Как бихте постъпили като майки в следната ситуация?

  • 3 537
  • 55
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 093
Никифин, а ти говорила ли си с лекаря на детето ти, все пак те разбират повече от учителите и може би идеята да го лишаваш за да прояде не е най-добрата. Вярно е че не мога да кажа нищо от собствен опит, моя е много ящен дори, но си спомням едно предаване по телевизията с педиатьр, който сьветваше родители с подобни проблеми да не правят голям проблем от това и да не се тревожат прекалено. Според него, това че дадено дете е капризно на храна е фаза, която отминава. На мен тази идеята с гладуването ми се струва много крайна и аз по скоро бих намилила количеството на млякото, отколкото на хляба. Бях чела в книга, че ако децата са злояди, е достатьчно да ядьт хляб, банани и паста ( макарони и др. от този вид), за да си добавят всички необходими хранителни сьставки. Това ми напомня, защо не му предложиш макарони ( варени само) и ако ги яде, следващия пьт му направи сос кьм тях.
Искам сьщо да ти кажа, че напьлно ти сьчуствам и ти пожелавам рано или кьсно да се превьрне в една ящна ламичка.

# 31
  • Мнения: 1 069
Добре е педиатъра да се изкаже наистина. Но в яслата са мед. сестри, а не учителкr, поне в BG, така че и те поназнайват нещичко.

# 32
  • под тепетата
  • Мнения: 9 174
Поздравления за успеха, пък дори и да е малък! Продължавай напред смело! Само както казах и преди - не му показвай притеснението си, че не яде повечето от предложените му манджи.Напротив -реагирай пренебрежително-не щеш, голяма работа!
 Имала съм такива случаи -колко приказки се изприказваха за полезните витамини, за ползата от храната и т.н. докато дребния даже като разбереше, че наближава време за хранене и почваше да се напъва да повръща, ма той си беше и голям инат де! Накрая го оставихме и не му обръщахме никакво внимание, но сядаше с другите на масата. Само му казвахме -каквото искаш и ти преценяваш - и обръщахме гръб и се занимавахме с другите деца. Тихом -мълком си облизваше чиниите. Но все пак говоря за по-големи деца - 3-4-5годишни. На някои им стигат обясненията, при други  дават обратен ефект. 
 Лично на моите деца съм готвила по детски рецептурници от бебета, но за моя голяма радост не съм имала проблеми, но не съм и била супер настоятелна да се изяжда всичко, този път ако е дополовината ,на следващия се наваксва. 

# 33
  • 42.016399,23.101179
  • Мнения: 259
И ние не си падаме много по манджите, но отскоро минава много номера 1 лъжичка за мама, 1 за тате и т.н. Като беше по малка пък много обичаше домати(рендосвах и ги в 1 купичка) и замаскирвах манджата с доматен сок. Дебнеше ме от коя купичка ще гребна, ама успявах да я забаламосам. Но не съм се притеснявала чак толкова много, защото нощно време излокваше огромни количества мляко и знаех че не умира от глад. От няколко седмици обаче махнахме нощните хранения и детето взе че прояде доста, особено на вечеря, явно знае че цяла нощ ще гладува и гледа да си навакса. Laughing
А аз лично все още съм много злояда, все още филийка хляб си ми е любимото ядене. Като малка съм била само на хляб,  мляко и отвреме на време боб. Баща ми още ме бъзика че не умея да ям с лъжица. Никога не са ме карали да ям насила за което съм им много благодарна и не помня да са ми прилагали метода с гладуването(пък и да са го пробвали едвали им е минал) когата се прибирам в къщи майка ми все още готви за мен нещо отделно. Embarassed Но е факт че като марка много рядко съм боледувала (сега също), за разлика от сестра ми, която яде предимно манджи и изобщо не е претенциозна. newsm78

