На всичко се противопоставя, а ако няма на какво си измисля свой - даже понякога хвърля любимите си неща и започва да реве, защо й ги давам Започвам да се отчайвам, че не разбирам собственото си дете. Все едно говорим различни езици. Никога с нищо не мога да й угодя или ако все пак успея е временно и след това пак реве. Имам чувството, че ми прави на пук. Знае, че мразя да се съблича гола от кръста надолу и да стой така с часове, и го прави. След това докато я навия да се облече пада рев и то истеричен. Тъкмо я облека минават се минути и тя пак се съблича. Говоря аз, обяснявам - резултат 0. И това е така с абсолютно всичко - с ядене, миене преди лягане, разходка, спане. Винаги е на друго мнение, но лошото е че ако аз се съглася с нея тя пак не е доволна За тези 4-5 часа м/у взимането от ясла и съня буквално ме кара да се чувствам зле и да пия валериан. Не спира да реве, да се тръшка за всичко. Това не е резултат от яслата. Там си ходи с удоволствие, даже сутрин застава на вратата и чака с нетърпение да тръгнем нататък.
Давайте съвети как да озаптя малкия звяр, защото просто съм се видяла в чудо.
Да не ви разказвам навън какво ме прави