За ранния сблъсък на децата ни с простотията

Според мен я учиш да си подбира хората, с които общува. Няма начин да победиш простака на негова територия. Сигурна съм, че има деца, които се отнасят с приемане и разбиране към различните - така, както ти учиш дъщеря си. Това е нейната компания, с другите просто няма какво да прави, освен да понася обиди и лошо отношение.
Моята дъщеря е с очила от 4 клас. Учителката им не допусна нито за миг някой да се подиграва с това, никой от обкръжението й не е възприемал очилата като някакъв недостатък, а просто като факт. И тя не се притесняваше от очилата си - още повече, че баба й и вуйчо й, които тя много харесва, са с очила. Едва в гимназията започна да слага лещи, но там се намесват вече и други фактори.

И аз непрекъснато уча малката да отвръща с добро , но.............като се замисля , май трябва да се научат и да използват правото си на защита.Простотията , която цари повсеместно иначе може да ги стъпче.И ние още от сега имаме подобни случки и говорим доста по тези въпроси

Възпитаваш я в толерантност. Тук изобщо не става въпрос за отстъпване, а за игнориране. Нека се дистанцира от подигравчийте. Постарай се детето да не си създаде комплекс, който ще й тежи цял живот. Всеки си има своите предимства и недостъци. Подиграват се тези, които са душевно непълноценни, за да запълнят с нещо празнотата в себе си. Накарай я да проумее, че различността е нещо чудесно, а не проблем. Нека бъде уникална, да се научи да се харесва такава каквато е, да не губи от самочувствието си и да развива своите силни страни.

 На мен са ми се подигравали в училище - обаче татко с много обяснения ме научи да си подбирам приятелите и да не се впрягам от думите на някой, който е невъзпитан. Като цяло не си спомням думите на някой в училище да се ме наранили - явно съм успяла да си изградя защитна стена. Никога не съм отвръщала на обидата с обида - примерно да ти викат дебелана, а ти да отвръщаш - я се виж ти какъв си дребен.

 За момента с щерката не съм имала такива случки, но на малкият му се смееха на площадката по-големи деца, че му стърчели ушите(а той глупчото още не разбираше), за сметка на това сестра му ги насмете(тя не си оставя магарето в калта).
 Говорим , че хора с такова поведение са невъзпитани и постоянно повтарям, че не трябва да се коментира и присмива на недостатъците или различията на други хора.
 Това със сигурност съм го постигнала - щерката не съм я чула да се присмива на някой, обаче ако на нея или брат й направят такъв коментар не мога да й обясня да не реагира - просто за нея е естествено да се защити(макар понякога да се сконфузва и да не знае как да реагира).

От този "педагогически метод" направо се ужасих - смятам, че трябва да поговорите с госпожата за това. Какви са тези "алени букви", които слага на децата по този начин. Как въобще си позволява такова нещо?

Аз също се опитвам да възпитавам дъщеря си да не отвръща на простотията. Но понякога се замислям как да я подготвя да се справя добре в живота, в който както всички виждаме, простотията ни заобикаля отвсякъде.  И аз си задавам същия въпрос като теб - не я ли правя уязвима?
Може би трябва да се намери "златната среда". Моите родители винаги са ме учили  да не отвръщам на простотията, но са ми и казвали, че някой път е по-добре да се защитя отколкото да подмина нещата просто така.  Мисля, че този въпрос е актуален и за нас възрастните - и ние също понякога не можем да дадем правилния отговор. Имаше някъде такава тема във форума.
Нали знаете "По-умният винаги отстъпва", но се чудя дали някои хора го разбират това - или смятат, че това, че си отстъпил означава, че може да те тъпчат. Аз все още не мога да дам отговор на много от тези въпроси.

Че простотията идва от възрастните, две мнения по въпроса няма.
Що се отнася до детето, съгласна съм, че трябва да му се внуши да не обръща внимание на нападките и да му се съхрани самочувствието, но мисля, че отбранителната позиция трябва да е до време. Светът, в който живеем е прекалено агресивен (и физически, и морално), така че няма да е зле децата да се научат от рано да се борят за своето място под слънцето.
Самият факт, че си задаваш въпроса дали постъпваш правилно е показателен. Според мен би било добре да я посъветваш как да реагира при втори или трети случай и какво евентуално би могла да каже.

Нещо от рода на : " Защо,защо,защо си като очилат бръмбар? ",
 а тя :
" А ти защо имаш по-малко мозък от другите хора? "

 Със сигурност има точна отбранителна стратегия, само дето не съм сигурна точно каква е. И на мен ми се подиграваха в училище, че имам мустаци и нито тогава, нито сега ( когато вече нямам ) не ми идва отвътре как е трябвало да се защитя...

Темата е много обширна и винаги е било така. Всички знаем, че децата са жестоки. От друга страна добрите деца често биват манипулирани заради тяхната добрина. Едва ли ще можеш да промениш другите деца от класа.

