свиквате ли с новото жилище........под наем

  • 2 957
  • 46
  •   1
Отговори
  • Мнения: 12
 Аз, детето и баща му живеем под наем. Станаха вече 6 месеца откакто сме там, но аз поне не мога да свикна. Използваме наши мебели, всичко е наше, спим на наши легла, ноооооооооооо ......не мога да свикна.  Weary. Украсявам го, накипрям с най-различни висулки, слагам саксии с живи цветя, давам всичко да го почувствам като наше, но нещо не става. Самият факт, че е временен дом/под наем/ някак ме подтиска. Още сме далече от възможността да си купим, но това не значи, че се отказвам. Все пак дни, месец или година, налагат това обстоятелство........живеене под наем Weary. Познавам хора, които много години живеят така, присобяват се, излиза им по изгодно да плащат свободен наем/??/, преместват се, но аз ли криво мисля, много ли съм чувствителна, или капризна, но самият факт, че пускам тази тема достатъчно ясно говори.
Е, това исках да ви споделя. А при вас как е?

# 1
  • Мнения: 6 991
Аз със София не мога да свикна, какво остава за живеенето под наем в някви дупки, щото друго няма да можем да си позволим Confused Честно казано  - нямам търпение да завърша и да мине магистратурата и да се махна от София и под наемното. От сега ме побиват тръпки, че пак ни предстои местене, опаковане, опознаване на новото място през лятото. Да не говорим, че сигурно и няма да намерим каквото търсим...Просто ужас.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 555
Аз, детето и баща му живеем под наем. Станаха вече 6 месеца откакто сме там, но аз поне не мога да свикна. Използваме наши мебели, всичко е наше, спим на наши легла, ноооооооооооо ......не мога да свикна.  Weary. Украсявам го, накипрям с най-различни висулки, слагам саксии с живи цветя, давам всичко да го почувствам като наше, но нещо не става. Самият факт, че е временен дом/под наем/ някак ме подтиска. Още сме далече от възможността да си купим, но това не значи, че се отказвам. Все пак дни, месец или година, налагат това обстоятелство........живеене под наем Weary. Познавам хора, които много години живеят така, присобяват се, излиза им по изгодно да плащат свободен наем/??/, преместват се, но аз ли криво мисля, много ли съм чувствителна, или капризна, но самият факт, че пускам тази тема достатъчно ясно говори.
Е, това исках да ви споделя. А при вас как е?

И ние живеем под наем. Някак си...не ми е било трудно да приема новия дом. Аз пързо се привързвам и ми става уютно (е, то зависи и от апартамента де) .Simple Smile Първият ни апартамент беше чисто нов и даже ние си избрахме кухненските мебели, всички останали мебели бяха наши. Сегашната ни квартира пак много я харесвам - супер е. Единсвеното, което ме притеснява, че няма смисъл да влагаме нищо...да променим нищо...ни пък до края на годината ще си се нансем в нашия собствен апартамент.... Joy

# 3
  • Мнения: 2 196
Четири години живеем под наем - не успях да се почуствам ''вкъщи''.
Слава богу,до две седмици трябва да се преместим най-накрая в наш дом.
Пожелавам ти скоро и  вие да успеете да си купите жилище.  bouquet

# 4
  • Sofia
  • Мнения: 4 726
Вече не ми прави особено впечатление къде живея.
Три години бях на общежитие и делях с още 7-8 човека една баня и тоалетна, това беше най-гадното, никакъв уют, никакво спокойствие, после 2 години при свекърва - пак се чувствах на адски чуждо място. Сега като сме на квартира, е много по-добре - най-малкото не се налага да се обличам, за да отида до тоалетната и не се налага да покривам тоал. дъска с 10 пласта хартия, за да седна, това за мен значи много Laughing

