отсега съм сигурна че ще напиша много обаркани неща но просто вече незнам къде греша.
Дъщеря ми се роди нормално и поне по мое мнение се развиваше нормално. Малко се забави със сядането но аз бях решила да не я насилвам и реших че е затова. Първото нещо което ме накара да се притесня беше едно нейно движение което се появи когато беше на 10 месеца /както беше седнала си хващаше блузата и я дърпаше нагоре и започваше да се люшка напред назад/, сънят и никога не е бил цяла нощ но тогава стана още по неспокоен. Сега няма да коментирам мненията на лекарите при които отидох тогава. Когато стана на 1 година и 4 месеца и още не ходеше потърсих добър невролог в Пловдив /Тогава живеехме в Карлво/ изписа ни калции и витамини и ЛФК. Каза че детето е любопитно реагира адекватно и няма от какво да се притеснявам. На година и 8 месеца дъщеря ми проходи напълно съмостоятелно, но това я забави вав всико. Сега е на 3 години и започва да прави прости изречения но речника и определено не е като на 3 годишно дете. Съният и винаги е бил кратък и затовабързо и се доспива. Ляга си вечер в 9 и сутрин в 5 вече се е наспала като през ноща се буди да се изпишка. Бързо и омръзва всичко и поради това не си играе сама. Единственото нещо което я интересува са книжките които и чета и музиката. Към всичко това когато трагна на ясла се прибави и агресия - като е на "фаза" е просто бяс - прави неща за да ме ядоса реве, тръшка се скубе си косата /в момента отгоре е напълно плешива, хапе се и единственият начин да сложа край на това е да я натисна в леглото така че да не може да ме удря и тя за минута заспива.
В началото всички ме обвиняваха че много я гевезя че и угаждам и ми беше трудно да ги убедя че трябва да отидем на лекар.
Но когато агресията и се засили я заведохме в София в клиниката на 4 километър. Направиха и ЕЕГ от което резултатите бяха нормални. Скенера на главата й е противоречив показва се някаква аномалия но тя е значима само за някои от лекарите а за другите не е притеснителна. Лекарката ни каза не виждам с какво мога да обясня проблемите и. Просто много търпение и внимание.
Направиха и и генетичен тест резултатите са че няма аномалии.
Незнам какво да правя, толкова се старая да съм добър родител а немога да помогна на детето си. Не знам как да реагирам в ниякои ситуации за да не я ядосам но се старая и да не я разгевезя. Дали аз не сам виновна че не и дадох достатъчна самостоятелност.
Положителното е че не е спряла да се развива и постепенно наистина има шанс да настигне връстниците си но си мисля че винаги ще възприема себе си и света по различен начин от другите деца.
Не търся отговори от вас просто искам да споделя с някои и ще се радвам на вашите мнения.
Ако някой може да ми препоръча добър психолог в Варна ще съм му много благодарна.