# 34
  • Мнения: 5 877
Ами аз всъщност бих процедирала така -
каня детето на вечеря с останалите, на масата има каквото намирам за здравословно - риба ли ще е, пиле ли, зеленчуци и т.н.
Детето съответно отказва.
Пускам го в такъв случай да играе в стаята си, вместо да вечеря. На достъпно за него място оставям чиния с нарязани зеленчуци или плодове - най-често в случая на щерката са нарязани на пръчици моркови, но съм й давала и други сурови неща - краставица, тиквички (да, да, сурови), броколи и т.н., резенчета шунка и пр.  Не струпано всичко в голяма чиния, в една малка чинийка малко нещо нарязано, ако пък много огладнее.
Въобще не я каня, не обръщам внимание яде ли го, не го ли яде. От време на време аз самата си чопвам по малко.
Много съм доволна от резултата. Нито съм я лекувала с глад, нито съм я нахранила с нездравословни неща.
В момента яде всичко.

# 35
  • Мнения: 8
 newsm78Аз също имах проблем с храненето на моето момченце/на година и три месеца/,той опитва храната и я плюе и можеше 3 дни да кара на сок и кърма,защото го кърмех до миналия месец Sickнаправо бях луднала,но сега като го оставя един ден гладен сам си иска и реве като магаре за храна,отваря устата като пуйче,но не трябва да те трогва плача му,защото гарантирам ти,че ще ти опъне нервите,моя 4 дни и 4 вечери нито хапваше,нито спеше,само рев #Cussing outНе трябва да го оставяш да ти се наложи,на мен много ми помогна съпругът ми,макар че и той е мърморко като твоя JoyУспех!

# 36
  • Мнения: 2 197
Аз също подкрепям мнението, че детето се учи с глад. Ако прояде - прояде, ако не - на закуска. Не мисля, че на година и половина трябва да се позволява да ти се качва на главата, ще има много години за това. Аз така захраних дъщеря си. В началото ядеше по 1-2 лъжички пюре. Съответно затварях пюрето и следващото ядене и беше след 5 часа. Месец и половина изкара така, накрая бавно започна да яде по повече. Говорим за възраст 4,5-5 месеца. Просто реших, че е време да се научи, че на обяд не се яде мляко и тя се научи. Мисля същото да направя и ако отказва ядене. Като не иска това, което и давам - просто няма да яде. Няма да и стане нищо. А до шоколад и сладки неща въобще не мисля да я допускам поне още 6 години.

# 37
  • Мнения: 370
Мненията на всички май са в двете крайности.
Когато се оплаках на нашата педиатърка, че малкият яде почти само мляко (на 2 години), тя само се усмихна и каза, че явно му е достатъчно (като гледа, че е здрав).
Баща му му обясни, че трябва да има и месце, освен кокали и кожа, затова да яде. Малкият е много горд и обяснява на всички, че има "масце" и се опитва да яде. По малко, от това, което давам. Като прегладнее, започва да плаче за "ма-као" - мляко с какао. Гледам да го изпреваря с яденето.
Това с глада ми се струва много жестоко, пък той е малък още, но ако мислиш, че имате успех, действай!

# 38
  • София
  • Мнения: 6 477
И аз съм от противниците на гладолечението. Ще ви кажа, че този метод е изпитван върху мен - резултата е от един момент натам вечна битка с килограмите, които растат нагоре и в редки моменти надолу! Понеже трябвало да ям това или онова като малка, а аз упорито не исках! Сега съм голяма и мога да си ям напук всички junk foods дето са вредни, ама ми ги забраняваха! Та моята достойна наследница има същия злоядлив характер. Колкото и да ми се смееха всички - пасирах до двегодишната й възраст и то храни, които харесва. Не виждам смисъл да я мъча с леща и грах, които и аз ненавиждам. Та след това си прояде нормална храна и така. И сега има периоди на картофена диета, на кренвиршова диета и на манджа ама задължително с кисело мляко! Не я насилвам изобщо в храненето, спазвам 3 дневен режим и проблемите затихнаха. Просто се осланях на интуицията си и винаги се сещах за последиците от родителските експерименти върху мен! И най-важното - ОТВРАЩЕНИЕТО ОТ ХРАНАТА Е ГАРАНЦИЯ ЗА ПО-КЪСНИ ХРАНИТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА - те това вече е мнение на психотерапевт по хранителни разстройства!

