Диагнозата е "Прави бяхте, тя не чува"

Здравей,
аз имах възможността да наблюдавам много такива дечица, на които е поставен вече кохлеарен имплант.Голямата ми дъщеря пострада и лежа в ИСУЛ.В стаята и се смениха поне 10 такива дечица, дошли за по един ден на преглед и за наглас на имплантите.Доста научих за този проблем и честно казано най-доброто е точно това.Всичко останало е половинчато решаване на проблема.Слагат се оперативно в ИСУЛ, там и никъде другаде не се лъжи.Вярно е, че е страшна мизерия в детското, но за сметка на това лекарите са най-добрите в областта.Ние се сближихме с доцент Спиридонова, която има репутация на най-кадърният лекар в отделението.Мога да ви направя среща, и без това ще ходиме на контролен преглед скоро.Какво точно те интересува, питай, не зная какво да пиша

   Здравей! Изчети тая тема и тая. Ако имаш още въпроси, питай.

Здравей, Волф ти е дал линкове към темите, където сме обсъждали подробно проблемите. Моят съвет е възможно вай-бързо да сложите слуховите апаратчета на детето, направете настройкии ги слагайте. Имай едно на ум ,че има определен адаптационен период, когато детенцето може и да не иска да ги носи. Но все пак при 80дб остатъчен слух, би могло да ги използва доста пълноценно.
При тежката загуба на слуха най-добрият вариант е кохлеарната имплантация. Вече се прави на доста места ВМА, Исул, Правителствена болница, мисля, че в Пловдив и Варна също. Обикновено се прави след годинка. Синът ми е имплантиран на година и половина, вече чува много добре, разбира, сега се учи да говори.
И да, детето ще говори, но е нужна упорита слухово-речева рехабилитация. Понеже спомена жестомимиката, в България съществува тенденцията децата със загуба на слуха, да не се учат на жестомимика, а направо да говорят. Не знам до колко е добре това...
Скенер може да си направите вече, той ще ви е нужен за имплантацията, неприятното е, че се прави с упойка.
Desz, не пишеш от къде си, в София има ясла за ранна слухово-говорна рехабилитация, мисля, че има и в други градове. Хубаво е след като сложите слуховите апаратчета да посещавате слухово-говорен рехабилитатор, който да ви даде насоки как да работите с детенцето. Прочети темите от линковете на Волф, ако имаш идруги въпроси - насреща сме. Успех!


Към marypopins - извинявай, но това изказване не е никак уместно. Отдавна вече специалистите в Исул не са единствени в областта. Във форума има майчета, чиито дечица са оперирани в Исул, има и такива, чийто са имплантирани във Военна болница, но и едните и другите определено се въздържаме от подобни определения, "най-добра болница", "най-добри специалисти" и прочие. Майката трябва сама да си реши и избере къде, как, с какъв имплантант евентуално и кога да бъде имплантирано детето...

Абсолютно съм съгласна с Петя,това което си написала изобщо НЕ Е ВЯРНО   
Ето например нашите деца са оперирани във ВМА,как така като не знаеш нещо изказваш мнение      даже СПОРЕД МЕН Военна болница е по-подходяща за кохлеарни операции,защото доста по-рано ги оперират и''не е мизерия в стаите''
Desz трябва сама да си проучиш нещата и да решиш къде искаш да Ви е операцията,ако смяташ въобще да се подлагате.Но това е най-добрият вариант,защото след това детето ти ще чува съвсем нормално    Моята Ивета вече е на 2г.и даже вече приказва отделни думи,като имаш впредвид,че е оперирана февруари,а март месец и е включен имплантанта 
И недей да си мислиш изобщо за ЖЕСТОМИМИКИТЕ  нали за това е тази операция.

Здравей, Desz!
Световна тенденция е, а не само в България, глухите дечица да бъдат обучавани да станат част от света на чуващите. В по-голяма част от случаите това е напълно постижимо.  Ранното откриване на слуховата загуба е от решаващо значение за този процес. За целта в нормалните страни се прави слухов неонатален скрийнинг още в родилния дом, на 2-3 ден от раждането на бебетата. Слухоппротезирането се прави още в няколко месечна възраст. Това прави ученето на децата да слушат и чуват един почти естествен процес. Ето защо на такива деца почти не е необходимо да се помага с жестомимика, за да общуват. Лично моето мнение е, че за чуващи родители естественият избор е да направят детето част от своя свят като го учат да чува и говори. Това е по-трудният път, несъмнено, но е и изпълнен с радост и надежда път. Не съжалявам, че сме тръгнали по него, колкото и да ни е трудно понякога.  
По повод изказването на marypopins - не е вярно, че слуховите апарати са "половинчато решение на проблема". Всичко зависи от вида слухова загуба, от степента й и от честотите, които са засегнати. Може би за слуховата загуба, която има детенцето на Desz имплантацията е по-подходяща, но това не го решаваме аз и ти. Това го преценяват аудолозите. И накрая - мизерията в детското ушно в ИСУЛ може и да е голяма, но кохлеарните имплантации се правят в УНГ-отделението за възрастните, където беше направен ремонт преди 2 години и условията са повече от добри.  
Desz, сигурна съм, че тепърва ще се пораждат въпроси у теб - не се притеснявай да ни питаш за всичко! Успех!  

