имам ли следродилна депресия??

  • 1 742
  • 25
  •   1
Отговори
  • Мнения: 169
 Мили мам4ета , моето беб4е Мария се роди преди 21 дни Имах 15 4аса контракции и накрая родих със цезарово.Мисля 4е си бе6е трудно раждане.Та от както съм родила прекрасната си дъ6тери4ка не спирам да пла4а.Първо за6тото ни задържаха в болницата после за6тото нямах кърма заради операцията ,сега ака зелено .Вси4ки ме  уверяват 4е вси4ко е наред , а детето си е спокойно и изглежда доволно но аз не спирам да пла4а.Това ли е следродилна депресия и имам ли нужда от лекар??Аз наистина се 4увствам зле .някой бил ли е така ?Кога 6те ми мине?? Tired

# 1
  • Мнения: 164
Мила Чори, много е вероятно да е следродилна депресия, но е възможно просто да си много изтощена, напрегната, а ако не си и доспиваш. Аз също се чувствах така, опитай се да се наспиш, вземи душ, направи си топла напитка, обади се на някой когото не си чувала отдавна. Скоро ще отмине.  Hug

# 2
  • Мнения: 999
Най вероятно е това.
Аз също като теб плачех постоянно дори и без причина.Плачех заедно с   Мими когато и почнаха коликите Cry/заради което може би твоето бебче ака зелено/
Това с плача не е само от депресията а и от преумора.Явно доста ти се е насъбрало.
Не се притеснявай, скоро трябва да отмине всичко Hug

# 3
  • София
  • Мнения: 5 745
Миличка, и аз бях така. С тази разлика, че родих с планово секцио. Това състояние е от хормоните, минава време и влизат в норми, колко обаче точно - не знам....  Изревах реки още преди операцията, продължих по време на престоя в болницата, като се прибрах първите дни пак бях така - бебето не искаше да суче, мислех че не съм му нужна, щом всеки може друг да го храни, а почнаха ли коликите се депесирах още повече. Имах много хора около мен, които ми помагаха, но и това ме караше да чувствам вина, че не съм доволна и не съм щастлива. Не знам какво да те посъветвам - просто сама реших вече да не е така и да се взема в ръце, защото Той има нужда от спокойна мама, пък било то и на АМ. Не знам кога ми мина и дали ме е напуснало това съвсем - и сега изпадам в подобни настроения понякога - самообвинявам се и мисля глупости. Не съм ходила на лекар, но тук съм чела за майки, които са търсили лекарска помощ и са доволни. Може би ще те дадат някакъв практически съвет. Аз мога само да ти пожелая да мине по-бързо и да не се предаваш на тъгата и меланхолията! Случило ти се е най-хубавото нещо!   bouquet Hug

# 4
  • Мнения: 2 952
нормално е да си объркана  и да ти се вижда  всичко ново , някак непознато , но дали е депресия  немога да кажа , не съм доктор, ако се пртесняваш попитай такъв....направи си една консултация да се успокоиш... Hug

# 5
  • Мнения: 1 671
Мила Чопи, и аз имах такъв период. Моето раждане мина много леко, но оперираха сина ми когато беше на 25 дни. Плачех непрестанно, независимо, че детето се оправи много бързо. Сега като се замисля - беше от умората. Нещата се нормализираха щом почнах да спя малко повече. И сега като се уморя повечко ми се доплаква и вече си знам - давам детето на таткото или някоя баба за 5-6 часа и се понаспивам. После съм нов човек.

# 6
  • Мнения: 1 008
 :thinking:Zdr.az sam psiholog i smqtam 4e informaziqta koqto dava6 e nedostata4na za da se kage dali e depresiq ili ne.Depresiqta e seriozno zabolqvane i moge da se postavi kato diagnoza samo ot specialist.Ima6 li apetit,kak si sas sanq-depresiqta ne se harakterizira s 4uvstvo na taga,a s bezrazli4ie,toest ne si tagna a po skoro bezrazli4na kam predi6nite si interesi.vagna  e rolqta na blizkite ti.Predi vsi4ko spodelqi otkrito kak se 4uvstva6,ne trupai v sebe si.Ne se opitvai da bade6 vesela samo za6toto okolnite smqtat 4e taka e redno.Pozvoli si da bade6 takava kakvato si i ako smetne6 4e ne moge6 da se spravi6 sama potarsi pomo6t.Uspeh!