# 39
  • Мнения: 920
Всеки има право да харесва или не харесва това или онова. Но да пасираш до 2 г. възраст?!
Храната е средство за съществуване.  С тия картофени или кренвиршови диети - не мисля, че е добре.
Гладът е нещо много полезно. Как иначе ще разбере, че трябва да яде?
Дори кърменето на поискване се основава на това - когато е гладно, иска.

# 40
  • София
  • Мнения: 6 477
Всеки има право да харесва или не харесва това или онова. Но да пасираш до 2 г. възраст?!
Храната е средство за съществуване.  С тия картофени или кренвиршови диети - не мисля, че е добре.
Гладът е нещо много полезно. Как иначе ще разбере, че трябва да яде?
Дори кърменето на поискване се основава на това - когато е гладно, иска.
Да, пасирах до двегодишна възраст, понеже повръщането което следваше ако не е пасирано ми беше омръзнало...Още повече, че го надживя...а и откровено казано аз също мразех манджи и ги държах в устата си до късно като ги плюех тайно. А и не мисля, че насилването на всяка цена да се изяде еди-какво си понеже е много полезно би довело до положителен ефект! И именно като кърменето на поискване - има период на картофи, получава ги...после идва период на домати и кренвирши - получава ги...не виждам как ще и дам грах, боб или леща след като аз самата и досега не ги обичам! Просто изчаквам да й минат разните хранителни периоди като й предлагам нови неща - което хареса добре, което не хареса - насила не става! И съм се разбрала с госпожите в градината да не я насилват с хляб - не го обича и не виждам смисъл от тъпкането с него!
П.П. Г-жо Засрамена, може би вие самата нямате проблеми с хранителни разстройства и не знаете колко тежко нещо е булимията...искам да предпазя дъщеря си да наследи такава болест от майка си заради "мъдри" указания за хранене.

# 41
  • Мнения: 1 427

Да, пасирах до двегодишна възраст, понеже повръщането което следваше ако не е пасирано ми беше омръзнало...Още повече, че го надживя...а и откровено казано аз също мразех манджи и ги държах в устата си до късно като ги плюех тайно. А и не мисля, че насилването на всяка цена да се изяде еди-какво си понеже е много полезно би довело до положителен ефект! И именно като кърменето на поискване - има период на картофи, получава ги...после идва период на домати и кренвирши - получава ги...не виждам как ще и дам грах, боб или леща след като аз самата и досега не ги обичам! Просто изчаквам да й минат разните хранителни периоди като й предлагам нови неща - което хареса добре, което не хареса - насила не става! И съм се разбрала с госпожите в градината да не я насилват с хляб - не го обича и не виждам смисъл от тъпкането с него!
П.П. Г-жо Засрамена, може би вие самата нямате проблеми с хранителни разстройства и не знаете колко тежко нещо е булимията...искам да предпазя дъщеря си да наследи такава болест от майка си заради "мъдри" указания за хранене.
Абсолютно съм съгласна  Peace.При нас също ги има различните периоди.Изчаквам да минат.След известно време предлагам пак.Но едва ли мога да бъда критерий, тъй като при нас думата "режим" е почти непозната.Яде когато е огладняла.Най-често обяда е между 15и 16 часа.Не мога насила да я накарам преди да огладнее, а и не искам.Така поне веднъж дневно има едно стабилно хранене с готвена храна.Забелязала съм , че колкото повече настоявам , толкова повече се дърпа.Така, че се правя , че не ми пука дали ще яде и има успех.Поне засега.

