегне в кръста и да не се поддава на депри-мисли.
Па чак да задълбавате в сравнения...
Я, горе главата! Колко е часът при вас? Наздраве!

А, ей за т'ва ставаше въпрос!!!

помагам с каквото мога,мисля 4е съм била полезна на много хора-защо го правя:защото така ми се иска дори и да знам 4е благодарност няма,но пък вярвам 4е ако направиш добро,то такова ще ти се върне,не от 4овека на когото си помогнал конкретно,не от държавата в която живееш,а от онази сила там горе!! дали съм последната наивница..не знам,но така ми харесва 
а за сравнение между бг и тук..разлика няма голяма,освен 4е в бг хората пове4ко раз4итат на някоя "добринка" от колкото тук.пове4ето в канада живеят за себе си,изолирани от 4ужди проблеми и неуредици..и май така е по-добре!
готина тема,Тандори!