Първо искам да се извиня че се намесвам във вашите теми, отдавна ги чета но все не знам как да задам точно въпросите си.Проблема със слуха при нас не е толкова сериозен, но много ми се иска да попитам хора които са наясно с тези проблеми.
Може ли да ми обясните как се прави аудиограма на малко дете? Питам за 1-2 годишните
Синът ми е на 6г. На 4 констатираха леко нарушение на слуха на едното ухо, нещо на което не обърнахме особено внимание. Преди няколко месеца се наложи отново да посетиме УНГ специалист и той предложи да направиме и аудиограма - резултатът е 45 децибела намаление на слуха на дясното ухо. Сега трябва да повториме аудиограмата, но не ми е ясно дали тя е наистина достверно изследване. Все ми се струва че едно дете на 6г може да отговаря на въпросите на сестрата и все пак да се ориентира в това далки чува или не чува звуците в слушалките, но как се прави тогава при маки деца?
Отново се извинявам за намесата ми, дано въпросите ми не ви се струват много глупави.

marychery, правенете на аудиограма е първото нещо, което учат дечицата, след като ги слухопротезират. Прави се следното - учи се детето да върши определено действие при наличието на звук. Да кажем - ниже рингове, или пуска топчета в бутилка с вода или куп разновидности на това упражнение. В началото е много трудно, но в последствие на децата дори започва да им харесва. Конкретно в ИСУЛ игровата аудиограма (така се нарича този вид изследване) се прави като се пускат звучи с различна сила и честота и детето трябва да мести кубчета от едно място на друго. Изследването е доста надеждно и се прави по този начин в целия свят. 

 Ieppe , много благодаря за отговора. Така направиха и аудиограмата на синът ми първият път - той трябваше да мести различни цветни купчета. Сега , като по-голям отговаряше с да или не на това което чува или не чува съответно, което ме навежда на мисълта че вероятността да има грешка е малка. Той е на 6г и е доста съвестен и осъзнат.
Пак ти благодаря много за отговора 

Кохлеарната имплантация в България не се заплаща от пациента, поема се от ЗК. Не би трябвало да има бройки, защото по принцип е по клинична пътека. Но в самите болници си правят списъци, за да могат да си планират работата. Ние чакахме няколко месеца (всъщност 2мес.), зависи, не знам...
Скенер ние направихме във Военна болница, взима се направление за скенер от специалист УНГ (казва се, че е за кохлеарна имплантация), плаща се само упойката (около 50лв). Става със записване и се чака около месец обаче. Имаше хубав скенер и на друго място, където ставаше по-бързо, но не мога да се сетя къде, май Правителствена болница, не помня, чела съм нещо...
Яни също бръщолевеше под годинка - гу-гу, у, о, ла-ла... Когато открихме загубата на слуха и сложихме слуховите апарати почти веднага, тръгнахме по рехабилитации и аз много исках сурдопедагозите да наблегнат на този "говор". Казаха ми, че е несъзнателно и всички бебета бръщолевят така...
Преди да направите имплантация е хубаво детето да поноси слуховите апарати няколко месеца, така по-плавно се адаптира към звуците, пък и с тях може да се научи на някои неща, които после ще са в основата на слухово-говорната рехабилитация, например това упражнение, което Йепе по-горе е описала - да се заслушват и реагират, когато чуят звук...

Desz, относно бърборенето - нормално е при децата с увреден слух да гукат в първите месеци, след което тези звуци обикновено изчезват. Предполагам, че заради остатъчния слух при вашето момиченце някои от тях са се развили. Освен тов не бива да се подценява умението на децата ни да четат по устните. Моето момченце като остане без апаратите си вечер преди лягане, може да повтаря след мен сума ти неща само като ме гледа в устата. Но иначе, самият той почти не е и гукал.
За имплантацията, както и Петя ти е казала, вече почти не се чака. Чакането обикновено е в порядъка ня няколко месеца, но това е нормален срок навсякъде и би трябвало да го оползотворите с носенето на слухови апарати и рехабилитация. Освен това добре би било да се запознаете по-отблизо с кохлеарната имплантация като метод, с историята на имплантацията в България, с фирмите-производители на имплантите и да се срещнете с техните представители. Прави ми впечатление, че малко са родителите, които се задълбочават в тази посока, а кохлеарната имплантация е за цял живот и след изтичането на гаранцията на апарата, той си остава грижа за семейството на имплантираното дете.
Ти май така и не каза откъде сте? Бихте могли да се срещнете с някой от родителите пишещи тук или ако не сте от София, да ви свържем с родители близо до вас, за да поговорите. Пиши ни пак! 

Desz,аз също съм майка на имплантирано детенце...Йепе и Петя са ти казали същественото,не казваш откъде си ,аз също съм от провинцията и страшно ми липсваха контакти със други мами...Ако не беше този форум да контактувам с другите мами... не зная как бих постигнала това което е до момента.Не чакай..а действай,Успех!

Моля да ме извините за изказването, просто исках да помогна. Висях в ИСУЛ месец и написах 4утото от майките там.Имаше деца от цяла Б-я, майките горещо хвалеха болницата и лекарите в нея и дори сега разбирам, 4е и във ВМА правят такива операции.За пръв път се сблъсках с този род заболяване и операции, сближихме се с доцентката, тя се привърза към дъщеря ми и 4рстосърде4но предложих помощ. Не предполагах, 4е има толкова добре запознати майки, на фона на 4ийто опит съм написала големи глупости. Извинете ме още един път и приемете, 4е наистина исках да помогна, за нещо така сериозно. 

Decz, аз съм майка на дете на което му предстои имплантация. Само да искам да спомена за скенера, ние го правихме във ВМА през ноември 2006. Казаха ни, че ако решим да правим операцията при тях /защото както са писали майките това е наш избор/, искат скенера да го направят те. Ние специално не чакахме въобще, като се обадих че имам направлиние и ни казаха да идем на следващата седмица. Пари за упойка не са ни взимали. В средата на януари ни се обадиха за операцията, два месеца са минали. Питай за всичко майките тук, по-подробна и точна информация няма от къде да се получи. Не знам как ще им се отблагодаряваме, наистина са незаменими!