# 42
  • Мнения: 46 437
И според мен това е начина- мляко.


Бях пристрастена към хляба и за това обвинявам храненето в детството ми.
Погрижих се детето ми да яде възможно най-малко хляб:
1. Като го въведох сравнително късно и
2. Позволявам да яде на воля, НО след като се е нахранила.


Въпреки това и аз изпаднах в твоята ситуация, лятото след обиколка по бабите, тя започна да яде само суха храна- хляб с нещо си ... Като се върнахме, направих това, което са те посъветвали- не давах нищо (освен мляко и плодове). Просто изпразних хладилника. След 3 дни започна да се храни нормално.

При теб може да отнеме и повече време, защото детето ти тепърва ще привиква да яде, а дъщеря  ми до този момент се хранеше нормално.


По принцип не съм претенциозна за вида, в който поема храната. Пасирах до 1 г. и 7-8 месеца, леща и сега не ще да яде, ако не е на крем, но важното за мен е да яде балансирано  Peace и не насилвам! Яде в колкото часа иска, по колкото иска, ако не ще- ок, става от масата, като по-малка е имала 2-3 пъти периоди, я които за по седмица е карала само на мляко, но никога не съм предлагала заместител.

# 43
  • Мнения: 4 451
Ще ти разкажа една случка от моя бит. Имах си една много близка дружка, с която си разхождахме заедно дечицата по парковете. Един ден аз и се оплаквам как детето не ще да яде каши и пюрета, а само мляко и колко съм отчаяна. Един възрастен човек вървеше зад нас и явно подочул разказа ми, малко грубо се намеси: "Да ви имам проблемите! Я го остави гладно за известно време да видиш как всичко ще прояде. Будала с будалата ти." Тогава се засегнах, но той се оказа прав. Grinning

# 44
  • София
  • Мнения: 1 340
Моята история е дълга ще се опитам да предам най-важното дано помогне. Детето ми отказва да яде от както навърши 50 дни горе долу.Пълен отказ само вода и тя не много.Хранен е още от тогава с лъжица стискам носа отваря устата стискам носа гълта. Тази картинка в напълно легнало положение. Почва се ходене по мъките т.е. доктори доценти и пр. Това след месеци борба с бебето и педито му. Педито вика нищо му няма остави го гладно. Оставях със седмици нищо дори мляко. В един блажен момент се почват велики изследвания епилепсия и пр. и най-важното накрая рефлукс. Така оказа се,че има засилен рефлекс на повръщането и за това повръща от непасирана храна. Обаче най-важното е откриха тих рефлукс т.е. детето не повръща от самия рефлукс,но в коремчето всичко се връща постоянно нагоре надолу по хранопровода. Казаха , че това причинява киселини и болка и от там детенце свързва болката с храненето и отказва да яде. Когато му давам доста по гъсти от нормалното храни това го няма, но преборването да прояде след тази болка отне близо половин година. И сега не иска да яде много непасирана храна. Като видя,че не я иска пасирам и давам омита всичко. Тогава попитах за това нещо с налагането на глад и ми отговориха,че не е много правилно защото ако е прекален инат може да навреди на развитието му. Само от време на време пробвах с глад като видя,че нестава пак насила,но не с любимите храни и не с мек тон. С изключително упорство и строгост след общо година мъки се научи да хапва всичко което му се предложи. Като се намръщи не се отказвам не умолявам, но и не прибирам храната настоявам вече разбрал че и аз съм инат не отказва, а продължава да яде. Правил е опити и с насилствено повръщане от негова страна,защото беше свикнал на моето шашкане като повърне и естествено знае,че храненето се прекратява. Скарах се сериозно няколко пъти като го видях да се натяга и спря. Пробвай с упорство с яденето дето си приготвила имай пред вид,че  с упорството в началото едно хранене ни отнемаше 1ч та и повече но не сменях и не прибирах храна. Сега отнема 10 мин за пасирана храна което вече е рядкост + десерт и около 20-25 за нормално ядене. Доста дълго но дано е от помощ

Общи условия

Активация на акаунт