# 5
  • Мнения: 99
Когато се запознахме с мъжа ми имах собствено жилище - голям мезонет. В последствие решихме да го продадем за да доинвестираме в бизнеса си. А и преценихме, че за нас така е по удобно и изгодно Money. Все още нямаме деца и нямаме представа колко ще имаме, гласим се за 3 newsm19, но ...
Живеем под наем в прекрасен апартамент Peace, в страхотна кооперация.
1. Имаме възможност да си купиме жилище,
2. имаме опция етаж от чисто нова къща при свекърва ми,
3. както и родителите ми живеят в много голям апартамент и бихме имали възможност за хол, кухня и 2 спални напълно самостоятелни. 
 BulbПреценихме, обаче че двустаен апартамент за нас двамата е ок. А когато имаме деца спрямо броя им такова жилище ще си купим.
На мен лично ми е много удобно и комфортно tv, не ме притеснява, че жилището не е  на наше име. Ремонтираме си  redecoration, живеем си както ни е удобно  1datingвече 4 години под наем.

За мен домът е там където е сърцето ми.  newsm41

# 6
  • Бургас
  • Мнения: 6 174
Какво да ти кажа - вече 5 години живеем под наем ,бих казала,че сме късметлии и с двете жилища - нормални ,прилични жилища, приятни и мили съседи и хазяи,приличен наем . Но докато първата квартира ми беше влязла в сърцето - най-вече ,защото беше малко нестандартана мансарда с изглед към морето, сегашната ,въпреки,че е по-голяма и удобна не ме кара да се чуствам така.Може би ,защото ми се струпаха много нови неща на веднъж - преместихме се с едномесечното  бебе тук, всичко си е наше , но и аз като теб все искам нещо да променя, а няма какво.Тясно ми е ,искам голямо жилище с кухня и детска стая,с хубав изглед , но ще се наложи доста да почакам още.И все пак - благодарна съм,че и това имам.Създадох доста нови  приятелства  и срещнах стари познати тук.

# 7
  • Мнения: 1 186
До сега сме живели само под наем...но друго е чуството когато е твое жилището и се чустваш доста по добре...чакам с нетърпение да се преместим в наше жилище и да не мисля вече за наеми и други подобни Peace

# 8
  • Мнения: 4 665
И ние сме под наем. Подредих го, създадох уют, но и аз не го чувствам като свой дом. Радвам се, като чета момичетата, които казват, че съвсем скоро ще се премистят в свой собствен дом. Браво момичета! Завиждам ви благородно  bouquet

# 9
  • Мнения: 4 555
От десет години живея под наем и винаги съм се чувствала като у дома си още на първата седмица.
Три квартити сме сменили до сега.
Аз обичам да се местя и да пътувам. Подтиска ме мисълта, че ще живея много години на едно и също място или ще работя години наред едно и също нещо. Обичам разнообразието, мечтая си да пътувам, да мина през различни градове и държави...
Нямам никакво намерение да си купувам апартамент, освен като инвестиция в имот, но не и за да живея там.
Предпочитам да притежавам духа на жилището, отколкото бетона му.

# 10
  • ...на брега на голямата река....и близо до морето
  • Мнения: 214
Въобще не мога да свикна.  smile3515       Горе-долу 1 месец съм в нова квартира, обаче тъй като само наема е приемлив, затова и съм я наела. Даже не ми се отварят всички кашони, а съм изкарала само най-необходимото и съм включила пералнята и хладилника в действие. Нещо ако ми трябва, обръщам всичко за да го намеря smile3511 smile3511. Незнам колко време ще бъдем тук, тъй като се съобразявам с бъдещото обучение на детето ми. Ако трябва да заминавам за Варна, не ми побира акъла как ще събирам всичко по кашони newsm78. Нямам друг избор в момента. Едва вчера прекарахме кабелна, а за нет - незнам. По цял ден съм на работа и свикнах да не ми прави впечатление newsm12. На мен пък ми става много тъжно, като вадя някой неща и си спомням за предишните ни удобства smile3518 в нашия, личния ни апартамент. Иначе казвам да са живи  здрави децата ми, другото е не е чак толкова важно newsm17 newsm17 newsm17