# 7
  • Мнения: 391
Нормално е това състояние. Дължи се на резкия спад на хормони -нещо такова ми се върти като спомен ,защото четох за това състояние. Родих нормално ,но още от втория ден в родилното започнах да плача,защото си мислех ,че детето не наддава достатъчно,макар че ми обясниха ,че  е съвсем нормално след раждането първите дни теглото на детето да спадне. Изобщо не можех да се контролирам и ревях  дори пред сестрите ,а аз не плача пред непознати хора.След като се прибрах в къщи продължих да плача ,защото  се чувствах щастлива и объркана ?! Simple SmileИ така бях около месец ,но не ревях така интензивно ,както в началото.За щастие това състояние с времето премина. Не мисля,че си в  някаква тежка форма на следродилна депресия. Всичко ще премине ,не се безпокой.Ако нещата се задълбочат с времето - тогава ще имаш повод за притеснения,но сега няма причина за това.
Радвай се на бебето и плачи ,когато ти се плаче .Нека близките ти помагат повече ,защото имаш нужда и от почивка.    

# 8
  • Мнения: 391
Между другото -акото на бебето  може да е зелено от АМ. Някои АМ дават такъв цвят.

# 9
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Има две състояния на родилката, които се характеризират с плаченето - едното е депресията, а другото е много по-лека форма, по-скоро е тъга, не депресия или т.нар. baby blues. Мисля си, че при теб е второто, но ако искаш пиши ми на лични и ще ти дам координати на психоложката, която ми помогна много да се преборя със следродилната си депресия.

# 10
  • Мнения: 1 183
Здравей миличка,и аз бях така в депресия и само плачех и плачех....,но това беше само докато бях в болницата,защото ме държаха там 10 дена,5 преди раждането и 5 дена след това,голям рев изревах, всичко беше наред с бебка,но аз постоянно плачех и може би затова сега нямам кърма много и се дохранваме,но наистина трябва да се успокоиш и да се опиташ да поспиш,всичко ще е наред,мисли за бебка и за това,че си най-щастливата мама на света  Peace

# 11
  • Мнения: 1 273
Леле аз що сълзи изревах... В болницата с мацката в която бяхме в стая само чаках ме едната да ревне и почваше и другата Laughing Лекарите и акушерите бяха супер,и  постоянно ни успокояваха Embarassed После се прибрх вкъщи и още от вратата му ударих един рев. МИналия ден мерих ме бебо и се оказа че е качил малко за 21 дена --360гр. - и айде пак рев. Явно висчко е напълно нормално и се надявам скоро да мине Peace Praynig

# 12
  • Мнения: 503
не знам какво е,но аз още си поплаквам Cry

# 13
  • Мнения: 189
Аз ях на същото дередже.В болницата си изревах сълзите и то за глупости.Все пак ми е първо бебче и имах нужда от малко наставлениа а аз си мислех че трябва да съм перфектна.Рева ми също беше предизвикан и от това че родих секцио(от глезотия Simple Smile) и ме държаха там 5 дена а аз толкова много имах нужда от мъж ми да е до мене.А после пък като се прибрахме...И бебо като му удари един рев (така и не разбрах за какво бее тоя рев) и той реве и аз рева, а таткото го гледа кво е малко и как с нищо не можеме да му помогнеме, та си поревахме и двамата (а иначе той ме усокояваше Grinning).Така че споко всичко ще се оправи.Радвай се на бебчо.Той най-голямото ти щастие!

# 14
  • Мнения: 556
Почти всяка родила жена минава през този период. Аз също не бях изключение. Държа ме около един месец. Понякога плачех без причина, ей така седя си и си плача и не мога да спра, а друг път почваха да ме гонят едни мисли, че таткото ще почне да спи в другата стая и ще се отчуждим и разни такива работи. Е, това не стана, но ми трябваше време да се съвзема. Вече всичко е наред и ти също ще откриеш колко е хубаво да си майка. Винаги ще се притесняваш, в това няма спор, но плача без причина ще отмине от само себе си. Не мисля, че имаш нужда от лекар, освен ако не продължи прекалино дълго разбира се. Успокой се и гледай позитивно. Всичко ще се подреди. И знай, че ти си най-добрата майка за твоето дете.

Общи условия

Активация на акаунт