Аз казах ли ти? - Ивана - 3 г.

  • 1 644
  • 16
  •   1
Отговори
  • Мнения: 605
"Аз казах ли ти?" Напоследак доста от изреченията на 3 годишната ни дъщеря започват така.
Аз казах ли ти, че искам сок в ТАЗИ чаша?
Аз казах ли ти, че искам ТОЗИ филм?
Аз казах ли ти, ... че искам ТАКА?
"Аз казах" и то с тон нетърпящ противоречие!
Дали ми се е качила на главата, че и отгоре?
Нормално ли е 3 годишно дете да разговаря по този начин с родителите си?
Аз ли съм позволила да се стигне до тук или просто това е израз на по-силния й характер /силен в отрицателния смисъл на думата - като инат и своенравност/.
Не е ли твърде заповедническо или аз издребнявам? Само аз ли го разбирам в смисъл: Аз ти заповядвам /колкото и силно да звучи/, ти защо не го изпълняваш?
Прекалила ли съм с непрекъснатото откликване на нейните желания или просто се впечатлявам твърде много от обикновено словообразувание?
И накрая: какво мога да направя аз /или по-точно НИЕ /родителите/, за да науча детето си, че света не се върти около нея и необходимо ли въобще е това? Или на тази възраст света се върти около тях???
Стана доста объркано, дано сте ме разбрали /баналноооо  Laughing/

# 1
  • Мнения: 5 468
Моето пък пред всяко изречение слага ТРЯБВА. "Трябва да купиш сок", "Трябва да ми пуснеш мацата (Том и Джери)"..., но на мен ми е смешно това и най-великодушно я скастрям... "А ти няма така да ми говориш". Когато й се опуля така, тя се ококорва учудено и започва да се прави на разсеяна.
Мдааа... Mr. Green, трудно е да осъзнаеш, че не си единствен на Вселената Laughing.

# 2
  • Мнения: 25 441
Естествено, че не трябва да се допуска децата да говорят така на родителите си. И точно сега е моментът да се реагира, а не да се остави детето да придобие увереност, че е пъпът на Вселената и всички са му слуги и длъжници. (То, не че не е съвсем вярно, доколкото родителите винаги се съобразяват с децата си, но не и по този начин.  Mr. Green)
На твое място кротко, но твърдо бих скастрила малкото нахалниче с реплика от рода на: "Съжалявам, но аз съм майката и аз казвам какво трябва или не трябва да ядеш (пиеш, обличаш...). Когато пораснеш и имаш собствени деца, тогава ти ще казваш какво и как..." Може и с други думи, естествено, според нивото на развитие на детето, но категорично трябва да му се обясни, че не то е авторитетът вкъщи и че има някой, който носи отговорност за него и по тази причина налага правилата. И следи за спазването им. И че детето има правото на свободен избор, само в рамките на въпросните правила.
Също сега е моментът да се въведе задължителното използване на "вълшебните думички" - моля, ако обичаш, би ли...
Така мисля аз.  Thinking

# 3
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Абсолютно заставам зад думите та Как`Сийка - не бива да позволяваш ТОЗИ тон, защото сега се оформят представите и за отношенията в семейството и в обществото въобще.

# 4
  • Бургас
  • Мнения: 2 449
  Децата копират - фрази, поведение, интонация. Много вероятно е някой да разговаря така с нея и да изисква нещо с тази реплика, затова и детето иска по същия начин. Не мисля, че това е нахалство, непослушание и пр. Аз не бих обяснявала кой командва в къщи, що се отнася до такива дребни неща като от коя чаша да пие сок примерно. Правилата, според мен, се налагат с постоянство и действия, не с обяснения. Но за сметка на това, дори и за най-дребното нещо всички в къщи благодарим, казваме, моля, ако обичаш - резултатите са налице.
  

# 5
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 530
Предполагам, че чува фразата често. Аз също чувам в речника на детето си свои изрази, които даже не забелязвам, че използвам. Да не забравяме, че родителите са модела за подражание.

# 6
  • Мнения: 6 315
Предполагам, че чува фразата често. Аз също чувам в речника на детето си свои изрази, които даже не забелязвам, че използвам. Да не забравяме, че родителите са модела за подражание.

И аз мисля така. Йоан напоследък като обяснява нещо след това винаги казва "Разбираш ли ме?". Явно аз го използвам често. Снощи ми повтаряше "Остави ме" и си дадох сметка че 2-3 дни, в които имах адски болки в гърба все това съм му повтаряла при опитите му да се катери по мен  Confused. Просто трябва да внимаваме какво и как приказваме пред тях.

