От първият ден още ми се иска да ви запозная индиректно с един от най-великите хора в моят живот!Това е най-добрата ми приятелка от детинство.Тя естественно не знае за това, затова няма да я споменавам като име.Първият път когато се ожени-още малка-беше бременна.Мъжът и бе един от по-богатите и известни със веригата си...българи.Роди му прекрасен син,и го кръстиха на свекъра,детето трябва да е на около 14г.Живееше в къща с дувар и строга охрана,и когато и звънях да я чуя,само дето ЕГНне са ми искали,макар че познавах съпруга и.Постепенно спряхме да се чуваме...Докато в един момент,не се върна пребита-Едвам се отървах...-ми е казвала след това.Какво точно се е случило,няма значение,навсякъде си има по нещо...Но те я принудиха,със заплахи,със подкупи,със каквото се сетите,и я принудиха да се откаже от детето...
Сега живее със новият си мъж,от когото има две дечица,и са страхотно семейство,той е таксиметров шофьор,а тя по майчинство,направиха ремонт на един наследствен апартамент,винаги е чисто и сготвено у тях,дори понякога и казвам че прекалява със манията си да бъде добра майка и съпруга,но първото и детенце и липсва,още понякога споделя за опасенията си,каква я представят пред него,и каква я вижда той сега във своите спомени,дори и бяхме краднали плакат на детенцето на 7г.,иска да се бори поне да го вижда,но няма тази възможност,пък и я е страх...
Длъжница съм и,защото съм по малка от нея,и се стремях да не правя нейните грешки,и поне тази я пропуснах-да се омъжиш за неподходящ човек...Ако имате някакви идеи за това как бих могла да и помогна... Тя определено си заслужава!!!
пп.Можем ли да я включим в многодетните мамита?!