# 11
  • Мнения: 474
След 1 седмица стават 4 години откакто сме под наем. Апартаментът е хубав, на супер място, близо съм до родителите ми, запознах се със съседите, но... винаги съм знаела, че не е моя дом. Благородно съм завиждала на всички мои познати, които си правеха ремонти и си преправяха домовете, а аз не можех нищо да сменя, защото хазяйката не планираше и лев за подновяване на каквото и да е. Сега ни предстои преместване в собствено ново жилище и като уведомих хазяйката, че до месец сме се пренесли и изведнъж така мил ми стана този апартамент! Тук забременях и станах майка, спомням си разни весели моменти с приятели, празнувани нови години и рождени дни... явно съм заобичала това място. Но винаги съм го наричала "квартирата". А сега новото ни собствено жилище наричам "в къщи".
Пожелавам ти радостни моменти там, където живееш и бъдещи сбъднати мечти!

# 12
  • София
  • Мнения: 3 421
 Вече 10 години сме под наем, а преди това бяхме студенти в общежития.
  Имахме късмет, че още с първата квартира попаднахме на хубав апартамент, добри хазаи(сравнително), добри съседи.
 Живяхме там 8 г.и половина - правихме два пъти основен ремонт, там се родиха децата ни, там ги отгледахме, завързах много приятелства в блока и квартала. Толкова хубави моменти сме имали в това жилище, толкова гости са посрещнати като в собствен дом. Въобще чувствахме си го като свое жилище - грижихме се за него така както като за собствен дом и винаги сме казвали в къщи.
 Като се наложи да го сменяме - плаках, много ми беше мъчно.
Ходим на гости на съседите си(бившите), а хазаите(вече бивши) като говорят за апартамента и обясняват на другите съседи- в апартамента на Вальо има еди какво си. Grinning
 Сега сме на нова квартира от 8 месеца - първите 3 месеца се чувствахме като на хотел, а и сега не сме свикнали още и все нещо не ни харесва.
 Смятам, че е въпрос на нагласа - ако постоянно си повтаряме, че не ни харесва, че не се чувстваме добре - никога няма да ни хареса.
 
  За баща ми, който винаги е живял в собствено жилище е голяма травма, че ние сме на квартира. Обаче аз не му позволих да ни насади подобно отношение - не е болка за умиране. И аз искам собствено жилище, но не и превръщането му в идея-фикс .
 Девер ми се разведе, защото първата му жена не искаше да ражда деца и "да ги гледа на улицата" Shocked - аз не смятам, че си гледам децата на улицата, но ето тук пак става дума за нагласата и отношението към хората живеещи под наем.

# 13
  • Мнения: 794
Миналата година по това време  по стечение на обстоятелствата се оказах на улицата. Намирането на квартира ми костваше доста нерви, накрая чудото стана - роднини на съпругата на мой колега отдавали под наем... Апартамента бе заменарен, в него не бе живяно от 6-7 години...Аз го освежих, обзаведох с много прилични нови мебели и техника. Майка ми се включи със завесите, килими и други дребни аксесоари като вази, нощни  лампи и т.н. В крайна сметка се получи много уютно жилище, с което свикнах още на 5-тия ден (много нетипично за мен). Може би до няколко месеца ще се наложи да го заменя, но макар че е за добро  Heart Eyes , ще ми бъде мого трудно да го напусна, защото наистина го чуствам като моя си дом...

# 14
  • Мнения: 6 991

За мен домът е там където е сърцето ми.  newsm41
За авторката не знам, обаче на мен май точно в това ми проблемът Rolling Eyes Сърцето ми не е в Сф. Може би като си дойде мъжът ми ще почувствам дупката дом...

Общи условия

Активация на акаунт