# 7
  • София
  • Мнения: 3 421
 Въобще не позволявам такъв тон - като ми кажат трябва - аз отговарям - Трябва ли? (по-скоро погледът ми стряска)и съответно веднага се чува - мамо, може ли...или мамо, моля те...
  А пък да чуя "Аз казах ли ти да ми донесеш нещо"- еее така ще вбесявя, че ...всъщност не съм го чувала.
  
 Баща ми има друга тактика - като решат да му използват такъв тон се прави, че не ги чува - съответно дядо, дядо, дядо не ме ли чуваш?
 Баща ми - ами не те чувам, ама сигурно защото не си изполвал вълшебната думичка - след много кратък размисъл - Дядо, моля те дай ми еди какво си.
 

# 8
  • София
  • Мнения: 2 019
И аз съм съгласна с Мамче и Любознателна.
Пробвай с вълшебната думичка. Разкажи й приказката и после, като иска нещо започвайки с "Казах ли ти...", ти й кажи: "А вълшебната думичка?" Разбира се личния пример е на първо място.

# 9
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Като начало се опитвам да изкореня подобни неприятни реплики от собствният си речник.
За да мога все пак да искам подобно нещо и от детето.

Не викам, не удрям, не настоявам ненужно и очаквам същото от нея.
У нас на децата се гледа като на равностойни хора с всички произлизащи от това права и задължения според възрастта, разбира се.

...и говорене...мнооогоо говорене и обясняване...докато разбере.

# 10
  • Мнения: 605
Мислих, мислих и установих, че всъщност го е чувала от мен  Embarassed в случаите когато посяга на сестра си или крещи.Ще се поправя веднага.
Иначе тя си използва "моля", "благодаря" и т.н. 
   
 Баща ми има друга тактика - като решат да му използват такъв тон се прави, че не ги чува - съответно дядо, дядо, дядо не ме ли чуваш?
 Баща ми - ами не те чувам, ама сигурно защото не си изполвал вълшебната думичка - след много кратък размисъл - Дядо, моля те дай ми еди какво си.
 
Това е доста добра тактика. Не се бях сетила за такава реакция. Започвам да действам така.

Много благодаря на всички!

# 11
  • на кого му пука
  • Мнения: 923
И аз си мисля че подражава на ваши реплики.Моят син  също употребява казах от  време на време но това го е прихванал от мен.Аз така като му кажа няколко пъти не пипай,не пипай ,и накрая се стига до аз казах ли да не пипаш?
Просто трябва да внимаваме какво говорим.Децата са като попивателни и добрите и за лошите неща.

# 12
  • София
  • Мнения: 4 865
освен при някакви свръх-изключителни случаи, децата ми не получават исканото, ако не го поискат както трябва: с подобаващ тон, подходящо отношение и "моля". но си трябва постоянство за изграждане на навиците...

# 13
  • Мнения: 3 835
На твое място кротко, но твърдо бих скастрила малкото нахалниче с реплика от рода на: "Съжалявам, но аз съм майката и аз казвам какво трябва или не трябва да ядеш (пиеш, обличаш...). Когато пораснеш и имаш собствени деца, тогава ти ще казваш какво и как..." Може и с други думи, естествено, според нивото на развитие на детето, но категорично трябва да му се обясни, че не то е авторитетът вкъщи и че има някой, който носи отговорност за него и по тази причина налага правилата. И следи за спазването им.

Ох, как"Сийке, мазоли са ми излезли на езика да ги обяснявам тез неща, ама нещо не й отърват много, много на щерка ми. Mr. Green

А на нея любимия й израз е: Абе мамо, как така не разбираш?
Прилагам и снимков материал, документирана точно в момента, на произнасянето на тая фраза.

# 14
  • Мнения: 58
 Децата копират - фрази, поведение, интонация. Много вероятно е някой да разговаря така с нея и да изисква нещо с тази реплика, затова и детето иска по същия начин. Не мисля, че това е нахалство, непослушание и пр. Аз не бих обяснявала кой командва в къщи, що се отнася до такива дребни неща като от коя чаша да пие сок примерно. Правилата, според мен, се налагат с постоянство и действия, не с обяснения. Но за сметка на това, дори и за най-дребното нещо всички в къщи благодарим, казваме, моля, ако обичаш - резултатите са налице.
  
newsm10

Общи условия

Активация на акаунт