Аз съм на мнение, че ще е хубаво да оставиш дъщеря ти сама да намери решение как да се държи към другите да отстоява егото си. Не искам да кажа да забравиш за тази тема, а да се опиташ в разговорите ви да я подтикнеш сама да решава с кой как да се разправя. Това, че и даваш съвети не е лошо, но по-ценно и ползотворно ще е тя сама да се научи да търси начина. Още повече тя е по цял ден с тези деца и знае по-добре от теб кой от какво се обижда и какво уважава. Естествено ако забележиш грешки в подхода и ще си ги кажеш, но важно е тя да не свиква да разчита на чужди съвети, защото всеки дава съвет от своята гледна точка, произтичаща от средата, в която се намира.
Това се отнася и за моя съвет.

всяко зло за добро казват хората, да ама когато все ти правят зло, а ти все отвръщаш с добро, дали биха спряли в накакъв момент?Не бих   търпяла да ме обиждат, но аз съм вече голяма, наистина е трудно да обясниш на малко дете защо се случва така, че някой е по-злобен от дуг.Проява на злоба ли е , желание да тъпчеш другия ли?-не знам.Как например разбирате рекламите на спрайт, в които някакви хора се смеят на нещастието на другите(всеки път се опитвам да разбера какво искат да ни кажат-е много съм тъпа), а тази със заешката опашка, и уши, която слагат на едно момче(забравих какво ни рекламираха)какво искат да ни внушат с това един много грозен заек тича......Децата са свидетели на простотиите на възрастните, жалко,  че и те възприемат голяма част от тези простотии.
И накрая да кажа за госпожата с "разведените родители"-голяма глупост е направила, но голяма глупост е и това , че може би е била принудена да го направи-имам предвид следното-в учебника по околен свят на сина ми 2 клас имаше раздел МОЕТО СЕМЕЙСТВОта в този раздел имаше следния въпросСЕМЕЙСТВО ЛИ СА, АКО ДЕТЕТО ЖИВЕЕ САМО С ЕДИН РОДИТЕЛ?и по-нататък въпрос от един тест пак в учебника ВЯРНО ЛИ Е ТВЪРДЕНИЕТО:мАЙКА, КОЯТО ЖИВЕЕ САМА С ДЕТЕТО СИ , ОБРАЗУВА СЕМЕЙСТВО.
Спомням си, че когато учихме вкъши този урок сина ми ми каза, че в клас всеки е казал за своето семейство и се оказа, че и децата с разведени родители и едно сираченце имат също е трябвало да говорят,  колкото и трудно да им е било.
Така, че не знам какво да кажа в случая...........помогнете с разсъждения и вие.

Нещо от рода на : " Защо,защо,защо си като очилат бръмбар? ",
 а тя :
- А ти виждал ли си бръмбар с очила?
- А защо използваш думи, които не разбираш?
- Защото ми харесва да съм различна – всички са без очила и така правя впечатление.
- Защото не обичам да съм като другите.
 
Не знам, на първо четене това ми идва на акъла.
В пуберските години ми се подиграваха, че съм ниска. Самовнуших си, че това е плюс, а не минус. Майка ми ми внуши, че така мога да имам най-различни по височина гаджета (така и стана). Когато повярвах в себе си комплексът ми изчезна, а с това и критичното отношение към мен.

Да, права си. Със сигурност ако не друго то трябва да се внуши самочувствие на детето, предполага се след като вече го има всички злобни подмятания не биха впечатлявали и обиждали. Все се опитвам да я предпазя, дори от това да я шлифовам един вид-нея и самочувствието и. Това само по себе си променя, а така ми се иска да не се налага децата ни да растат преждевременно...
***
Относно по-долния коментар...Да, за въпросния урок става въпрос, макар и написан в учебник има начин един истински педагог да го представи по много по деликатен начин, а не със Строй се, преброй се.

абсолютен игнор на такъв тип коментари
от опит го казвам
и аз съм носила като малка и точно за два дни подмятанията за очилатото магаре и не помня какво беше още спряха
няма нищо по-лошо за някой, който се подиграва от това да не му обърнеш внимание
според мен е достатъчно голяма, за да й го обясниш... с времето сама ще се убеди колко е вярно...

Децата не обичат различните. За мен най-добрата тактика е да отстояваш себе си - аз съм такъв, какъвто съм и това ми харесва. Ако на теб не ти харесва, това си е твой проблем и точка.
Сетих се, че на моя син едно момиченце му беше казало, че косата му е като на циганин. А той е бял, синеок, рус циганин.  Той не беше разбрал точно какво е казала тя (защото за него все още циганин не е обидно), но явно беше засегнат от тона. Питах го той дали си харесва косата. Ами, харесвал я, не била лоша.  Ами тогава, казах му, какво те интересува, че на това момиче не му харесва?
П.П. "Важното е, че това допада на Том Сойер" е нашият семеен девиз.